Откъде знаем, че Библията е Божието слово, а не апокрифите, Коранът, Книгата на Мормон и т.н.?
Въпросът кой религиозен текст (ако изобщо има такъв) е истинското Божие слово е от изключителна важност. За да избегнем кръговата логика, първият въпрос, който трябва да си зададем преди всичко, е как бихме разбрали, че Бог е осъществил някаква комуникация? Бог би трябвало да общува по начин, който хората да могат да разберат, но това също така означава, че хората могат да съчинят свои собствени послания и просто да твърдят, че са дошли от Бога. Така че изглежда разумно да се смята, че ако Бог е искал да удостовери комуникацията си, Той би трябвало да го потвърди по начин, който не може да бъде възпроизведен от простосмъртни хора – с други думи, чрез чудеса. Това стеснява значително полето.
Освен доказателствата за коректността на Библията (ръкописни доказателства) и нейната историческа достоверност (археологически доказателства), най-важното доказателство е това за нейната боговдъхновеност. Истинското установяване на твърдението на Библията за абсолютна вдъхновена истина е в нейните свръхестествени доказателства, в това число пророчествата. Бог използва пророците, за да говори и записва Своето слово, и Бог използва чудеса като сбъдналите се пророчества, за да потвърди автентичността на Своите пратеници. Например в Битие 12:7 Бог обещава, че земята на Израел ще бъде за Авраам и неговите потомци. През 1948 г. Израел е върнат обратно на еврейския народ за втори път в историята. Това може да не изглежда толкова удивително, докато не разберем, че никоя нация в историята на света не е била разпръсната извън родината си и върната обратно! Народът на Израел го е направил два пъти. Книгата на пророк Данаил предсказва с точност идването на четирите велики царства от Вавилон, Мидо-Персия, Гърция до Рим векове преди някои от тези царства да излязат на сцената, с подробности относно това как ще управляват и ще бъдат разбити. Това включва царуването на Александър Велики и Антиох Епифан.
В Езекил 26 можем да видим с удивителни подробности как щял да бъде разрушен град Тир, как да бъде съборен и как неговите отломки да бъдат хвърлени в морето. Когато Александър Велики превзема тази област, той се натъква на група хора, укрепени в кула на остров край брега близо до града, но не може да прекоси морето, за да се бие с тези в кулата. Вместо да ги чака да излязат, гордият завоевател кара армията си да хвърля камъни в морето, за да построи сухопътен мост към кулата. Планът проработва. Армията му прекосява морето и побеждава обитателите на крепостта. Но откъде вземат толкова много камъни? Камъните, използвани за сухопътния мост, били от развалините на град Тир… камъните му били хвърлени в морето!
Има толкова много пророчества за Христос (над 270!), че ще отнеме повече от няколко страници, за да бъдат изброени всички. Освен това Исус не е имал контрол над много от тях, като мястото или времето на раждането Му. Второ, шансовете на един човек случайно да изпълни дори 16 от тях са 1 на 1045. Колко може да е това? За сравнение в цялата Вселена има по-малко от 1082 атома! А Исус, който потвърждава, че Библията е Божие слово, доказва Своята надеждност и божественост чрез Своето възкресение (исторически факт, който не може да бъде игнориран лесно).
Сега помислете за Корана – неговият автор Мохамед не е извършил никакви чудеса, за да подкрепи посланието си (дори когато бил помолен от своите последователи – Сура 17:91-95; 29:47-51). Само в много по-късни предания (хадисите) се появяват всякакви твърдения за чудеса и всички те са доста фантастични (като това, че Мохамед срязал луната наполовина) и нямат абсолютно никакви надеждни свидетелства, които да ги подкрепят. Освен това Коранът прави някои очевидни исторически грешки. Мюсюлманите вярват, че Библията е боговдъхновена, но с някои грешки при редактирането (Сура 2:136, както и Сура 13, 16, 17, 20, 21, 23, 25). Въпросът, на който не могат да отговорят адекватно, е: „Кога Библията е била изопачена?“ Ако кажат, че това е станало преди 600 г. сл. Хр., тогава как Коранът може да увещава вярващите да я прочетат? Ако твърдят, че е станало след 600 г. сл. Хр., попадат от един капан в друг, защото няма абсолютно никакво съмнение относно точността на библейските ръкописи поне от III век нататък. Дори ако християнството не беше истинно, Коранът все още има непреодолим проблем да съди християните, че вярват неща, в които те самите не вярват и никога не са вярвали. Например Коранът учи, че християните вярват, че Троицата е Отец, Майката (Мария) и Синът (Сура 5:73-75, 116), Коранът също учи, че християните вярват, че Бог е правил секс с Мария, за да има син (Сурас 2:116; 6:100-101; 10:9). Ако Коранът наистина е от Бога, тогава поне трябва да може точно да посочи какво вярват християните.
Джоузеф Смит, авторът на Книгата на Мормон, се опитва да извърши някои чудеса, като пророчество (тест за истинността на пророците според Второзаконие 18:21-22), но се проваля няколко пъти. Той предсказва второто пришествие на Христос в „История на Църквата“ 2:382. Джоузеф Смит проповядва, че идването на Господ ще бъде след 56 години (около 1891 г.) Второто идване не се случва през 1891 г., а мормонската църква не твърди, че е станало. Не се е случило и оттогава досега. Той също така пророкува, че няколко града ще бъдат унищожени в „Учение и завети“ 84:114-115. Ню Йорк, Олбани и Бостън трябвало да бъдат унищожени, ако отхвърлят евангелието според Смит. Самият Джоузеф Смит посещава Ню Йорк, Олбани и Бостън и проповядва там. Тези градове не приемат неговото учение, но въпреки това не са унищожени. Друго известно фалшиво пророчество на Джоузеф Смит е „КРАЯТ НА ВСИЧКИ НАЦИИ“ в „Учение и завети“ 87 относно бунта на Южна Каролина във войната между Щатите. Според пророчеството Югът щял да призове Великобритания на помощ и в резултат на това войната щяла да обхване всички нации; робите щели да въстанат; жителите на земята щели да скърбят; щяло да има глад, болести, земетресения, гръмотевици, мълнии и в резултат на това щял да настъпи окончателният край на всички нации. Югът в крайна сметка се разбунтува през 1861 г., но робите не въстават, войната не се разпространява по всички нации, няма глад, чума, земетресения и т.н. в световен мащаб и няма „край на всички нации“ в резултат на това.
Сборникът с писания, които протестантите наричат апокрифи (скрити писания), римокатолиците наричат девтероканонични (второканонични) книги. Тези книги са написани между 300 г. пр. Хр и 100 г. сл. Хр., период познат като междузаветен период – между вдъхновените писания на Божиите пророци в Стария завет и тези на апостолите и техните съвременници в Новия завет. Апокрифите са приети за „непогрешими“ в Библията от Римокатолическата църква през 1546 г. на събора в Трент. Апокрифите биха били потвърдени от доказателствата за Библията, ако тези писания бяха наистина боговдъхновени – но доказателствата сочат, че не са. В Библията намираме Божии пророци, чиито послания са потвърдени от чудеса или пророчество, които се сбъдват и чието послание веднага се приема от хората (Втор. 31:26; Исус Навин 24:26; 1 Царе 10:25; Даниил 9:2; Колосяни 4:16; 2 Петър 3:15-16). Това, което откриваме в апокрифите, е точно обратното – нито една апокрифна книга не е написана от пророк. Нито една от тези книги не е включена в Еврейските писания. Няма потвърждение за авторите на нито една апокрифна книга. Нито една апокрифна книга не е цитирана като авторитетна от по-късните библейски писатели. В нито една апокрифна книга няма изпълнено пророчество. И накрая, Исус, Който цитира от всеки раздел на старозаветното Писание, нито веднъж не е цитирал апокрифите. Това не е направил и нито един от Неговите ученици.
Библията има толкова голямо превъзходство над всеки друг източник с претенции, че е Божие откровение, че ако тя не е Божието слово, би било невъзможно да се избере такова измежду всички останали. Ако Библията не е Божието слово, тогава не ни остават ясни критерии, чрез които да разберем кое би могло да бъде.
Превод: Георги Титков