Да „изгориш“ Писанието със „страст“ – експозе на „Passion Translation“
4. Стил и преводаческа техника на Псалмите
Стилът на Симънс със сигурност е поразителен и абсолютно съвременен. Книгата е съкровищница от крилати фрази: „Ти си моята награда, моята наслада и моят дял“ (16:5); „Сълзите ми са течни думи и ти можеш да ги прочетеш всички“ (38:9); „И ти се наричаш могъщ човек, големец?“ (52:1); „Ето моята история: за малко да пропусна пътя“ (73:2). „Като река, която разпуква бреговете си, така аз преливам от думи“ (45:1). Разбира се, много от тези фрази не са част от текста, но има много ярки, свежи и точни попадения в превода, които вярно отразяват основните теологични теми, като „Яхве сега царува като цар!“ Пс. 93:1; 97:1. Обаче стилистичният отличителен белег на Псалмите не е неговото езиково освежаване, а неговият жанр.
Симънс променя жанра на Псалмите от близкоизточна поезия в поетична проза. Забележете в следващия пример, където съм изложил TPT като проза, как думите са пропуснати (подчертани в ESV), така че да се създадат дубликатни изречения, казващи едно и също нещо, и се вмъкват думи (подчертани в TPT), които превръщат остатъка от текста в сложен прозаичен абзац, чиито елементи логично се свързват в разказ. Поетичният привкус е добавен обратно в тази проза чрез изобилна алитерация – техника, използвана поне във всеки втори стих – и чрез умножаване на разноцветни, емоционални и възклицателни нотки, когато е възможно.
| Псалм 18:4-6 ESV: | Псалм 18:4-6 TPT: |
| Връзките на смъртта ме оплетоха, потоците от унищожение ме завладяха. Връзките на гроба се увиха около мен, примките на смъртта се сблъскаха с мен. В своето страдание извиках към Господа; виках към моя Бог за помощ. От храма си той чу гласа ми; моят вик дойде пред него в ушите му. | Защото, когато духът на смъртта уви вериги около мен и ужасяващи порои от унищожение ме завладяха, водейки ме до вратата на смъртта, до царството на гибелта; извиках към теб в моето страдание, Боже на избавлението, и от своя храм – трон ти чу тревожния ми вик. Риданията ми влязоха право в сърцето ти и ти обърна лицето си, за да ме спасиш. |
Ефектът често е поразителен и би довел до интересни размишления върху псалмите, макар и със силен сектантски привкус. Въпреки това, елиминирайки поетичните техники на паралелизъм и съпоставяне, TPT лишава читателя от възможността да следва специфичната логика на псалмите. Като изоставим начина на писане, ползван в еврейската поезия и го заменим със стихове в проза, ние се оставяме на милостта на преводаческите впечатления от теологичната история, която всеки псалм разказва.
Ключово за техниката на превод на Симънс е честото премахване на втория глагол в даден стих и разместване или смесване на елементите от двете му изречения; той също е склонен да раздели логически подчинените изречения на по-прости, несвързани изречения. Псалм 50:6 е добър пример за това (сравнение на ESV и TPT):
„Небесата известяват правдата му и небесата отговарят:
защото самият Бог е съдия!“ (ESV)
„Самият Бог ще бъде техен съдия
и той ще ги съди с правда!“ (TPT)
Това предполага, че Симънс е адаптирал метода на превод, създаден от Юджин Найда, за редуциране на еврейските изречения до най-опростената им сърцевина посредством прехвърляне на тези прости структури в английския текст и след това създаване на нов семантично еквивалентен текст.7 Това е изпитан и точен метод, често използван от преводачите, които работят, за да дадат на мнозинството от езикови групи първите им Библии. Чрез него могат да се създадат ясни, достоверни и точни преводи, но методът трябва да се използва внимателно, за да се предотврати загубата на смисъл в текста при процеса на прехвърляне.
За да се противопостави на проблема със загубата на значение в текста, Найда подчертава важността да се отиде отвъд самото езиково значение, като признава (1) контекстуалната специфика на значението, в която съответният компонент на значението на думата е изяснен чрез взаимодействието ѝ с други съседни значения на думите,8 и (2) конотативно значение, а именно реакциите, които думите предизвикват у своите слушатели.9 Възможно е Симънс да се е опитал да спази тези два елемента от метода на Найда чрез (1) постоянната употреба на двойни преводи и (2) постоянните допълнения на емоционална лексика. Симънс обаче се отклонява твърде много от метода на Найда, така че работата му няма как да бъде призната за легитимна от никое библейско преводаческо общество в света, минало или настоящо. Ето какво казва Юджин Найда по въпроса за стила и екзегезата:
„Стилът е това, с което се занимаваме, а не екзегезата. Двата въпроса са напълно независими един от друг. Екзегезата е грешна, независимо от всякакви стилистични съображения, ако (1) неправилно тълкува посланието на оригинала или (2) добавя информация от някакъв нетекстови източник и особено от някакви други културни среди… Тогава можем да противопоставим даден езиков превод, който е легитимен, на културен превод или адаптация, който не е.“10
Бележки:
[8] Юджин А. Найда, Чарлз Р. Тейбър, Теория и практика на превода. Eugene A. Nida and Charles R. Taber, The Theory and Practice of Translation (Leiden: Brill, 1974), 56-90.
[9] „Тъй като всяка тема неизбежно се тълкува в светлината на отличителния набор от ценности, поддържани от всяка култура или общество, трябва да се очаква, че събитията никога няма да бъдат просто събития, някои от повечето думи са просто думи. Те винаги са оцветени от асоциации и се оценяват по отношение на емоционалните реакции на хората (Найда и Тейбър, Теория и практика, 98).
[10] Пак там, 133-34.
5. Заключение: Страст, превод и писание →
Автор: Андрю Г. Шийд
Превод: Георги Титков
Източник: Burning Scripture with Passion: A Review of The Psalms (The Passion Translation)