Да „изгориш“ Писанието със „страст“ – експозе на Passion Translation
1. Някои размисли върху задачата за превод на Библията
Преводът на Брайън Симънс1 на Псалмите е един от томовете в проект за нова Библия, от която вече са завършени Новият завет и няколко други старозаветни книги. Две неща веднага я отличават като различна от другите английски версии. Първо, това е самостоятелно начинание. И второ, начинът по който е направен преводът, отдалечава много по-драстично окончателния текст от оригиналните думи, отколкото всяка друга английска версия.
По принцип няма нищо лошо в това. Самостоятелно преведените версии – например „Посланието“ (The Message) или преводът на Дж. Б. Филипс – позволяват на уникалната личност на техния създател да блесне по един нов начин. И докато те могат да имат характерни особености и недостатъци, като например преводът на книгата Псалми на Мичъл Дахуд или преводът на Дж. Б. Филипс, те също могат да бъдат достоверни, като преводът на Уилям Тиндейл. Дори и най-формалните версии като KJV или ESV използват смислов превод. Смисълът на Божието слово се предава не от думите сами по себе си, а от значението, което тези думи носят, когато се комбинират във фрази, изречения и параграфи. А това означава, че всеки превод включва и елемент на интерпретация.
И така, как един превод може да избегне опасностите от субективизъм и от вкарване в текста на смисъл, който не е бил там първоначално? Има три основни начина и всички те са тясно свързани помежду си:
1. Чрез молитвено осланяне на мъдростта на Святия Дух. Духът ни насочва към Христос като цел и смисъл на цялото Писание и това разбиране на цялото ни помага да оценим и уважаваме първоначалния смисъл на частите.
2. Чрез християнско общение. Преводачите от времето на Мартин Лутер насам са работили заедно в групи не само за да обединят своята експертиза, но и да ограничат характерните индивидуални особености, импулсивните решения и липсата на мъдрост, от която страдат и най-добрите.
3. Чрез каноничното правило за оригиналните думи. Когато изречение от еврейски е преведено в изречение на английски с еквивалентно значение, оригиналните думи, разбира се, се губят. Но те никога не могат да бъдат изоставени: всеки елемент от смисъла на английски език трябва да оправдае съществуването си чрез позоваване на думите в оригинала и всеки елемент от оригинала трябва да бъде представен по някакъв начин в превода. Това е така, защото Светото писание е вдъхновено и на ниво думи.
Нека да поясним тази последна точка още малко. Божието слово приема много форми, но не всички от тях са Писание. Всяко послание, което истинно и вярно представя Христос като проповед или дори песен, е прокламация на Божието слово. Но за да може Божието слово да се счита за Писание, каквото е Библията, то трябва да бъде верен еквивалент на конкретните думи, използвани от боговдъхновените автори. Преводът не трябва да добавя или изважда от оригиналните думи, или да променя значението им. Не че има нещо лошо в добавянето, изваждането или промяната на думите (стига посланието да не е изкривено), но резултатът ще бъде адаптация или коментар, който по своята същност няма авторитета и нормативния статус на Писанието.
И накрая, преводачите, дори и с Божията помощ, са само човешки същества и невинаги схващат всяка фраза или дори изречение съвсем правилно. Но контекстът помага да се коригират тези неточности и когато все повече изречения се четат заедно като цяло, тяхното комбинирано значение става все по-точно. Единственото изключение от това е, когато един като цяло точен превод се отклонява от истинността, за да вмъкне лично пристрастие или тенденциозност. Добър пример за това е „Превод на новия свят“ на свидетелите на Йехова. Макар и повечето му изречения да са верни, те оформят портрет на един различен Бог.
Бележки:
[1] Брайън Симънс, Псалмите: огнена поезия, Преводът на страстта. Brian Simmons, The Psalms: Poetry on Fire, The Passion Translation (Racine, WI: BroadStreet, 2014).
2. Текстова и езикова компетентност на превода →
Автор: Андрю Г. Шийд
Превод: Георги Титков
Източник: Burning Scripture with Passion: A Review of The Psalms (The Passion Translation)