Библията през Средновековието
След падането на Римската империя настъпва широкоразпространено невежество и неграмотност и така изучаването на Писанията остава ограничено до манастирите. Средновековните теолози смятат, че Писанието може да се тълкува само от малцина образовани хора под ръководството на Църквата. Средновековната църква вярва, че трябва да поддържа традициите и догмите на раннохристиянските писатели. Като цяло средновековните библеисти се задоволяват да събират и синтезират традиционните обяснения на теолозите още от Ориген. Така учените създават огромни томове от догми и нравоучения, които претендират, че обясняват Писанието, но които в действителност почти нямат връзка с библейския текст. Почитаният на времето метод на Ориген е използван за тълкуване на Писанието на четири нива:
а) буквален (учи за събития),
б) алегоричен (учи в какво да вярваме),
в) морален (какво да правим),
г) духовен (накъде да се стремим).
Никога библейското тълкуване не е било толкова неясно, както по време на Средновековието. Малко тълкуватели обръщат внимание на историческия и буквален смисъл на библейския текст, още по-малко имат повече от елементарни познания по иврит или старогръцки. В продължение на около 400 години свещеници и монаси упорито компилират раннохристиянски писания, характеризиращи се със закостенели догматични твърдения, морални баналности, мистична игра с числа и фалшиви значения на думите. Повечето коментари са просто повторение на казаното от предишни автори.
Реакциите към тази система са следните:
а) Мистично тълкуване, включващо посветено изучаване на Библията, подпомогнато от свободното използване на алегория. Те заменят диалектическото разсъждение с екстаз и интуиция като средства за тълкуване на Библията. Бернар от Клерво, Бонавентура и Хю от Париж са само някои от онези, които подкрепят тази интерпретация.
б) Простият смисъл на Библията, възроден от някои еврейски коментатори, особено от Раши (Равин Соломон Бен Исак от Троа). Испанският еврейски учен Абрахам Ибн Езра засилва еврейския преход към модерно историческо и граматическо тълкуване. Николай Лирски (1265–1349), францисканец от Парижкия университет, поддържа същия подход към Библията. Той владее иврит и публикува първия печатен коментар на Библията. Лутер е силно повлиян от този френски учен. Уиклиф също споделя мнението на Лирски.
Превод: Георги Титков