Монасите братя
Монасите братя заменят августинците и цистерцианците през XIII век, за да се адаптират към новата среда – тази на големите градове и университети. Те са и отговорът на Католическата църква на нарастващия проблем с урбанизацията и (еретичните) скитащи проповедници. Те са разделени на доминиканци и францисканци. Трябва да се споменат и братята августинци, основани през XIII век. Лутер е член на този орден.
Трябва също да се отбележат кармелитите (основани през XII век и реформирани през XV век от св. Тереза от Авила). Кармелитите вземат името си от планината Кармил в Израел, където е основана първата общност по времето, когато кръстоносците контролират Израел. Когато кръстоносците са победени, кармелитите се преместват на запад и се утвърждават като монашески орден (така наречените Бели монаси братя) в Европа.
Монасите братя в общи линии са средиземноморско и градско движение, докато цистерцианците са френски, селскостопански и феодални.
Монасите братя са организирано общество от просяци, които, за да оцелеят, се нуждаят от доста голяма популация от хора, които самите не са на ръба на бедността. Те никога не стават големи собственици на имоти. Повечето от приходите им идват от малки дарения в пари или натура, от наследства и от такси за погребения и литургии за мъртвите.
Завещанията от края на XIII век показват, че умиращите вече не са завладени от страха от ада, както някога. Вместо това те тръпнат пред перспективата за продължителни мъки в чистилището и се стремят да съкратят и смекчат тези мъки чрез щедри благотворителни деяния. Монасите братя правят по-лесен пътя към рая за всички жители на града.
Орденът също така предлага идеалния начин човек да стане постоянен човек на науката, тъй като вече не се налага да си изкарва прехраната, след като напусне университета. Също така предлага възможност за полезна работа, защото братята отчаяно се нуждаят от богослови, които да обучават младите им членове за проповедници, мисионери и за дебатиращи. Преди появата на ордена, университетите служат главно за обучение на администратори. Следователно не е изненадващо, че всички велики имена в средновековната теология от 1250 г. до 1350 г. са на членове на този орден: Албертус Магнус, Тома Аквински, Екхарт от доминиканците; Бонавентура, Дунс Скот, Уилям от Окъм от францисканците.
Доминиканците (основани от Доминик де Гусман от Кастилия) са интелектуалци, които стават „пазачите на Господа“ в борбата срещу ересите. Преди това Доминик е изпратен в Прованс да проповядва срещу катарите. Призванието на доминиканците е да проповядват и поучават и за това носят бяла одежда и черно наметало (скапула). Заради това ги наричат Черните братя. Те са и екзекуторите на Инквизицията, което изпълва хората със страх от тях, особено от духовните францисканци (фратичели).
Францисканците (основани от Франциск от Асизи) се специализират върху обета за пълна бедност. Първоначално те не са това, което папството смята за „истински“ монашески орден. Част от обета, който техните монаси трябва да дадат, е революционен: те обещават да спазват заповедите на поставените над тях, но с уговорката: „стига да не противоречат на тяхната съвест и на нашето правило“.
По-късно францисканското правило е ревизирано в консервативна посока, което в крайна сметка предизвиква оставката на самия Франциск.
По-късно те са разделени на две групи:
1. Малките братя, които носят тъмно сиво (оттук и името Сиви братя) и ходят боси.
2. Духовните францисканци, които по-късно реагират на това, което смятат за разпуснатост. Но папата отказва да ги признае и някои от тях – Фратичели – са преследвани като секта. Францисканците са по-успешни от доминиканците, тъй като привличат повече последователи. В началото на XIV век доминиканските манастири наброяват около 600, докато францисканските са около 1400.
Братята се занимават с голяма мисионерска дейност. Самият Франциск проповядва Евангелието в чужбина и изпраща братя в Испания, Унгария и на Изток. Ордените насърчават изучаването на източни езици, за да могат да общуват с мюсюлманите. През XIII век те проповядват и основават манастири в Северна Африка, Близкия изток и Източна Европа.
Обикновените духовници се чувстват застрашени от братята, защото:
1. Братята вземат такси за бракове, погребения, които иначе биха отишли при духовниците;
2. Обикновените духовници са изобличени като недуховни.
Превод: Георги Титков