ТЕРТУЛИАН

ТЕРТУЛИАН (160–245) е бил юрист в Картаген, Северна Африка (въпреки че е стигнал до вярата в Италия) и е превъзходен антигностик. Той е истинският баща на латинското богословие и е създал речника на христологията. Неговите възгледи за Троицата (всъщност той измисля думата) в крайна сметка са приети като самата ортодоксалност на Запад. Определение като „три различни същества в една субстанция“ в крайна сметка е възприето универсално и въпреки това той изглежда вярва, че Логосът не съществува като отделна личност до момента непосредствено преди сътворението: преди това Той е бил принцип на разума.

От една страна, Тертулиан е против всякакво съчетаване на вяра и философия, но не осъзнава до каква степен е повлиян от стоицизма. В своите апологетични творби той се присмива на опонентите си, точно както Целз прави с християните. В крайна сметка става член на монтанистката секта с нейната пуританска и дисидентска етика. Някои твърдят, че той окончателно напуска установената Църква и основава своя собствена секта. Във всеки случай неговият монтанизъм го кара да е подозрителен към Църквата като цяло.

За Тертулиан е трудно да отговори на възражението на Маркион, че Старият завет е подхристиянски. В резултат на опита да помири Стария завет и християнството, неговата собствена марка на християнството става известна като „покръстен юдаизъм“. Тъй като се притеснява от алегоризацията като решение, той се чувства длъжен да установи буквални паралели между християнската и еврейската практика. Неговият последовател Киприан смесва концепциите за християнските служители и старозаветните свещеници и християнските със старозаветните жертви. Това бележи началото на сакраментализма. Ако цитираме Католическата енциклопедия, в един пасаж (За молитвата, 19) Тертулиан нарича Святото причастие „участие в жертвата“ (participatio sacrificii), което се извършва „на олтара на Бога“ (ad aram Dei); той говори (За женското поклонение, II, xi) за истинско, а не просто метафорично „принасяне на жертва“ (sacrificium offertur). Той задълбава още повече в монтанизма в друго свое съчинение (За целомъдрието 9), както и в разбирането си за „подхранващата сила на Господното тяло“ (opimitate dominici corporis), както и върху „обновяването на жертвата на Христос“ (rursus illi mactabitur Christus).

Но повечето църковни служители (особено тези, повлияни от Ориген) намират мир на този фронт чрез алегоризиране или одухотворяване на Стария завет.

Погледът на Тертулиан към Църквата също създава проблеми по-късно. Той заявява, че Апостолската църква има право да претендира, че е Божий говорител (влияние на монтанизма?). Той също така посочва, че Църквата е създала Библията, така че еретиците нямат право да я използват. По-късно това помага на онези (особено на Киприан), които искат върховен църковен авторитет, който да не подлежи на оценка за съответствие с Писанието.

Тертулиан също разглежда кръщението като обред с огромна сила: водата има силата да очисти от греха, благодарение на името, което се призовава над нея. С течение на времето суеверното разбиране за кръщението води до това, че не само бебета, но дори и трупове могат да бъдат кръщавани (практика, осъдена по-късно на Събора в Картаген през 397 г.).


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History