Откровението – потвърдено в историята
Според класическите апологети историята е важна за апологетиката, защото именно в историята Бог разкрива Себе Си. Както обяснява Уорфийлд, християнството не е религия на „идеи“, тоест на „вечни истини“, а е по-скоро „религия на фактите“.
Такъв Бог, който е само идея и който никога не се намесва в света на фактите, всъщност никога не може да спаси душа, която е реална, от греха, който е реален. За действителното спасение на действително поразена от греха душа се нуждаем от действителен Изкупител, който всъщност се е намесил в реалния ход на историята… Християнството е историческа религия, чиито доктрини са факти. Този, който атакува надеждността на писаното за намесата на Бог за изкуплението на света, просто атакува сърцето на християнството.
За да се представи, че християнството е рационално, е необходимо да се покаже, че Бог се е разкрил в историята – по-конкретно както е записано в Писанието. Но по логика, преди това да бъде показано, човек трябва да знае, че е възможно Бог да бъде разкрит пред нас в историята. На този етап съвременният апологет се сблъсква с въпроса дали историческите познания са изобщо възможни. Идеята за исторически релативизъм съществува от известно време, но придобива нова сила вследствие на постмодернизма и официалното му изявление, че цялото знание, включително историческото знание, е относително и субективно. Нещо повече, дори да се признае възможността за историческо познание, много скептици твърдят, че не можем да имаме такова знание, когато се отнася за предполагаеми чудеса.
В своята Християнска апологетика Гайслер се обръща към предполагаемата субективност на историческото знание, като твърди, че научното познание се признава за възможно въпреки субективните измерения на научната инициатива. Той признава, че „никой историк не може да бъде обективен“, ако това се дефинира като притежаване на абсолютното знание. Но историците могат да имат обективен поглед върху миналото, ако това се разбира като „справедливо, но подлежащо на преразглеждане представяне“. В този смисъл „може да се каже, че историята може да бъде също толкова обективна, колкото други науки“. Самият факт, че можем да разграничим „между пропагандата и историята“, доказва, че историята не е „изцяло в съзнанието на наблюдателя“.
Гайслер отрича, че „фактите говорят сами за себе си“, ако това означава „че фактите носят само едно значение и че те го носят очевидно“. Той е съгласен, че „не съществуват така наречените голи факти“, но настоява, че значението, което носят фактите, им е възложено от умовете и не произтича от самите факти.
Ограничените умове могат да им дават различни интерпретации или един безкраен Разум може да им даде абсолютна интерпретация, но няма нито една обективна интерпретация, която може да им даде ограничен ум. Разбира се, ако има абсолютен Разум, от чиято гледна точка на фактите се придава абсолютен или краен смисъл, тогава има обективна интерпретация на фактите, за която всички ограничени умове трябва да се съгласят, че носи основното и окончателно значение. Ако теизмът е правилният светоглед…, тогава има обективно значение за всички факти в света. Всички факти са теистични факти и никой нетеистичен начин за интерпретирането им не е обективен или верен.
Тогава за Гайслер обективността на цялото познание на фактите, включително познаването на историята, почива върху истината за теистичния мироглед. Ако Бог съществува, тогава всички факти са такива, каквито са, защото Бог казва така и ние имаме истински или обективни знания, доколкото приемаме значението на фактите като дадено от Бога. Аргументите за теистичния мироглед тогава логично идват преди аргументите за историческия факт, тъй като нашето обективно познаване на тези факти зависи от това дали ги разглеждаме в контекста на правилния мироглед.
По същия начин Гайслер твърди, че фактът, че историците неизбежно използват селективно материали, за да конструират своите интерпретации на миналото, не прави невъзможна обективността, но е важно събитията да се разглеждат в правилния контекст. В крайна сметка това означава, че значението на събитията не може да се тълкува „без да се приеме цялостна хипотеза или мироглед, чрез който се интерпретират събитията“. „Следователно проблемът с обективното значение на историята, подобно на проблема с обективното значение в науката, зависи от мирогледа на човека“. За класическия апологет истината на теистичния мироглед може и трябва да бъде установена преди разглеждането на историческите факти, отнасящи се до християнството, което прави възможно обективното познаване на тези факти.
← Християнството съвместимо с науката
Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж.
Превод: Георги Титков