Какво е учението за яснотата на Писанието? Библията ясна ли е? 

Думата яснота означава разбираемост. Да кажеш, че нещо е ясно, означава да кажеш, че е разбираемо. Учението за яснотата на Писанието е една от основните догми на протестантския евангелизъм по отношение на Библията, наред с учението за боговдъхновеността, непогрешимостта и достатъчността на Писанието. Накратко, учението за яснота означава, че главното послание на Библията е ясно и разбираемо и че самата Библия може да бъде правилно тълкувана в обикновен, буквален смисъл.

Уестминстърската изповед на вярата обяснява какво вярват протестантите за яснотата на Писанието: „Не всичко в Писанието е еднакво ясно, нито еднакво разбираемо за всеки човек. Независимо от това, нещата които трябва да знаем, да вярваме и практикуваме във връзка със спасението, са толкова ясно изразени и разкрити на едно или друго място в Писанието, че не само учените, но и неуките, използвайки правилно естествените средства, могат да ги разберат в достатъчна степен“ (1.7).

Учението за яснотата на Писанието е основно убеждение на реформаторите. Мартин Лутер се обявява срещу римокатолическото твърдение, че Библията е неразбираема, тоест твърде неясна и трудна за разбиране от обикновените хора. Свещениците и епископите учели, че Библията е неясна и на хората не трябва да се разчита да я тълкуват или дори сами да я четат. Противно на това, реформаторите насърчавали миряните християни сами да изучават и тълкуват Божието слово. Реформаторите вярвали, че Библията сама доказва, че по същество е ясна и че Бог е в състояние да предаде Своето послание на всички хора, дори и на неграмотните. Основен принцип на Реформацията е, че Писанието е достатъчно ясно, за да може и най-простият човек да го живее. Поради вярата си в яснотата на Писанието, мъже като Джон Уайклиф, Уилям Тиндейл, Мартин Лутер, Майлс Ковърдейл, Томас Матю и Пиер Оливетан се се старали да превеждат Библията на прост, достъпен за народа език.

Самата Библия доказва собствената си разбираемост. Второзаконие 6:6-7 увещава родителите да учат децата си на Писанията, показвайки, че те могат да бъдат разбрани дори от деца. Новият завет потвърждава това, когато апостол Павел насърчава Тимотей да продължи да постоянства в нещата, които е научил от Светото писание още от детството си (2 Тимотей 3:14-15а). Псалм 19:7 заявява, че „изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия“. Със сигурност простите не могат да бъдат поучени от нещо, което не могат да разберат. Псалм 119:130 допълнително обяснява, че Божието слово „вразумява простите“, което означава, че не е необходимо човек да бъде високо образован, за да разбере истините му. Значението на Библията е ясно за всички.

Доктрината за яснотата означава, че Библията е ясна по основните си въпроси и е в състояние да разкрие на човека онова, което е разбираемо за него относно Бога – Неговата природа, Неговият характер, Неговите отношения с човечеството в миналото и плановете Му за бъдещето. Библията е ясна във всичко, което е необходимо човек да знае по отношение на греховното си състояние, нуждата си от спасение и средствата за постигане на това спасение – вяра в Христос (Римляни 3:22).

Доктрината за яснотата не означава, че всеки пасаж от Писанието е еднакво ясен по отношение на точното му значение. Със сигурност има пасажи, които могат да бъдат неясни за съвременните читатели в историческо или културно отношение. А някои неща от теологията са трудни; Петър казва, че Писанието съдържа „някои неща, трудни за разбиране“ (2 Петрово 3:16). Проницателността на Божието слово не премахва необходимостта от тълкуване, обяснение и изясняване на Библията от усърдни учени.

Ограниченият човек никога не може да разбере напълно безграничността. Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли.“ (Исая 55:8-9). Възпрепятствана от грешната ни природа, способността ни да разберем напълно цялото Писание няма да бъде доведена до съвършенство в земния ни живот. Но един ден разбирането на всички тайни ще бъде пълно: „Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат“ (1 Коринтяни 13:12).

Учението за яснотата не означава, че цялото значение на Писанието е напълно разбираемо за грешния човек. 1 Коринтяни 2:14 казва, че нещата от Духа са глупост за човека, който няма Духа и той не може да ги разбере. Не че неспасеният човек не може да разбере какво говорят думите на Писанието. По-скоро той не може да има духовно разбиране. Словото за неспасения човек е разбираемо на повърхностно ниво. Той разбира думите, синтаксиса и структурата на изречението. Писанието е ясно на това ниво, но за съжаление духовното му значение е или незначително за него, или още по-лошо – неправдоподобно. Учението за яснотата трябва да бъде съчетано с учението за просветлението; Святият Дух трябва да осветли ума на читателя или слушателя на Писанието, за да може той да схване духовното му значение.

Има опасности, произтичащи от отричането на яснотата на Божието слово. Ако вярваме, че Библията не е ясна по отношение на учението за спасение например, тогава ще гледаме на себе си като на хора без отговорност към благовестието и ще живеем както желаем. По-лошото е, че ако Христос е единственото средство, чрез което да избегнем вечност в ада, но Бог е затъмнил това послание, тогава Той наистина би бил жесток и своенравен. Но Бог не е нито жесток, нито своенравен. Той не е създател на безредието (1 Коринтяни 14:33). Той е говорил и е говорил ясно. Планът Му за спасение е ясен за всички, защото Той желае човечеството да бъде спасено (Матей 28:19-20).

Отричането на яснотата на Божието слово също би ни позволило да игнорираме заповедите да четем, изучаваме, размишляваме върху Писанието и да го прилагаме в нашия живот. Ако Словото е неясно, тогава няма да е необходимо да го поучаваме в нашите домове или църкви, както сме увещавани от Писанието да правим.

Друга опасност, произтичаща от отхвърлянето на Библията като неясна, е че така тя освобождава човека от отговорността да живее в рамките на нейните предписания. Ако заповедта „Не убивай“ (Изход 20:13) може да бъде поставена под въпрос, защото е „неясна“, тогава какво ще ни спре да разрешим убийството? Ако Библията не е разбираема, тогава на всеки трябва да бъде позволено да прави това, което е правилно в собствените му очи. Бог ни е заповядал да боравим точно с Писанието (2 Тимотей 2:15); онези, които популяризират погрешни схващания за словото на истината или които го отхвърлят, поради предполагаема липса на яснота, ще бъдат „посрамени“.

И накрая, ако Божието слово не е ясно, тогава преводът му от оригиналните езици и разпространението му по целия свят биха били безсмислени. Ако думите и значенията са неясни, преводачите могат да измислят, изкривят или игнорират неговите предписания и наредби, правейки Писанието нищожно.

Словото Божие е ясно. Значението му е разбираемо дори за децата и простите. То дава светлина на пътеката ни (Псалм 119:105). То е съвършено, истинско, правилно и сигурно (Псалм 19:8-9). Чрез ясните учения на Писанието ни е дадено водителство и „в опазването им има голяма награда“ (Псалм 19:11).

Превод: Георги Титков

Източник: What is the doctrine of the perspicuity of Scripture?