Четвърти кръстоносен поход (1202–1204 г.)
Първоначалната цел на този кръстоносен поход е Египет, а кръстоносците в него са само французи. Френските благородници възлагат на венецианците да построят флот, който да пренесе голяма войска в Палестина. Корабите са построени, но така и не успява да се събере цялата очаквана войска. Резултатът е, че кръстоносците нямат достатъчно пари, за да платят всичко. Дожът предлага дължимия остатък от парите да му бъде върнат под формата на съкровище, което кръстоносците се очаква да плячкосат. Кръстоносците първо превземат и разграбват Задар през 1202 г., за да го завладеят отново за Венеция. Заради това са отлъчени от папата. След това се отправят към Константинопол, понеже братът на сваления византийски император (Алексис) се среща с Ричард и го моли да му помогне да си върне трона срещу заплащане. Ричард приема. Константинопол е превзет и императорът възстановен. Но само част от парите са платени. За да получат останалото, се налага кръстоносците да превземат града и да си разграбят неговите съкровища. От църквите е ограбено (най-вече от венецианците) тяхното сребро и злато. На трона на патриарха била поставена проститутка, която услужливо пеела непристойна песен на нормански френски. След това кръстоносците си поделят плячката: един дял за пехотинец, два дяла за свещеник и лъвския пай за Венеция!
Резултатът от този кръстоносен поход е превземането на Константинопол и създаването на Латинската империя в района. Така просъществува от 1204 г. до 1261 г., а земите са разделени на феодални владения и предоставени на кръстоносците. Назначен е латински патриарх, но Западната църква не прави особено впечатление на гръцкото население.
След това французите превземат Византийската империя и я разделят помежду си, но три анклава на византийска съпротива успяват да устоят: империята на Никея (Северна Мала Азия), империята на Трапезунд и деспотството на Епир. Именно от Никейската империя византийците се организират отново, превземат Константинопол и възстановяват Империята.
Кръстоносците изобщо не стигат до Светите земи. По пътя те извършват немислимото: нападат собствените си братя католици (в Задар) и православните християни в Константинопол.
През XIII век кръстоносците са ограничени до крайбрежната ивица със столица в Акра. Помежду им има почти толкова конфликти, колкото и сред техните мюсюлмански противници.
Кръстоносните походи, въпреки последователните си неуспехи на Изток, се превръщат в основен инструмент на папската политика. В началото на века папата е зает с организирането на кръстоносни походи в Испания, балтийските региони и Южна Франция срещу албигойците.
След това последва Детският кръстоносен поход, който е провал. Тяхната идея е, че само детската чистота може да получи Божията помощ да си върне Светия град. В резултат много от децата са продадени в робство от безскрупулни търговци, които ги отвеждат в Тунис.
Превод: Георги Титков