Образователната система
В латинския Запад богословието и обучението като цяло преминават през няколко етапа през Средновековието. Периодът от 476 до 1000 г. се нарича Тъмни векове. Западната половина на Римската империя започва да се разпада под напора на варварските нашествия в края на IV век и през 410 г. самият град Рим е превзет. През 476 г. последният западен император е свален от варварски готски крал и Западната империя на практика престава да съществува. Западът продължава да бъде атакуван: на юг в Испания от исляма и на север от скандинавците. По това време на смут единственото образование, което остава, е това в манастирите. Единственото познание, което хората имат за философията, е чрез произведенията на Боеций. Има кратък Ренесанс при Карл Велики, когато се появява единственият оригинален мислител от Тъмните векове, философът теолог Джон Скот Ериугена. Но не след дълго Империята на Карл Велики се разпокъсва и набезите на викингите носят допълнителни неуспехи. Тогава теологията е ограничена до манастирите, а знанието е подчинено на религиозното поучение и богослужение.
През XI век, с възраждането на монашеството, ново „реформаторско“ папство се заема да прочисти Църквата от поквара и има съживяване на образованието. Теологът се оказва изправен пред въпроса за връзката между вяра (теология) и разум (философия). Това довежда до схоластиката и богословието започва да се изучава извън манастирите. Прилага се подходът на задаване на въпроси, логика, предположения и оспорване. Сега за теолога е по-важно да бъде обучен философ, отколкото благочестив човек. Разумът се използва (например от Анселм) за защита на вярата. Питър Абелард отива дори по-далеч и прилага философски методи към теологията. За това той бива порицан от Бернар от Клерво, който е представител на по-старото монашеско богословие. Но методите на Абелард са последвани от Питър Ломбард, който се радва на подкрепата на Бернар.
През XIII век теологията навлиза в нова и по-опасна фаза. Философията сега се явява не само като инструмент за използване в теологията, но като съперничеща и паралелна система на мислене. До това се стига след превода на латински на метафизичните произведения на Аристотел. Преди това са достъпни само неговите трудове по логика. Изправен пред това предизвикателство, Тома Аквински се заема да направи синтез, но някои се опитват да запазят по-стария платонистки светоглед (напр. Бонавентура).
През XIV и XV век се наблюдава нарастване на скептицизма относно възможността за хармонизиране на теологията и философията. Процесът започва с Джон Дънс Скот и достига връх в учението на Уилям от Окам. Философията и теологията тръгват по различни пътища. Естественото богословие влиза в упадък и е заменено от гола вяра в Божественото откровение: т.е. не се прави опит вярата да се подкрепи с рационални аргументи. Освен това практическата духовност става още по-мистична по съдържание (вж. Тома Кемпийски) и продължава да бъде близка до Платонизма.
През Ранното средновековие, което е период на нестабилност, образованието е ограничено до манастирите, които имат свои собствени училища за обучение на послушници, но към тях се присъединяват и други миряни. Обучението се извършва и в катедралните училища, които поемат водеща роля през XI век, след като монашеското движение губи първоначалния си тласък. Тук „канцлерът“ преподава седемте свободни изкуства на напредналите ученици. Други учители преподават на по-младите латинска граматика. Повечето от тези студенти след това стават духовници (т.е. държавни служители). Дипломата на практика е разрешително за преподаване. Главните катедрални училища в Северна Европа през XI век са в Лаон, Париж, Шартр и Кьолн.
Катедралните училища впоследствие се превръщат в университети (което първоначално означава гилдия от учители или учени, която управлява университета). Първите университети са в Болоня, Париж, Салерно, Оксфорд, Кеймбридж, Монпелие, Падуа, Саламанка и Тулуза.
В университетите се преподават седемте свободни изкуства – късна римска система от знания, която се приема за необходима, за да се смята човек за образован. Въпреки че тези седем предмета включват граматика, логика и реторика, както и аритметика, геометрия, астрономия и музика, преподаването на логика или философия има тенденция да доминира в учебната програма. Само завършилите могат да учат медицина, право и теология.
Всички преподаватели в университета трябва да спазват безбрачие: повечето са духовници. На студентите също е забранено да се женят по време на обучението си.
Цялото обучение е на латински, така че студентът може да учи във всеки университет в Европа без никакви езикови проблеми. Първият университет, в който се преподава на националният език, е Хале от 1694 г. Това се дължи на пиетизма, който насърчава немския национализъм.
Превод: Георги Титков