Фактори за Реформацията
Въведение
В началото на XVI век всички влиятелни фигури в Западната църква зоват за реформация, но това, което те визират, е административна, правна или морална, и съвсем не доктринална реформация. Те имат предвид религиозните привилегии на богатите, на които са дадени всякакви преференции и изключения, имунитета на духовниците срещу светските закони, моралната разпуснатост сред духовенството и т.н. и т.н. На никого не му хрумва, че доктрината на Католическата църква може не е вярна. В Бохемия има еретици хусити, които упражняват власт без репресии. Скрити в английската провинция са лолардите, а в алпийските долини валденсите; в Германия няколко странни събрания за изучаване на Библията и за създаване, както хората си представят, на дива смесица от размирици и богохулство. Викът за реформация означава потискането на такива бунтари.
Растежът на национализма
С упадъка на идеала за обединена християнска Европа по модела на Римската империя националната идентичност става все по-важна. Ренесансът носи със себе си идеала за светска държава (срв. Макиавели). Много монарси са все по-провокирани от намесата на Ватикана в националните им дела. Чувстват, че не са господари в собствената си къща. Те възразяват по-специално срещу номинирането на църковни лидери от Ватикана и срещу съществуването на държава в държавата: група от хора (църквата) в рамките на тяхното царство, които дължат крайна вярност не на краля, а на папата. Само ако можеха да направят Църквата национална, проблемът би бил разрешен. Монарсите също се противопоставят на сумите пари, които напускат техните страни, за да се пълни хазната на Ватикана.
Финансовият фактор
Папството има два източника на регулярен доход:
1. Индулгенциите (първоначално средство за плащане на Кръстоносните походи) се превръщат в редовен източник на доходи.
2. Закупуване на църковни длъжности. Ако човек иска висока позиция в Църквата, той трябва да плати на папата за това.
3. Свещеническият конкубинат се толерира срещу заплащане на такса.
Всички тези пари постоянно се източват от различни страни и се изпращат във Ватикана. Там помагат за издръжката на папския двор и дори за това папата да води своите войни, което предизвиква голямо негодувание. Именно в този контекст Уиклиф се появява за първи път – като памфлетист за каузата на краля. Уилям от Окам е ангажиран по подобен начин от името на Луи Баварски, когото папата е отлъчил от Църквата заради влизането в съюз с един от неговите политически врагове в Италия. Страните, в които проблемът се усеща най-силно, са Англия и Германия. Именно в тези две страни Реформацията трябва да окаже голямо влияние.
Един от резултатите от Реформацията е да доведе до огромна загуба на приходи за Ватикана, който губи предаността, а също и данъчните задължения на близо половин Европа!
Растеж на пиетизма
Не във високите нива на Църквата трябва да търсим духовността в късното Средновековие, а сред бедните и неизвестни свещеници и миряни, които са докоснати от голям подем в народното благочестие. Това се равнява почти на ново движение в религията, devotio moderna, както го наричат съвременниците. Неговият най-забележителен израз може да се намери в общностите, известни като Братята на общия живот, основани от учениците на фламандския мистик Геерт Гроот (1340–84). Едно от нещата, срещу които той възразява в своето учение, са богатствата и злоупотребите на тогавашната църква. Тази тема се среща и в проповедите на популярни проповедници като Томаш Щитни и Милич от Кромержиж в Бохемия. И двамата пишат на чешки. Германските мистици Екхард и Таулер пишат на немски. Ричард Рол и Уилям Лангланд пишат на английски. Това, че използват народен език, прави антиклерикализма им, примесен с благочестие, още по-страшен. Именно в земите, където през XIV век популярният мистицизъм полага основите на мирянското религиозно отношение, протестантството, много по-късно, намира готови нови последователи. Пиетистки движения се откриват именно в Англия, Германия и Бохемия, където също така има и най-много критики срещу папството.
Упадакът на папството
Богатството на Ватикана и съперничещите си претенденти за папския престол довеждат до дискредитирането на папството в очите на мнозина. Има и борба между папата и Църковните събори. Това се вижда от съборите в Констанц и Базел. На събора в Констанц е издаден декрет, който посочва върховенството на общия съвет над папата. Съборът в Базел потвърждава това и така папата разпуска събора, вместо да признае поражение. Това изолира папските критици до малки огнища на църковно недоволство в различни страни, но довежда до отношение на независимост на църковниците от Ватикана, което върви ръка за ръка с нов национализъм.
Остри умове срещу папството
Уилям от Окам е най-добрият от тях, а Уиклиф е на второ място. Еразъм също е важен в това отношение.
Новият критичен и логичен подход на Уилям от Окам към философията служи за подкопаване на цялата средновековна система на мракобесие, с която Църквата е свикнала, за да укрепи собствената си позиция. Чрез такива като Окам е установена интелектуална атмосфера, в която хората стават скептични към старите претенции за папско върховенство.
Изобретяването на печатарската машина
Към 1500 г. повече от 15 милиона книги са в обращение в Европа. Всяка трета книга, продадена в Германия, е написана от Мартин Лутер.
Превод: Георги Титков