Мисионерска експанзия до 700г.
По време на началните етапи на тази експанзия за евангелизирането на езическия свят са важни следните фактори:
1. Относително стабилна политическа ситуация (Пакс Романа). Вж. I Тимотей 2: 1–2.
2. Общ език: народен гръцки (κοινή), наследен от империята на Александър Велики.
3. Добри съобщителни връзки по римските пътища или чрез корабите. Римляните почти успяват да сложат край на пиратството в открито море.
4. Влиянието на евреите от диаспората, плюс познаването на Септуагинтата (превода на Стария завет на гръцки).
5. Народното неудовлетворение от философията и религията.
Първите християни без изключение се посветени на евангелизиране. Обаче съществува систематичен подход към него. Екип от апостоли, пророци и учители участват в основаването на новите църкви. Това означава, че те са много внимателни при тяхното израстване и консолидиране. Когато се назначават старейшини, те продължават да организират евангелизиране от местната църква, въпреки че главното им служение е към самата църква, за което те явно имат нужните дарби. Дяконите обикновено отговарят за дъщерните църкви в съседните селища.
Има също църковни богослови и апологети, които не само изнасят лекции на хората извън църквата, за да ги спечелят за Христос, но организират библейски училища, за да обучават евангелизатори и други апологети. Първите апологети се обръщат към евреите. Ап. Павел например набляга на важността на пророчествата от Стария завет и тяхното изпълнение в Месията Исус, както и на типологията. По-късните апологети злоупотребяват с този метод и прилагат всичко от Стария завет към църквата, дори когато за това няма никакви основания.
По-късно християнските апологети започват да се специализират. Някои писатели се концентрират върху определена публика като юдеите или римските власти. Други атакуват еретични групи. Също така Писанията се превеждат на различни езици. Съществуват и апокрифи като Деянията на Павел и на Текла, които вероятно са създадени, за да се конкурират на пазара на лека, романизирана фантастика и да препоръчат християнския начин на живот.
Освен професионалистите съществува и забележителният феномен всеки християнин да споделя благовестието със своите съседи и познати, вкъщи, на места, където хората се срещат, навсякъде. Въздействието на променения им живот е такова, че хората слушат каквото християните имат да кажат и ги приемат сериозно, особено измежду по-нисшите класи или сред робите.
Няколко неща впечатляват слушателите им и изострят посланието им:
а) Качеството на променения им живот: той съответства на казаното, за разлика от езическите пропагандатори.
б) Качеството на тяхното общение, в което са премахнати всички бариери на класи, касти, пол и раса. Атмосферата на братската любов и взаимопомощ е революционна и уникална. Цялата евангелизация се основава на това общение. Християните си помагат взаимно, особено на по-малко привилегированите сред тях – сираци, стари хора, затворници и осъдени заради Христос.
в) Те имат заразна радост, която прелива към другите и която е следствие от тяхното общение с Христос. Тази радост е особено очевидна по време на преследвания и дори при екзекуции.
г) Тяхната сила – много често представянето на евангелието е придружено от изцеления или изгонване на бесове. Тогава се събират хора, за да слушат. Хората от онова време знаят, че демоните се подчиняват на християните, които имат силата да ги изгонят и да освободят всички поробени от тях.
Обаче, въпреки че апостолите вършат много чудеса по време на евангелизиране, впоследствие чудесата не играят основна роля в този процес. Евсевий споменава само няколко чудеса в своята История на църквата през този по-късен период.
Евангелизаторски методи
През първите 150 години от историята на Църквата няма църковни сгради. Проповядването в синагогите първоначално е възможно до момента, в който юдеите твърдо се противопоставят на християнството. Синагогите са мястото, където християните са уверени, че поне ще имат заинтересована публика, която би слушала обоснованото излагане на благовестието. В това ранно проповядване има 3 важни елемента:
1) Старият завет води към Месия.
2) Исус е личността, в която са изпълнени старозаветните пророчества и благословението, обещано на Давидовото потомство. На погребението и възкресението на Исус се гледа като на изпълнение, отнасящо се за Месия и Страдащия слуга.
3) Набляга се на това, че прощението се дава въз основа на жертвената смърт на Месия. Набляга се на важността от вземането на решение. Накрая, тези, които слушат, са предупредени за фаталните последствия от отхвърлянето на предложението. Божията милост не е нещо, с което да се шегуваш. Обаче, трябва да се отбележи, че тези ранни проповедници правят големи усилия да се идентифицират със своите слушатели и че са тактични в своя подход.
Осен в синагогите се проповядва на открито, където хората се събират – на пазари, по площади и др. По това време това са местата, където се излагат всички нови идеи. Даже юдеите използват този метод. В този контекст се използва често дарът на пророчеството. Евангелизиране се извършва също чрез изнасяне на лекции в публични зали или разясняване на Писанията в частни домове или жилища. Такова проповядване често пъти бива придружавано от лични свидетелства, които никой не може да оспори. Провеждат се много събрания по домовете, както за тези, които искат да знаят повече, така и за тези, които вече са християни. Често достъпът в домовете бива спечелен чрез повярвал роб или повярвала жена. От Павловите послания е ясно, че домовете са главната основа за евангелизиране.
В личното евангелизиране християните често използват старателно подбрани елементи (като риба, кръст, агне, котва) с цел да предизвикат първоначален интерес и да го използват за представяне на евангелието. Обаче ги използват предпазливо. Те използват символи, за да общуват помежду си: паунът символизира вечността, изображение на кит, който избълва Йона след 3 дни, представлява Възкресението, колелото Рота е код за Отче наш. Съществуват също символът ΧιΡο, представащ първите две букви на Христос, и рибата, която представлява ICHTHUS (акроним на Ἰησοῦς Χρῑστός Θεοῦ Υἱός Σωτήρ – Исус Христос Божий Син Спасител). Исус не е изобразяван в най-ранното християнско изкуство, но когато християнството става законно, Той бива изобразен под маската на Аполон, без брада, но с божествен ореол, точно както Аполон. По-късно, във византийското изкуство е представен като Юпитер/Зевс, с брада и мрачно изражение. По същия начин Богородица с младенеца Исус е директно копие на богинята Изида със сина ѝ Хор, седнал в скута ѝ. Рожденият ден на Хор, египетският бог на слънцето, е 25-ти декември.
Молитвата заема важно място в евангелизирането, така че хората да могат да се освободят от лапите на Сатана, попадайки под въздействието на евангелието. Ревността и любовта на ранните християни е забележителна с оглед на факта, че доктрината им често пъти е неточна и ересите изобилстват.
Превод: Георги Титков