Манихейство
Манихеите са ученици на някой си Мани (216–276 г.), който първоначално идва от Вавилон и пише на сирийски. Той претендира, че е въплъщение на Святия Дух и основава дуалистка религия от гностичен тип на база на иранския зурванизъм. Той смесва елементи от зороастрийство, будизъм и християнски гностицизъм, за да образува универсална религия, предназначена както за Изтока, така и за Запада. Той учи, че материята е зла и че спасението се състои в бягството от нейната сила. А човешката история се състои от 3 епохи:
1. Светлината и тъмнината са били отделни.
2. Те са смесени (сега).
3. Те ще бъдат разделени след Милениума.
Тъй като всяко ново смесване на принципите е зло, истинските вярващи трябва да избягват раждането на потомство. Според Мани това учение било открито по различни начини на дълга редица пророци, включително Буда, Зороастър, Исус, а накрая и на самия Мани.
Всеки индивид е смес от светлина и мрак. Преди всичко той трябва да осъзнае това. След това човек трябва да се насочи към елиминиране на мрака. В това пътешествие той може да получи помощ от агентите на светлината като Буда, Зороастър, Исус или самия Мани. За да се пречисти, всеки човек трябва да се въздържа от всичко, което го привързва към физическия свят: работа, собтвеност, ядене на месо и брак. Като всички гностици, Мани смята материята за изначално зла.
Според него Исус и другите религиозни водачи са дошли, с цел да освободят душите на светлината от затворите на техните тела.
Той твърди, че има несъответствия в Писанията и че текстът е повреден и следователно недостоверен. По-конкретно, той отрича девственото раждане и разпятието на Христос, тъй като плътта според него е покварена със зло и всяка асоциация с нея е недостойна за Бога. Важно е да се отбележи, че този набор от идеи по-късно се появява в исляма.
Това наистина е класически гностицизъм. Трябвало да се изпълняват аскетични упражнения и съзерцание. Манихеите били предимно вегетарианци, понеже вярвали, че растенията съдържат повече светлинни частици, отколкото месото. Колкото повече светлинни частици може да абсорбира човек в тялото си, толкова по-освободен може да бъде от затвора на плътта.
По-долен ранг „слушатели“ трябвало да правят по-прости упражнения, с надеждата че следващия път ще се преродят като „избрани“. Августин бил „слушател“. Манихеите са подозирани в неморалност и занимания с черна магия поради тайните им церемонии. Още през 297 г. император Диоклециан издава декрет против тях, според който те трябва да бъдат изгаряни, ако бъдат хванати, като по този начин създава прецедент за изгарянето на еретици през Средните векове. Валентиний нарежда имуществото им да се конфискува, а Теодосий налага допълнителни наказания. Те се превръщат в нелегално движение.
Последователите на Мани са ревностни мисионери, които занасят своето „евангелие“ в Индия, Африка и Европа дотолкова, че то създава заплаха за Църквата през IV век, но това е преодоляно от Августин, Eводий и други църковни водачи. Към VI век то вече е в упадък на Запад.
Павликянското движение, което се разпространява в Армения от VII до XII век напомня на тази ерес по своите дуалистични възгледи, въпреки че павликяните енергично отричат това. Те идват в България през X век и помагат да се развие богомилството, което процъфтява на Балканите през XI и XII век. На свой ред богомилите стимулират появата на катарите (албигойците), които са безмилостно унищожени от папски кръстоносен поход през 1208 г.
Павликяните са много подобни на Маркион и поддържат като него становището, че само писмата на апостол Павел (откъдето идва и името им) заслужават да бъдат четени. Според основателя им на име Константин, Исус е ангел, изпратен от истинния Бог да разкрие път за спасение, по който душата може да се избави от злото на материята. В рамките на Византийската империя те получават одобрение, когато заемат страната на иконоборците, но в други времена са преследвани и воюват на страната на мюсюлманските нашественици. Движението просъществува в Армения до XIX век.
Превод: Георги Титков