Монархианство
Тази ерес отрича триединството. Тя носи характеристиките на една по-ранна ерес – гностицизма и по-конкретно докетизма.
Юстин Мъченик казва в една от своите полемики, че „има Бог и Неговия Логос (Исус)“ – фраза, която изглежда внушава съществуването на двама Богове. Но опонентите му отиват твърде далеч в противоположната посока, твърдейки, че има само една „monarchia“ (т.е. един неделим Бог в една личност).
Тъй като тази ерес отрича съществуването на триединството, това предизвиква въпроси относно същността на Христос. Някои заключават, че Той не може да бъде Бог (следователно трябва да бъде човек, който е получил божествен статус като награда), други решават, че Исус е Бог Отец в различна форма (един вид божествен аватар, а не истинско въплъщение).
а) Динамично монархианство (наричано още адопционизъм, от лат. дума за усвоявам, приемам за свое).
I) Думата „динамичен“ се отнася до идеята, че Исус е „динамизиран“ (т.е. получил е сила) от Духа в уникална степен. Теодосий Византийски възкресява докетичната ерес, твърдейки, че Исус е уникален човек, който получил божествена енергия от Святия Дух (Който дошъл върху Му при Неговото кръщение и го напуснал преди разпятието на кръста).
II) Думата „адопционизъм“ идва от идеята, че Исус има толкова близко общение с Бога, че „усвоява“ Неговата божествена същност. Това схващане е пропагандирано от Павел Самосатски. Така че адопционизмът е предшественик на либералната идея на 19. век, че Исус е една личност, чиято религия (пример) трябва да се стремим да подражаваме.
б) Модализъм, наречен така заради схващането, че изразите Отец/Син/Святи Дух означават различни начини на действие на една и съща личност (не действия на 3 личности). Името „патрипасианство“ идва от неизбежното заключение на този възглед – че Отец е страдал на кръста. Тази ерес е наречена и савелианство, тъй като е поддържана от Савелий. Други нейни поддръжници са Праксей и Ноет.
Модализмът се опитва да отстрани всяка следа от подчиненост или еманация, но не дава адекватно описание на въплъщението. В евангелията са записани разговори между Христос и Отец, което би било безсмислено, ако модализмът беше истина.
Съборът в Константинопол през 381 г. накрая осъжда тази ерес в двете ѝ форми. Но тя продължава дълго време и осигурява благоприятна почва за следващи ереси.
Превод: Георги Титков