Предпоставки за Кръстоносните походи
Това е поредица от седем големи и многобройни второстепенни кампании в Леванта, предприети от западноевропейците между 1095 г. и 1291 г. Те трябва да се разглеждат в контекста на непрекъснатата борба между християнството и исляма, която включва нахлуването във византийските земи, Северна Африка и Испания, както и два опита за нашествия в Европа.
Трябва също така да се подчертае, че кръстоносен поход е свикан за първи път в отговор на призива за помощ на византийския император, който моли да бъде изпратен контингент в помощ на византийските армии, които да отблъснат турците и да си възвърнат загубената от тях територия. Контингентът трябвало да бъде само няколко хиляди души.
Кръстоносните походи започват поради две непосредствени причини:
1) Християните ходят на поклонение в Светите земи през голяма част от средновековния период, но с пристигането на селджукските турци пътуванията им са затруднени. След превземането на Йерусалим от техните събратя мюсюлмани, селджуките напредват на север и побеждават византийските сили в битката при Манцикерт (1071 г.), което е близо до езерото Ван в Армения. Фатимидите превземат Йерусалим от турците малко преди пристигането на кръстоносците. През следващите няколко години Мала Азия, главната база за набиране на византийски войници, е изгубена и императорът (Алексий I Комнин) пише през 1095 г. до западните принцове и папата, търсейки наемници, с които да си върне загубените територии.
2) Арабите, разбира се, контролират Палестина от 636 г., когато печелят решителната битка при Ярмук, но позволяват на поклонниците да посещават Светите места. Идването на турците слага край на всичко това. Арабите обаче са ограбили от християнските църкви златото, с което построяват двете си джамии на Храмовия хълм. През 1010 г. халифът систематично унищожава повечето от останалите църкви и манастири (които са били стотици). Разрушаването на част от църквата на Божи гроб е един от непосредствените поводи за кръстоносните походи. Проблемът идва с пристигането на варварските турци, които сравнително скоро са приели исляма.
Има и други причини, които благоприятстват такъв кръстоносен поход.
1. Това е шанс за християните да отмъстят на мюсюлманите.
2. Краят на света ще настъпи скоро, или поне така си мислят мнозина.
3. Да умреш като кръстоносец е бърз път към рая. Това също така е начин за извършване на покаяние. Всъщност папата предлага абсолютна индулгенция (опрощение на греховете) за всички, които вземат участие.
4. Европа е в критична икономическа ситуация. Фатимидите възпрепятстват всички търговски контакти със Западна Европа. На някои места се появява глад. Европа е преминала през няколко ужасни епидемии (чума?). Затова съществува желание да се избяга от тези страшни реалности.
5. Византийският император е поискал помощ.
6. Папата (Урбан) вижда кръстоносните походи като златна възможност за повишаване на репутацията си, разширяване на влиянието си и насочване на енергията на воюващите благородници в по-положителна посока. Още от времето на викингските набези са били сформирани големи армии, които впоследствие се бият помежду си в непрекъснати схватки. Кръстоносните походи са въоръжено „поклонение“, нов аскетичен път към спасението, достъпен за войниците. Над бронята си те носят бяла роба (с червен кръст върху нея), която е в същия цвят като робата на цистерцианците (личният орден на Бернар). Това отразява единството на монашеската строгост с кавалерския дух на рицарите.
7. Папата вижда в кръстоносния поход възможност да обедини отново християнството.
8. Интересите на кръстоносците и италианските търговци съвпадат. Тези търговци идват от Венеция и Генуа. Без транспорта (корабите), който те осигуряват, кръстоносните походи биха били логистично невъзможни. Това е така, защото гърците от Византийската империя отказват да помагат на кръстоносците да поддържат сухопътни снабдителни линии със Запада.
Папата предприема кампания за набиране на доброволци и получава огромен отклик. Разбира се, трябва да има идеологическа обосновка за военен кръстоносен поход. Първо църквата трябва да оправдае използването на сила. Нейните богослови заключават, че е оправдано, ако целите са праведни. Вторият аргумент се съсредоточава около идеята за честта. Исус е бил лишен от честта си, когато мюсюлманите превземат Йерусалим и затова тази обида трябва да бъде отмъстена чрез прибягване до свещена война. Твърди се също, че и евреите са го лишили от честта Му, като Го разпнали, и затова тази обида също трябва да бъде отмъстена. Това обяснява избиването на евреите, извършено по време на кръстоносния поход на селяните.
Първият кръстоносен поход е разделен на две части. Първата част е т. нар. кръстоносен поход на селяните, воден от Петър Пустинника (Пиер Отшелника), състоящ се от три големи армии и няколко по-малки. Те започват с избиването на редица еврейски общности, струпани по бреговете на Рейн. Много от участниците не стигат по-далеч от Балканите, където са унищожени от византийските християнски власти като наказание за грабежи, убийства и опустошения, които причиняват навсякъде, където минат. Останалите са изклани от турците в Мала Азия – онези, които, след като се предават, отказват да приемат исляма, са избити. Годината е 1096 – само тридесет години след норманското завладяване на Англия.
Превод: Георги Титков