Какво означава кръстният знак и трябва ли християните да се прекръстват?

Практиката на кръстенето е най-разпространена в Римокатолическата църква, но се практикува и в източноправославните, коптските, лютеранските, англиканските и епископските църкви. Историята на кръстния знак се простира назад във времето чак до Тертулиан, отец на Ранната църква, живял между 160 г. и 220 г. сл. Хр. Тертулиан пише: „Във всичките ни пътувания и движения, при цялото ни влизане и излизане, при сваляне на обувките, в банята, на масата, при запалване на свещите, когато лягаме, когато ставаме, с каквото и да се занимаваме, ние отбелязваме на челата си знака на кръста.“

Първоначално малък кръст се очертавал с палец или с пръст на собственото чело. Въпреки че е трудно да се определи точно кога се е преминало от очертаване на малък кръст на челото към съвременната практика да се прави по-голям кръст от челото до гърдите и от рамо до рамо, ние със сигурност знаем, че тази промяна е била факт към XI в. сл. Хр., когато молитвената книга на крал Хенри дава инструкция да „отбележите със светия кръст четирите страни на тялото.“

Католиците намират подкрепа за знака на кръста предимно в многогодишната си църковна традиция и също в Изход 17: 9-14 и Откровение 7:3; 9:4; 14:1. Когато пасажите говорят за знак на челото с цел защита от Божието осъждение, те трябва да се тълкуват в светлината на техния контекст. Въз основа на техния контекст няма причина да се смята, че някой от стиховете установява практиката на ритуалния знак на кръста.

През XVI в. един от главните принципи на протестантската реформация е „sola scriptura“, според който всяка практика, която не е в съответствие с Писанието, се отхвърля. Английските реформатори смятат, че използването на кръстния знак трябва да бъде оставено на индивидуалното решение на всеки, както е записано в молитвената книга на крал Едуард VI: „…Коленичене, прекръстване, издигане на ръце, удряне в гърдите и други жестове могат да бъдат използвани или не, тъй както всеки човек се е посветил да служи, без да бъде обвиняван за тях.“ Протестантите общо взето разглеждат кръстенето като традиция, която не се поддържа от Писанието или дори като идолопоклонничество и затова тя е изоставена от повечето от тях.

Макар че Библията не ни учи да се прекръстваме, знакът на кръста не е лишен от библейска символика. Формата на знака е напомняне за кръста на Христос. В исторически план знакът също се разглежда като представляващ триединството: Отец, Син и Святи Дух. Чрез вярата в Господ Исус Христос и Неговата заместителна смърт на кръста, спасението се предоставя като безплатен дар за цялото човечество. Учението за триединството учи за Божеството: един Бог, съществуващ в три отделни личности. И двете доктрини са основополагащи както за католиците, така и за протестантите и със сигурност са добре обосновани библейски. Знакът на кръста в определени моменти е бил свързван със свръхестествени сили като отблъскване на злото, демоните и т.н. Този мистичен аспект на знака на кръста е напълно погрешен и не може да бъде подкрепен библейски по никакъв начин.

Оставяйки настрана мистичния аспект, очертаването на знака на кръста не е нито правилно, нито грешно и може да бъде положително, ако служи за напомняне на човек за кръста на Христос и/или Троицата. За съжаление, това невинаги е така и много хора просто изпълняват ритуала, без да знаят защо го правят. Заключението на анализа на знака на кръста показва, че той в никакъв случай не е изискване към християните, защото не е постановен в Божието слово.

Източник: Sign of the cross – what is the meaning?

Превод: Георги Титков