Сърбия

Сръбската църква остава в сянката на българите до времето на най-прославения сръбски християнин Сава. Сава е третият син на сръбския велик жупан Стефан Неманя. През 1191 г. той се оттегля в манастир в Атон. Пет години по-късно баща му абдикира и се присъединява към него. Сава и баща му основават Хилендарския манастир, който става център на сръбската култура. Той остава там до 1208 г., когато се завръща, за да се захване с политически дела. През 1219 г. той става първият архиепископ на автономната Сръбска църква, след като се обръща директно към патриарха в Константинопол вместо към Охридския митрополит, както е било обичайно дотогава. Той отговаря за организацията на Сръбската църква и за построяването на много църковни сгради. Има близки контакти с Руската православна църква. Сръбската архиепископия е преобразувана в патриаршия през 1346 г. в апогея на Сръбското кралство при крал Стефан Душан.

Често погрешно се приема, че Сръбската православна църква е била единственият носител на сръбската идентичност през трите и половина века османско владичество, които делят разпадането на средновековната сръбска държава и Първото сръбско въстание от 1804 г. Всъщност ролята ѝ е ограничена, особено след като не използва народния език, а славяносръбския, вариант на стария църковнославянски, който никой от неграмотните селяни не разбира. Манастирите поне биха могли да претендират за запазването на емблематичните традиции на средновековната сръбска държава. Но висшата църковна йерархия се доминирана от гърци след премахването на Сръбската патриаршия през 1776 г. и гръцката йерархия увеличава отчуждението на сърбите от официалната църква. По време на Първото сръбско въстание епископите, намерили убежище в обсадените градове, подкрепят турските власти, като по този начин задълбочават негодуванието сред сърбите. В македонските конфликти патриархът в Константинопол подкрепя турците, докато местните свещеници често подкрепят славянския характер на Православната църква.

Българското влияние привлича и Румънската църква към православното лоно. Обаче християнството е дошло в Румъния за първи път през II век чрез римски легионери.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History