АПОЛОГЕТИ

След това апологетите трябва да се срещнат с езичниците, но за тях са използвани други методи.

(а) Латинските апологети не желаят да имат нищо общо с философията или с какъвто и да било компромис с езическия начин на мислене. Те са: Ириней, Тертулиан, Киприян, Арнобий, Лактанций в Северна Африка, Тациан (ученик на Юстин) в Осроен, Квадратий и Аристид в Атина. Според тях въпросът засяга авторитета на Библията над противниковата философията (гностична, платоническа или аристотелова). Те не правят опит да се приспособят към другата страна – отношението им е „или приемаш, или не“.

(б) Гръцките апологети са склонни да направят компромис и да представят философски аргументи („има известна истина в това, което казваш, но…“). Опитвайки да синтезират класическото образование и християнското богословие, те използват два метода:

1) Алегория, 2) Логос (връзката между Бог и материалното творение). Те търсят да установят обща основа със своите слушатели, критикувайки невежото езичество и се стремят да установят паралел между християнството и по-сложните езически системи (философията). Отношението им е, че философията е подготвила народите да приемат благовестието. Те винаги се отнасят с уважение към своите събеседници, като същевременно посочват недостатъците на позициите им. Що се отнася до етиката, те са готови да застанат на страната на стоиците или платонистите в осъждането на безнравствеността. По-изтъкнатите между тези апологети са: Юстин (който първоначално идва от Ефес), Климент и Ориген от Александрия. Климент отправя своята защита на християнството основно към богатите хора. Ориген оборва езическия пропагандатор Целз абзац по абзац. Обаче и двамата наблягат на важността на пророчествата, аналогията и типологията. Тези апологетики преди всичко са защита на християнската религия, а след това обръщение към хората. От своя страна, римската държава също използва професионални философи да атакуват християнството и да поддържат всяка нова официална офанзива за съживяване на езичеството в Империята. Двете най-известни имена във връзка с това са Целз по времето на Марк Аврелий и Порфирий по времето на Деций.

Мотивите на гръцките апологети са похвални, но резултатите – разрушителни. Те започват да обясняват евангелието на езичниците с разбираеми за тях термини – с термините на познатите на слушателите им философии, но по този начин въвеждат в християнството всякакви идеи, които са чужди за него: автономност на мисълта, дуалистична опозиция на форма и материя, дуалистична идея за човека (състоящ се от нематериална душа и материално тяло), йерархия на съществата и т.н.

По-късно християнските апологети се специализират. Някои писатели се съсредоточават върху специални аудитории, например евреите или римските власти. Други атакуват еретически групи. Писанията също биват преведени на различни езици. Налице е апокрифна художествена литература, например Деянията на Павел и Текла, които са написани вероятно за конкуренция на пазара за лека романтична литература и за препоръчване на християнския начин на живот.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History