Дънс Скот
Дънс Скот (1266–1308) е роден в Дънс, Шотландия (оттук и името му Скот – шотландецът). Подобно на Уилям, той е францисканец и неговата школа на мисълта (която доминира през по-късното Средновековие) става известна като шотландство. Той изнася лекции върху Сентенциите на Ломбард. Докато Тома Аквински се опитва да обедини теологията и философията, Дънс се опитва отново да ги раздели.
Дънс написва ответен удар срещу Тома Аквински. Той атакува неговия аристотелизъм, като твърди, че няма разлика между съществуване и същност, което е в основата на доктрината на Тома Аквински за транссубстанциацията. Той твърди, че по-скоро волята, а не интелектът, е определящият фактор при човешките решения, изпреварвайки подхода на Паскал. Той продължава да подчертава важността на Божията воля; никое от Неговите решения никога не е било наложено от силата на външните обстоятелства или от разума (както срещу Анселм). Не можем да превърнем Бог в пленник на система, която сме измислили. В аргумента за предполагаемото автоматично спасение на неродените деца, да се каже, че „Богът на целия свят няма ли да постъпи правилно?“ и след това да се изведе аргумент от това, е заблуда: то напълно пренебрегва идеята за първородния грях и (което е по-важно) за избора, който изразява Божията суверенна воля. Всички неродени деца автоматично ли са избрани? Не, не са.
Дънс също казва, че човешкият език може да опише това, което е Бог, въпреки използването на аналогия в Писанието. Дънс отхвърля via negativa (пътя на отричането) на схоластиците, които твърдят, че чрез елиминиране на това, което Бог не е, можем да стигнем до точно познание за Него. С всичко това Дънс ни доближава до библейския светоглед.
Той вярва, че философията може да докаже съществуването на Бог и някои от Неговите качества, но нищо повече. Голяма част от това, което Тома Аквински твърди, че знаем за Бог, всъщност не идва от разума, а от откровението.
Дънс е основен защитник на доктрината за непорочното зачатие на Мария. Дотогава повечето католически учени вярват, че Мария е била запазена съвършена след зачатието си, но Скот казва, че тя е зачената без грях. Той твърди, че е по-съвършено да предпазиш някого от първородния грях, отколкото да го освободиш от него. Следователно това ВЕРОЯТНО се е случило. Но тук той възприема принцип, който другаде отрича: силата на разума да ни информира относно Бог. Последователите му твърдят, че това наистина се е случило. Въпреки че Анселм, Бернар от Клерво и Бонавентура се противопоставят, накрая теорията на Дънс се превръща в догма през 1854 г.
Превод: Георги Титков