Апостолски отци
След падането на Ерусалим изглежда, че центърът на влияние на християнството се премества в крайбрежните градове на Мала Азия, където служи апостол Йоан. В тази област Папий е църковен старейшина в Йерапол. До края на първи век християните са разпръснати на малки групи, вероятно събиращи се по домове и произлизащи главно от по-нисшите социални слоеве. Те имат своите Писания, живеят под заплахата от избухване на гонение и притежават жива вест, която да предадат на едно западнало и корумпирано общество. Освен гоненията, другите им основни проблеми са вътрешни борби и ереси.
Апостолските отци са най-ранните християнски писатели извън Новия завет, принадлежащи към така наречената следапостолска епоха. Техните писания образуват мост между Новия завет и апологетите, които пишат по-късно през II век. Това са посланията на Климент Римски, на Игнатий Богоносец, Поликарп (разказа за неговото мъченичество) и Дидаскалията. Гореспоменатите апологети са Юстин Мъченик, Ириней, Тертулиан и Ориген.
Литературата в периода след смъртта на апостолите е представена от:
а) Дидаскалията (учението на 12-те апостоли), която вероятно произлиза от еврейско-християнското общество в Сирия (т.е. Сирийската църква). Тя съдържа Двата пътя, подробности относно църковния ред и заключителна част за предстоящия край – появата на измамници, лъжепророци и огнено изпитание, съсредоточено около лъжлив месия. Всичко това се очаква преди края.
б) Трудовете на Игнатий Богоносец от Антиохия. Той пише седем писма по пътя към Рим, където щял да бъде хвърлен на лъвовете. Водач е на църквата в Антиохия. Неговите писма имат за цел да се борят срещу противниците и ересите. Изглежда, че в църквата по това време има три течения: докетисти, ортодоксални и юдаисти. На Игнатий се дължи установяването на епископското единовластие (установения ред един епископ да управлява всяко паство – това, което днес наричаме „пастор“). Епископите били хора от паството, избирани чрез избори. Те остават да служат на едно място за цял живот. Не са платени и работата им обикновено е ограничена до грижата за едно малко общество. Там те ръководят богослужението всяка неделя. Причините Игнатий да предпочита този ред са практични:
1) да избегне борби за ръководство, какъвто е случаят в Коринт, където църквата даже отхвърля старейшините си, като ги заменя с по-млади вярващи;
2) да предотврати отцепването на малки групички от главното събрание.
Той предпочита да направи причастието център на общението, ръководено от епископ, и го използва като доказателство срещу докетизма (причастието потвърждава истинското тяло и истинската кръв на Христос и по този начин Неговото телесно въплъщение, което докетизмът отрича). Игнатий произхожда от езическа култура, където магията играе важна роля. Изоставяйки езическата магия, той вижда евхаристията като магически акт. Според него това е лекарство срещу неморалността, противоотрова против смъртта. Подобно водата на кръщението за него придобива магическа сила, а не на това, което символизира.
Видно е, че по това време Ранната църква вече излиза от релси. В своето писмо Игнатий моли Поликарп, водач на църквата в Смирна, да назначи нов водач за църквата в Антиохия. Поликарп е ученик на апостол Йоан.
През II век се разпространяват няколко неканонични книги.
Второто послание на Климент към Коринтяните напомня на читателите за направеното от Бог за тях и показва следователно какво поведение е уместно. Климент им напомня за идващия съд като спирачка срещу греха. Остро мъмри онези християни, чийто живот трудно се отличава от този на техните невярващи съседи.
Посланието на Варнава прилича на Дидаскалията (също известна под името „Дидахе“) по това, че авторът повтаря „Двата пътя“, но главната тема е одухотворяването на Мойсеевия закон. Той поддържа тезата, че евреите погрешно тълкуват закона буквално: той има духовно значение, което сочи към Исус. Следователно започва да алегоризира всичко, даже стига дотам, да каже, че Мойсеевият закон за храната означава забрана на различни пороци.
„Пастирят“ на Ерм е серия от притчи и видения с подразбираща се цел да се разгледа проблемът на християнския живот. Авторът е загрижен главно по въпроса за греха след кръщението. Според „откровението“, което той твърди, че е получил, има само още един шанс за спасение – след публична изповед и покаяние. Всичко това идва от погрешното тълкувание на Евреи 6-та и 10-та глави. Възгледът на Ерм за кръщението възниква от вярването, че греховете, извършени преди кръщението, са от невежество. Следователно те могат да бъдат простени. След кръщението самият вярващ трябва да пази спасението си чрез послушание на Божия закон. Тук имаме едно от първите изявления на католическата доктрина за спасение чрез вяра (изявена в кръщението) плюс дела. Причината за забележителното влияние на книгата на Ерм изглежда е това, че той е брат на Пий, епископ на Рим по това време.
В трудовете на апостолските отци виждаме няколко обезпокояващи тенденции:
1) Нездраво желание за мъченичество (Игнатий).
2) Вяра в превръщането на хляба и виното в реални тяло и кръв на Христос по време на евхаристията (Игнатий).
3) Спасение чрез кръщение плюс дела (Ерм).
4) Прекомерно алегоризиране (Варнава).
5) Нездрав легализъм (Дидаскалията).
В Смирна живее млад човек, наречен Левкий, който е порицан, понеже пише „романи“ като „Деянията на Павел“, „Деянията на Петър“, „Деянията на Йоан“.
В сирийскоговорещите църкви се появява същият проблем, когато започват да се разпространяват „Деянията на Тома“, където се твърди, че Тома е посетил Индия, което само по себе си е напълно вероятно, тъй като в Индия имало голяма еврейска общност.
Превод: Георги Титков