Какво е „текстът на мнозинството“ (majority text)?

Текстът на мнозинството, известен още като „византийски“ и „църковен текст“, е метод за определяне на оригиналния текст на Писанието посредством откриване на еднаквите пасажи в множеството от ръкописите. Тъй като гръцкият Нов завет е копиран стотици пъти за 1500 години, преписвачите, колкото и внимателни да са били, от време на време са правили грешки. По-голяма част от тези грешки са правописни грешки или определителният член е объркан с предлог. Важно е да се помни обаче, че нито една доктрина на християнската вяра не е поставена под съмнение заради тези текстови въпроси. Свидетелствата на хилядите ръкописи за 1500 години са напълно последователни по всички ключови въпроси на християнската вяра.

Жизненоважно обаче е нашите Библии да са възможно най-точни. Точността на ръкописите играе голяма роля за определяне на точността на превода. Въпреки че присъствието на определителен член обикновено не е определящо за значението на един стих, има случаи, когато може и да бъде. Тук идва науката за текстовия критицизъм. Целта на текстовия критицизъм е да се разгледат всички налични ръкописи и чрез сравнение и съпоставяне да се определи какъв наистина е бил оригиналният текст.

Методът на текста на мнозинството в текстовата критика може да се нарече „демократичен“ метод. По същество всеки гръцки ръкопис има един глас, всички варианти се гласуват от всички ръкописи и който вариант има най-много гласове печели. На пръв поглед методът на текста на мнозинството изглежда най-вероятно да доведе до правилния оригинален текст. Проблемът е, че методът на текста на мнозинството не отчита два много важни фактора: (1) възрастта на ръкописите и (2) местоположението на ръкописите.

1) Възрастта на ръкописите. Колкото повече пъти се копира ръкопис, толкова по-голяма е вероятността да възникнат грешки. Копие от първо поколение – такова, което е копирано директно от оригинала – е много вероятно да бъде по-близо до оригинала от копие от десето поколение (копие, копирано от копие, от копие… от оригинала). Ръкописите от II, III и IV век трябва да са много по-близки до оригиналите, отколкото ръкописите от XII, XIII и XIV век. Проблемът е, че по-голямата част от ръкописите са именно от XII, XIII и XIV век. За илюстрация да речем, че има мъж на име Джеймс Смит. Да речем, че се опитвате да откриете бащиното име на Джеймс Смит. Кой би бил по-добър източник – хилядата пра-пра-пра-пра-правнуци на Джеймс Смит или синът на Джеймс Смит? Разбира се, че това ще е синът на Джеймс Смит. По подобен начин копие от второ или трето поколение на Новия завет е много по-вероятно да бъде правилно в сравнение с копие от 12-то или 13-то поколение.

2) Местоположението на ръкописите. По-голямата част от християните през вековете са живели в Западна и Източна Европа. По културни, богословски и политически причини Западната и Източната църква се разделят. Западната църква става Римокатолическа, докато Източната църква става Източноправославна. Няколко века след началото на християнството Западната църква започва да използва латинския като основен език. Източната църква продължава да използва гръцкия като основен език още хиляда години (а на места, дори и до днес). Текстовите критици са установили, че ръкописите, открити в една част на света, са много подобни на други ръкописи от тази част на света, вероятно поради произход от същия източник. Тъй като Източната църква продължава да използва гръцки като основен език за 1000+ години по-дълго от Западната църква, има значително повече гръцки ръкописи, открити в Източна Европа, отколкото в Западна Европа. И тези византийски ръкописи са много подобни един на друг. Когато се приложи методът на текста на мнозинството, се получава така, че източните ръкописи имат много по-голяма тежест от западните. Ако обаче хилядите латински ръкописи от Западната църква бяха добавени в уравнението на текста на мнозинството, резултатите от гласуването биха били много по-балансирани и всъщност биха се отклонили от източния/византийския текст.

Може би още една илюстрация би помогнала. Да кажем, че има две копия на документ, Документ А и Документ Б, с малки разлики между тях поради грешки в копирането. Документ А се копира 100 пъти, докато Документ Б се копира три пъти. Ако сте използвали метода на текста на мнозинството, копията на Документ А ще имат 100 гласа, докато копията на Документ Б ще имат само 3 гласа. Копията на Документ A ще спечелят всеки вот. Тъй като обаче и Документ А, и Документ Б са копия от първо поколение на друг документ, Документ А и Документ Б и техните „потомци“ трябва да имат еднаква тежест при определяне на най-вероятния оригинален текст.

Така принципите на възрастта и местоположението показват, че „мнозинството решава“ не е най-добрият метод в текстовия критицизъм. Тогава кой е най-добрият метод? Най-добрият метод изглежда е да се вземат предвид всички фактори: множество, възраст, местоположение, трудности в текста и кой вариант най-добре обяснява произхода на другите варианти. Този метод е известен като „еклектичен текст“ или „критически текст“. Освен преводите на крал Джеймс (King James Version и New King James Version), всички съвременни преводи на английски език са базирани на еклектичния текст. Повечето хора смятат, че King James Version и New King James Version са базирани на текста на мнозинството. Това обаче не е така.

Преводът на King James Version и New King James Version са базирани на текстус рецептус. Той е много подобен на текста на мнозинството, но всъщност има стотици разлики между него и текста на мнозинството. Текстус рецептус е съставен и редактиран от Еразъм през XVI век. Еразъм използва няколко гръцки ръкописа, които са били източни/византийски по своята същност. Това обяснява защо текстус рецептус е много подобен на текста на мнозинството. Еразъм обаче в никакъв случай не е имал достъп до всички гръцки ръкописи, така че не е имало как той да разработи истински текст на мнозинството. Текстус рецептус се основава на много ограничен брой ръкописи, всички те са източни и всички датират от около 12. век. В резултат на това, в сравнение с еклектичния текст и текста на мнозинството, текстус рецептус е много по-малко вероятно да е най-близък до оригинала.

В обобщение, текстът на мнозинството е метод в текстовата критика, който използва принципа „мнозинството решава“, за да определи кой вариант е най-вероятно да бъде оригинален. Въпреки че методът на текста на мнозинството води до най-вероятното оригинално звучене в повечето случаи, той не трябва да се използва универсално или изключително. Има много други важни фактори, които трябва да се вземат предвид при определянето на това кой вариант е най-вероятно да бъде оригиналният.

Превод: Георги Титков

Източник: What is the Majority Text?