Тома Аквински
През XIII в. християнска Европа бива разклатена от преоткриването и разпространението на философските творби на Аристотел и силния тласък, който неговият мироглед получил от способния испано-арабски философ Авероес. Растящото влияние на авероизма в европейските университети води до криза на християнската мисъл. Някои учени в университетите прегръщат безкритично Аристотеловата философия, докато други, особено официални църковни лица с висш сан, безогледно осъждат всичко аристотелско. Алберт Велики е един от най-ранните философи, който приема това предизвикателство, като написва За единството на интелекта срещу Авероес. Но едва Тома Аквински (1225–1274) предлага такъв отговор на това предизвикателство, който променя курса на християнската философия и апологетика.
Тома Аквински търсел начин да се пребори с предизвикателството на гръко-арабския мироглед чрез създаването на християнска философия, използваща Аристотеловите категории и логика. В Сума против езичниците той представя апологетика, насочена основно срещу авероизма, но също предлага всеобхватна, изчерпателна християнска философия в Аристотеловия смисъл. Неговата Сума на теологията представлява систематично богословие, предназначено за обучение на християнските студенти по теология; тя е важна заради встъпителните ѝ апологетични части и нейното богословие на вярата.
Възгледът за вярата и разума, възприет от Тома Аквински, често се противопоставя остро на този на Августин, но въпреки семантичните и структурни различия, техните възгледи не са толкова далечни един от друг. Според Тома Аквински някои истини относно Бога са откриваеми или посредством разума, или посредством вярата, докато други са откриваеми само чрез вяра. Но дори онези истини, които са откриваеми посредством разума, подлежат на вярване, защото нашият разум е ограничен и податлив на грешки, замъглен от греха и винаги е несигурен, докато вярата е напълно надеждна, понеже е основана върху Божието откровение.
Тома Аквински е може би най-известен с неговите пет начина (пътя), пет аргумента за съществуването на Бог. Тези теистични аргументи са били тема на огромни дебати в продължение на над две столетия. Самият Тома Аквински не е поставял голямо ударение на петте пътя, които заемат едва няколко страници в двете Суми. Според него всички смътно признават съществуването на Бог (или на някакъв бог); че това е Бог обаче, не е универсално признато. Изводът за Божието съществуване може да се извлече от природата на света като променлив, причинно-следствен, непредвидим, степенуван и подреден (петте пътя или начина). Тези доказателства (според самия Аквински) показват, че някакъв бог съществува, но не доказват самия Бог; за Тома вярата в Бога трябва да бъде основана на Неговото откровение в Писанието, не върху доказателствата. Доказателствата изглежда са предложени не като опровержение на атеизма (на който не се е гледало сериозно по онова време), а за да покажат кохерентността на християнството и аристотелианизма.
Интересно, самият Тома Аквински е бил критик на някои теистични доказателства. Например той отхвърля онтологичния аргумент на Анселм. Тома Аквински обръща особено внимание на аргументи, основани на философските доказателства срещу вечната природа на света. Той заключава, че философията не може нито да докаже, нито да отхвърли вечността на света и следователно не може да докаже Божието съществуване чрез факта на началото на съществуването на света. Вместо това, той настоява, че ние вярваме, че светът не е съществувал вечно, понеже знаем от Божието откровение в Писанието, че светът е бил създаден от Бог.
Тома Аквински използва традиционните доказателства за християнството почти по същия начин както Августин, включително обръщението на масите, изпълнените пророчества и чудесата. Обаче той внимателно посочва, че тези аргументи показват, че християнството е правдоподобно и могат да бъдат използвани за оборване на възражения, но не могат да се използват за доказване на християнството пред невярващи.
Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж.
Превод: Георги Титков
Източник: A Brief History of Apologetics