Какво е исихазъм?

Исихазмът е форма на християнски мистицизъм, който се среща предимно в Източното православие, станал популярен в Гърция през XIV в. Римокатолицизмът и протестантските деноминации нямат негови смислени еквиваленти.

Исихазмът има много прилики с будистките концепции за медитация, но поддържа юдео-християнска рамка, вместо пантеистична. Основната идея в исихазма е да се използва съзерцателна молитва, по-специално повтарянето на „Молитвата към Исус“ като средство за преживяване на единение с Бога. Това изисква исихастът да блокира всичките си сетива и да елиминира всичките си мисли.

Предполага се, че исихазмът е основан на заповедта на Исус в Матей 6:6. Там Исус критикува показните молитви на лицемерите, които искат да бъдат видени да се молят на публично място. Вместо това Исус казва: „А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Исихастите приемат указанието на Исус за молитва в тайно в един екстремен и абсолютен смисъл. По-специално те вярват, че Исус очаква от Своите последователи да се отделят от всички чувства и мисли, идващи към тях. С други думи, „влез във вътрешната си стаичка“, всъщност означава „влез в себе си.“

Това оттегляне навътре в себе си се осъществява чрез форма на повтаряща се съзерцателна молитва. Исусовата молитва е кратко, богослужебно песнопение, много популярно в Източното православие: Κύριε Ἰησοῦ Χριστέ, Υἱὲ τοῦ Θεοῦ, ἐλέησόν με τὸν ἁμαρτωλόν („Господи Исусе Христе, Сине Божий, смили се над мен, грешника.“) Исихастите повтарят тази молитва отново и отново, стремейки се да призоват силата на Божието име. Докато го правят, практикуващите постепенно се откъсват от възприемането на външни стимули и елиминират всички блуждаещи мисли. Крайната цел на този процес е теозисът, личното единение с Бога.

Исихазмът разглежда молитвите в четири категории на възходяща важност: словесна молитва, умствена молитва, сърдечна молитва и съзерцание. Всяка от изброените молитви като последователност е по-вътрешна, по-отделена от външни дразнители. Крайният израз на съзерцанието е абсолютното отсъствие на сетивно осъзнаване, пълна липса на лична мисъл и чиста връзка с Бога.

Исихастките методи са подобни в много отношения на източните медитативни практики. Основни аспекти на пантеистичните медитативни практики са повтарящи се думи или мисли в стремеж да прогонят независимата мисъл, отхвърляне на външни дразнители и отърсване от желания. Целта за отделяне от външния свят също е общ компонент с източния мистицизъм.

Исихазмът обаче не е нито пантеистичен, нито истински съвместим с подобни светогледи. За разлика от будиста или хиндуиста, исихастът не се опитва да постигне състояние на несъществуване. По-скоро желаният теозис е „единение“ с Бога, подобно на това, което има Троицата. Друга разлика е в използването на „Молитвата към Исус”. В исихазма значението на думите, а не сричките, е важно. Така че фразата може да се използва за молене на всеки език, стига практикуващият да се съсредоточи върху конкретното значение на изречението.

Мистицизмът се основава на стремежа да се „преживява“ Бог чрез използване на ритуали или други техники. Всички форми на мистика се коренят в предположението, че Бог може да бъде истински „познат“ само по някакъв субективен или личен начин. Противно на мистиката като цяло и по-специално на исихазма, Библията ни заповядва да се молим с цел и намерение, а не с цел да отмием собствените си мисли (Филипяни 4:6; Йоан 16:23-24). Писанието също така показва, че Бог може да бъде познат обективно – или иначе не би било възможно да „изпитаме“ или „опитаме“ нашата собствена вяра (1 Йоан 4:1; 2 Коринтяни 13:5).

Коментарът на Исус в Матей 6:6 никога не е имал за цел да бъде взет като заповед да отидем „вътре в себе си“. Той просто отхвърля лицемерните и показни религиозни странности. Въпреки че исихазмът не е съвсем същият като източните медитативни практики, той не е нито библейски, нито полезен.

Източник: What is Hesychasm?

Превод: Георги Титков