Том, Джо, Кал и Мартина
В тази книга ще анализираме четири основни подхода към апологетиката. Както вече казахме, това са идеализирани типове; когато разглеждаме апологетичната дейност на действителни християнски апологети, откриваме, че всъщност има много повече от четири подхода. Обаче повечето от методите, които християните използват в апологетиката, са пряко свързани с един от тези четири основни подхода. Можем да мислим за тях като за „семейства“ от подходи, а тези, класифицирани като даден тип, споделят определени „семейни прилики“. Членството в едно семейство не изключва някои прилики с друго семейство. Нашият анализ, който разделя апологетичните подходи на четири типа, е много близък до други изследвания на основните типове апологетика, въпреки че има някои малки разлики (вж. Приложението).
Какво различава тези четири основни подхода към апологетиката? За да изложим нещата възможно най-просто, всеки подход поставя определен приоритет съответно на разума, фактите, откровението и вярата. В нашите илюстрации със Сара и Мурали ние ще представим също така четирима християни, използващи четирите подхода по един проницателен, представителен начин. По причини, които ще станат ясни в края на Част I, ще наричаме тези четирима апологети Том (по Тома Аквински, богослов от XIII в.), Джо (по Джоузеф Бътлър, англикански епископ от XVIII в.), Кал (По Жан Калвин, френски реформатор от XVI в.) и Мартина (по Мартин Лутер, немския реформатор от XVI в.). Апологетичният подход на Том поставя силен акцент на логиката и се нарича класическа апологетика. Подходът на Джо набляга на фактите или доказателствата и се нарича евиденциализъм. Подходът на Кал акцентира върху властта на Божието откровение в Писанията и заради идентифицирането с калвинисткото или реформирано богословие тук е наречен реформирана апологетика. И последно, подходът на Мартина набляга на нуждата от лична вяра и тук е наречен фидеизъм (от лат. fide – вяра). Изброените разлики са в акцента или приоритета, тъй като апологетите, предпочитащи един подход пред друг, общо взето оставят определена роля и за разума, за фактите, за откровението и за вярата. (Дори фидеизмът, който обикновено е подозрителен към апологетичните аргументи, предлага апологетика, която се възползва от разума и от фактите.)
Четирите подхода се различават по метода или теорията на апологетиката по отношение на следните шест въпроса, които ще бъдат дискутирани в тази книга във връзка с всеки от изброените по-горе четири подхода:
1. На какво основание предявяваме претенция, че християнството е истината?
2. Какво е отношението между апологетиката и теологията?
3. Трябва ли апологетиката да се ангажира с философска защита на християнската вяра?
4. Може ли науката да бъде използвана при защитата на християнската вяра?
5. Може ли християнската вяра да бъде подкрепена с историческите изследвания?
6. Как се отнася нашето познаване на християнската истина към нашите преживявания?
Въпреки че всеки подход отговаря на тези въпроси по различни начини, отговорите не са взаимно изключващи се. На практика много апологети не се побират изцяло в само една от четирите категории, понеже те се възползват по някакъв начин от два или дори повече подхода, за да отговорят на тези въпроси, свързани с апологетиката. Ние гледаме на това като на една здравословна тенденция. Всъщност ще предложим аргументи, че всичките четири подхода имат стойност и трябва да бъдат съчетавани един с друг колкото е възможно повече.
Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж.
Превод: Георги Титков
Източник: Preface: Integrative Approaches to Defending the Christian Faith