Какво представляват апокрифните евангелия?

Думата апокриф идва от гръцката дума за „неясно“ или „скрито“. Апокрифните евангелия са наречени така, тъй като не са били широко известни в Ранната църква.

Матей, Марк, Лука и Йоан са известни като канонични евангелия, защото са признати от Ранната църква като точни, авторитетни и боговдъхновени разкази за живота и учението на Исус. Въпреки това, в допълнение към тези четири евангелия, съществуват голям брой други произведения, които имат претенции, че съдържат записите на други думи и дела на Исус. Тези произведения не са авторитетни или боговдъхновени и понякога дори не са точни записи на живота и учението на Исус.

Много от апокрифните евангелия са считани от Ранната църква за полезни, но не боговдъхновени. В следващите години се появяват още произведения като гностическите евангелия, които Ранната църква счита за еретични. Понастоящем терминът апокрифно евангелие се прилага за всяко неканонично ранно произведение, което претендира, че е записало живота и учението на Исус. Нито римокатолиците, нито източноправославните, нито протестантите приемат някое от апокрифните евангелия като авторитетно или боговдъхновено.

Част от апокрифните евангелия не са достигнали до нас, но са споменати в други раннохристиянски писания и биха се считали за полезни, макар и не боговдъхновени. Тези произведения включват Евангелието на Андрей, Евангелието на Вартоломей, Евангелието на Варнава и Мемоарите на апостолите.

Някои от апокрифните евангелия са дело на еретични групи, които се опитвали да заимстват учението на Исус за собствени цели. Сред тези произведения са Евангелието на Маркион, Евангелието на Тома, Евангелието на Юда, Евангелието на Мария, Евангелието на Филип и Евангелието на истината. Евангелието на Тома е може би най-известното, защото е популяризирано от професора по религия в Принстънския университет Илейн Пейджълс в нейния бестселър от 2004 г. Отвъд вярата: Тайното Евангелие на Тома.

Някои от апокрифните евангелия, като Евангелието на Петър, са доста фантастични. В това произведение срещаме действително говорещ кръст.

Тайното Евангелие на Марк се появява едва наскоро и внушава, че Исус може да е имал хомосексуални отношения с Марк. По-нататъшното разследване навежда на мисълта, че тази находка е била измама, извършена от Мортън Смит – човекът, който твърди, че го е открил. Съвременната критическа наука обаче за известно време безкритично го приема като истинско.

Поради голямото разнообразие от учения в тези апокрифни евангелия някои учени предпочитат да говорят за „ранни християнства“, от което се предполага, че следва, че никога не е имало само едно, единно, точно, авторитетно учение за Исус, а че всяка група е събирала частична истина, която да отговаря на техните собствени нужди. Групата, която сега наричаме ортодоксална, е която в крайна сметка придобива широко разпространение; по този начин евангелията, които те предпочитали (каноничните евангелия), са приети за авторитетни, докато останалите били потулени. Това е по същество презумпцията, стояща зад романа на Дан Браун „Кодът Да Винчи“. Подобни теории противоречат на факта, че Ранната църква е получила „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 1:3).

При по-нататъшно разследване се установява, че апокрифните евангелия, които представят някои от най-отклоняващите се от истината възгледи за това кой е Исус и какво е учението Му, са написани много по-късно от каноничните евангелия. За вижданията, които те представят, не съществуват никакви доказателства в другите писания на Ранната църква. Учените, които приравняват всички евангелия, са склонни да бъдат свръхкритични към каноничните евангелия и прекалено безкритични към апокрифните евангелия.

Съществуващите апокрифни евангелия са лесно достъпни онлайн за всеки, който иска да ги прочете. За научен евангелски анализ на апокрифните евангелия препоръчваме: „Да изфабрикуваш Исус: Как съвременната наука изопачава евангелията“ от Крейг Евънс, а за по-общодостъпно обяснение препоръчваме глава 1 от „Случаят Христос“ от Лий Стробъл.

Източник: What are the apocryphal gospels?

Превод: Георги Титков