Какво е благовестието?

Дж. Хамптън Кийтли III, магистър богослов.

Въведение

Във време на тягостни заглавия и несигурност навсякъде около нас добрите новини са повече от добре дошли. Какви по-добри новини би могло да има от тези, за които говори един стар химн: „Най-долният престъпник, който наистина повярва, в тоз миг от Исус прошка получава?“ Когато християните споменават „благовестието“, те визират „добрата новина“, че Исус Христос умря, за да плати наказанието за нашия грях, за да можем да станем Божии деца единствено чрез вяра само в Христос. Накратко, „благовестието“ е обобщено название на спасителната истина, каквато е съобщена от Бог на изгубеното човечество и каквато е разкрита в лицето на Неговия Син и в Светото писание, Библията. Ако не сте сигурни дали сте Божие дете, ще бъде полезно да прочетете Божият план за спасение преди да продължите с този урок.

Основното значение на термина

Терминът благовестие се намира деветдесет и девет пъти в библейския превод New American Standard Bible (NASB) и деветдесет и два пъти в New English Translation (NET). В Гръцкия Нов завет благовестие е преводът от старогръцки на съществителното εὐαγγέλιον (срещащо се 76 пъти) – „добри новини“, а глаголът εὐαγγελίζω (срещащ се 54 пъти) означава „да донесе добри новини“ или „да съобщи добри новини“. И двете думи са получени от съществителното ἄγγελος – „вестител“. В класическия гръцки εὐάγγελος е този, който донася вестта за победа или други политически или лични новини, които предизвикват радост. В допълнение εὐαγγελίζομαι (формата на среден (медиален) залог на глагола) означава „да се говори като човек, който съобщава радостна новина“, „да съобщи добри новини“.¹ Освен това съществителното εὐαγγέλιον се превръща в технически термин за съобщение за победа, въпреки че е използван и за политическо или лично известие, което донася радост.²

Фактът, че и съществителното, и глаголът се използват толкова широко в Новия завет, показва как са развили отличително християнска употреба и акцент заради славната новина, обявена на човечеството, за спасение и победа над греха и смъртта, което Бог предлага на всички хора чрез личността и завършеното дело на Исус Христос на кръста, както е доказано от Неговото възкресение, възнесение и сядане отдясно на Бога. В Новия завет тези две думи εὐαγγέλιον и εὐαγγελίζω стават технически термини на тази вест за добри новини, предложена на всички хора чрез вяра в Христос.

Библейската енциклопедия на Уиклиф обобщава евангелското послание по този начин:

Същинската истина на благовестието е, че Бог е осигурил начин за спасение на хората чрез дара на Неговия син за света. Той пострада като жертва за греха, победи смъртта и сега предлага участие в Своя триумф на всички, които ще го приемат. Благовестието е добра новина, защото е дар на Бога, а не нещо, което трябва да бъде спечелено чрез самоналожено наказание или от самоусъвършенстване (Йоан 3:16; Рим 5:8-11; II Кор. 5:14-19; Тит 2:11-14).³

Благовестието накратко

В 1 Коринтяни 15:1-8 апостол Павел обобщава най-основните компоненти на евангелското послание, а именно смъртта, погребението, възкресението и явяванията на възкръсналия Христос. Обърнете внимание на четирите точки, започващи с „че“ с удебелен шрифт в стихове 3-5 по-долу:

15:1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 15:2 чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали. 15:3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; 15:4 че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; 15:5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте…⁴

Тези стихове, които представляват раннохристиянска изповед, ни дават сърцевината на благовестието и показват, че възкресението е неразделна част от благовестието. Обърнете внимание, че Павел описва това като „първо ви предадох“ – фраза, която подчертава приоритета, а не времето. Ударението е върху централното място на тези истини в евангелското послание.

Всъщност главният компонент на евангелското послание е двойната изповед: (1) Христос умря за нашите грехове и (2) Той беше възкресен на третия ден. Реалността на тези два елемента може да бъде потвърдена от Писанията (вж. Пс. 16:10; Ис. 53:8-10) и от такива внушителни исторически доказателства като празната гробница и очевидците. Така другите два елемента, споменати тук, потвърждават двата важни факта, свързани с благовестието. Фактът, че е погребан, потвърждава смъртта Му и фактът, че се явява на другите, потвърждава възкресението Му.

Определящи термини

Въпреки че думата благовестие обикновено се среща самостоятелно, то много често получава определение от различни термини, които се фокусират върху отделен аспект от благовестието.

То получава определение от различни описателни фрази като например „Божието благовестие“ (Марк 1:14; Рим. 15:16), „благовестието на Исус Христос“ (Марк 1:1; 1 Кор. 9:12), „благовестието на Неговия Син“ (Рим. 1:9),„благовестието на царството“ (Мат. 4:23; 9:35; 24:14), „благовестието на Божията благодат“ (Деяния 20:24), „славното благовестие на Христос“ (2 Кор. 4:4), „благовестието на мира“ (Еф. 6:15), „вечното благовестие“ (Откр. 14:6). Въпреки че отличителните аспекти на посланието са посочени от различни определения, благовестието по същество е едно. Павел говори за „друго благовестие“, което не е еквивалент, защото Божието благовестие е Неговото откровение, а не резултат от откритие (Гал. 1:6-11).⁵

В Новия завет различните определения разкриват някакъв аспект от благовестието, който се подчертава в контекста и е част от добрата новина за това, което Бог ни предлага в Христос.

(1) Благовестието на Исус Христос (Марк 1:1; 1 Кор. 9:12) и благовестието на Неговия Син (Рим. 1:9). Тези две описания говорят за добрата новина за спасение, която идва чрез личността и делото на Исус Христос, Който самият е Божи Син в човешка плът. Отново това е добрата новина за избавление от наказанието, силата и присъствието на греха чрез двете пришествия на Христос.

(2) Благовестието на Божията благодат (Деяния 20:24) подчертава, че спасението във всичките му аспекти се основава на благодатта, а не на някаква система от заслуги и дела.

(3) Благовестието на царството (Мат. 4:23; 9:35; 24:14) е добрата новина, че Бог ще установи Своето царство на земята чрез двете пришествия на Господ Исус Христос.

(4) Благовестието на мира (Еф. 6:15) описва как тази добра новина за спасението в Христос носи мир във всичките му аспекти (мир с Бога, Божия мир, мир с другите и световен мир) чрез победата, постигната от Спасителя.

(5) Вечното благовестие (Откр. 14:6) разширява нашата перспектива за благовестието отвъд това, което ние обикновено си мислим за него. Това благовестие, прогласено от ангела, има няколко ключови елемента на чудесните добри новини, развити в три заповеди и две причини:

– Заповед №1: „Бойте се от Бога“. Това се отнася до едно свято благоговение, което признава суверенните авторитет и власт на Бог да се разправи с човека в Своя свят гняв и по този начин да сложи край на света на греха, какъвто го познаваме сега. Да се боиш от Бога означава да Го разпознаеш като истинския Бог, Който може да унищожи душата, а не само тялото, както Бог ще направи със звяра от Откровение и неговата антибожествена система.

– Заповед №2: „Въздайте Му слава“. Това се отнася до възхвалата и почитта, които трябва да се отдадат на Бога от човечеството поради нашето признание и високо уважение към Него като суверенен Създател на Вселената.

– Заповед № 3: „И се поклонете на Този, Който е направил…“ Думата „поклонете“ означава да покажем благоговение или уважение. Тази дума подчертава външната демонстрация, която се вижда в нашето покорство, молитва, пеене и формално поклонение. Думата „страх“ подчертава благоговейната умствена нагласа зад поклонението. По време на Голямата скръб хората ще бъдат принудени да се страхуват и формално да признаят звяра и неговия образ. В това послание ангелът настоява човечеството да отхвърли звяра и официално да се обърне към Бога, за да Му се покланя (вж. Откр. 14:11).

– Причина № 1: „Дойде часът на Неговия съд“ е препратка към последните наказания по време на Голямата скръб – чашите на Божия гняв – които предстои да се излеят и които ще сложат край на системата на звяра и ще доведат до управлението на Господ Исус, Царят на царете. Те ще завършат със завръщането на Самия Христос (Откр. 19) и ще доведат до премахването на всички невярващи от земята. Акцентът е да не отлагаме, защото времето е кратко.

– Причина № 2: Това се вижда в обръщането към Бог като Създател в стих 7б. Тук сме призовани да обърнем внимание на вечното и универсално послание на самото творение. Епоха след епоха творението призовава човечеството да разпознае съществуването на Бог и да се стреми към Него (вж. Деяния 17:26-27 и Пс. 19:1-6). Това означава, че хората са без извинение и че когато ангелът обяви това благовестие, часът на осъждението на Създателя е на път да настъпи (вж. Рим. 1:18). Въпреки че това е основният и главен елемент от вечното благовестие на ангела, може би той ще каже нещо повече, защото от епоха на епоха човешката способност да почита, прославя и да се покланя на Бога е идвал само чрез вяра във и познаване на Христос (вж. Йоан 14:6 и Деяния 4:12; Йоан 4:23-24).

Приемане на благовестието

Един от важните въпроси, свързани с посланието на благовестието, включва това как човек получава спасението, предложено в него. Фактът, че Бог ни предлага спасение от наказанието и силата на греха с чудното обещание, че това един ден ще доведе до славното царуване на Христос на земята, докато грехът, смъртта и Сатана ще са победени врагове, със сигурност е славна новина. Фактът обаче, че Бог ни предлага спасението като безплатен дар чрез вяра в Христос, е добра новина, която не може да се опише с думи. Павел ясно свързва благовестието с вярата в Галатяни 3:6-9.

3:6 Както Авраам, „който повярва в Бога и му се вмени за правда“, 3:7 тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда. 3:8 И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: „В тебе ще се благославят всички народи.“ 3:9 Така че тези, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.

Ако спасението, което ни се предлага, зависеше от нашите заслуги или от способността ни да спазваме закона, това нямаше да е добра новина поради нашата греховност и пълна неспособност да спазваме закона или какъвто и да е вид принципи на праведост като средство за нашето оправдание или правилно стоене пред Бога.

19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога; 20 Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха (Рим. 3:19-20).

16 … като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек (Гал. 2:16).

Защо този елемент на благодатта е толкова прекрасна новина? Защото гарантира оправдание от Бога и причината е, че оправданието се основава на завършеното дело и заслуги на Исус Христос.

4:13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра. 4:14 Защото, ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено; 4:15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление. 4:16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни (Рим. 4:13-16, курсивът е мой – бел. авт.).

Предупреждения за „друго благовестие“, което не е благовестие

Един от чудесните аспекти на посланието за спасение в Христос, което го прави толкова добра новина, е елементът на благодатта (Деян. 20:24). Спасението е безплатният Божи дар, който може да бъде получен само и единствено чрез вяра в Христос (Откр. 21:6; 22:17; Рим. 4:4-5; Еф. 2:8-9; Тит. 3:4-5). Но посланието на благодатта противоречи на сърцето и мисленето на човека, който интуитивно мисли с понятията на заслугите. В крайна сметка не можете да получите нещо за нищо – поне не и нещо, което има някаква стойност. Човекът винаги е имал проблем с благодатта и това лесно се вижда в книгата Деяния. Още от ранните дни на Църквата тя се сблъсква с проблема на онези, които искат да добавят някаква форма на дела към посланието на благодатта.

В Деяния 15:1 четем тези думи: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обряд, не можете да се спасите“. Стих 5 ни казва, че това са били мъже от сектата на фарисеите, които са повярвали. Измежду собствените редици на църквата (те бяха членове) избухва спор относно точния характер и съдържание на евангелското послание. По-късно апостол Павел трябва да се занимава с подобен спор в книгата на Галатяните. Относно онези, които искаха да отрекат благовестието на благодатта, Павел пише: „Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят – пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието“ (Гал. 2:4-5).

И така апостолът предупреждава за онези, които предлагат благовестие на спасение чрез дела, вместо по благодат. Трябва да помним какво ни учи Павел в Римляни 4 и 11. Ако спасението е по благодат, то вече не е по дела, ако е по дела, вече не е по благодат (вж. Рим. 4:3-4; 11:6). Така че в действителност всеки път, когато някой предложи благовестие на дела, това не е благовестието – посланието на добрите новини. Всъщност това е лоша новина, тя е невярна и ужасно изкривена.

1:6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие – 1:7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. 1:8 Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет! 1:9 Както по-горе казахме, сега пак казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет! 1:10 У хора ли търся сега благоволение, или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга (Гал. 1:6-10).

Следователно, ако благовестието е изкривено чрез отхвърляне на истината, че всичко, което Бог прави за нас в Христос, е само по благодат и единствено чрез вяра, независимо от дела, или чрез отричане на това кой е Исус, тогава „благовестието“ е „друго благовестие”, което всъщност не е благовестие (Гал. 1:7).

Заключение

В обобщение, какво е благовестието? Това е посланието на добрата новина за спасение, словото на истината, предлагано на човечеството по благодат чрез вяра в завършеното дело на Христос на кръста. Това е послание не само за вечния живот, но и за общия план на Бога да изкупи хората от опустошенията на греха, смъртта, Сатана и проклятието, което сега покрива земята.

Светът е заслепен за благовестието от Сатана, който иска да попречи на хората да видят славната природа на Христовото благовестие (2 Кор. 4:3-4), но християнинът никога не трябва да се срамува от благовестието, нито да се въздържа да го споделя, защото благовестието е Божията сила за спасение за всеки, който вярва, че Божията правда е разкрита в това благовестие (Рим. 1:16-17).

Освен това благовестието не идва само с думи. „Защото нашето благовестване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Святия Дух и с голяма увереност“ (1 Сол. 1:5).

Разбира се, благовестието е послание, съставено от думи, тъй като думите са основа за интелигентното съобщаване на Божията истина. Като послание благовестието е свидетелство за историческото дело на Бога в личността и делото на Христос, за което правилните думи са от решаващо значение. Това послание обаче не е просто послание на думи. Думите могат да бъдат много красноречиви, убедителни и интересни и могат да задвижат хората емоционално и интелектуално, но такива думи не могат да ги спасят и да ги въведат в Божието семейство (вж. 1 Кор. 2:1). И така, добавя апостолът, благовестието дойде „и със сила“.

За разлика от каквито и да е обикновени думи, благовестието дойде „със сила”. Някои предпочитат да свързват това с чудотворни дела като потвърждаващи знамения, но по принцип, ако се има предвид това, щеше да бъде използвана формата за множествено число „сили“ (вж. Мат. 13:54; 14:2; 1 Кор. 12:10; Гал. 3:5; Евр. 2:4; 6:5). Други го свързват с вътрешната сила у пратениците в резултат на изпълването с Духа, но тази важна характеристика е изключена от последващата предложна фраза, спомената в 1 Солунци 1:5 – „със“ или „чрез Духа“. По-скоро не би ли могло това да се отнася просто към присъщата сила на благовестието, тъй като като „Божието слово е живо, действено“ (Евр. 4:12)? Това не е само послание на думи, а послание, което е живо, действено, мощно и способно да доведе хората до спасителни отношения с живия Бог по една проста причина: това е Божието слово и е истина. Това е истинското откровение за Божието действие в Исус Христос. Вижте също коментара на апостола в 1 Солунци 2:13.

Но Павел бързо добавя „и със Святия Дух“. Това ни отвежда към втория от положителните елементи, които дават на тези мисионери дързост при представянето на благовестието. Павел и неговите съработници знаеха, че в тях обитава Духът като техен помощник, Който им дава способност за служение (Йоан 14:16, 26; 15:26; 16:7; Деян. 1:8). Божият Дух, като третата личност на Троицата, се нарича „Духът на истината“ поради Неговата роля да взема истината на словото и да я разкрива на хората (вж. Йоан 14:17; 15:26; 16:8-13; 1 Йоан 4:6; Деяния 1:8; 1 Кор. 2:6-16). Поради слепотата и коравостта на човешкото сърце те са безсилни дори да пожелаят, още по-малко да схванат животворната истина на благовестието (вж. Рим. 3:11), но чрез мощното, предхождащо спасението, служение на Духа, Който ръководи мисионерите (вж. Деян. 16:6-10), Който подготвя сърцата (Деян. 16:14) и Който изобличава и привлича хората към Бога (Рим. 2:4; Йоан 12:32; 16:8), някои ще чуят, схванат и повярват в благовестието и ще изпитат неговата спасителна сила (вж. също 2 Солун. 2:13).

Така апостолът добави трети положителен елемент относно благовестието, което те донесоха на солунците – „и с пълно убеждение“. Това ни насочва към вярата и увереността на мисионерите. Не в техния външен вид, в сияйните им личности, в красноречието или ораторското им умение, нито в методологията им, на която се доверяваха. Те проповядваха благовестието с убеждение, почиващо на факта, че проповядват солидната животворна истина на Бога, подкрепена от мощното служение на Божия Дух, Който работи както в мисионерите, така и в техните слушатели.

Трябва да разберем, както Павел, че благовестието е свещена отговорност (1 Тим. 1:11). По този начин нека и ние, подобно на апостола, да бъдем под божествено принуждение да го провъзгласим (1 Кор. 9:16) и потърсим молитвата на другите, за да можем да изпълним задачата да споделяме благовестието със смелост (Еф. 6:19). Това често ще ни постави в позиция на противопоставяне (1 Сол. 2:2) и страдание (2 Тим. 1:8), но благовестието на спасението е „словото на истината“ (Еф. 1:13).

_____________________________________________________________________

¹ Колин Браун, главен редактор, Нов международен речник на новозаветната теология (Зондерван, Гранд Рапидс, 1976), том 2, 107.

² Колин Браун, 107.

³ Чарлз Ф. Пфайфър, Библейска енциклопедия на Уиклиф (Чикаго, Илинойс: Муди Прес, 1975), електронни медии.

⁴ Ако не е посочено друго, всички цитати в английския оригинал на статията са от NET; българските цитати са от Ревизирано издание на Библията, ББД 2015 (бел пр.).

⁵ Чарлз Ф. Пфайфър, електронни медии.

⁶ Джон Харт, „Употреба и злоупотреба с Римляни 10:9-10“, Журнал на Евангелско общество “Благодат”, изд. Робърт Н. Уилкин, том 12, бр. 23, есен (1999): 17.

⁷ Харт, 17.

Дж. Хамптън Кийтли III (1934–2002) е магистър по теология на Семинарията в Далас от 1966 г. и пастор в продължение на 28 години. Автор на статии за Фондацията за библейски изследвания и преподавател на новозаветен гръцки език в Библейския институт Муди в Спокан, Вашингтон.

Превод: Георги Титков

Източник: What is the Gospel?