Да „изгориш“ Писанието със „страст“ – експозе на „Passion Translation“
2. Текстова и езикова компетентност на превода
2.1. Текстова точност
Еврейският мазоретски текст на Псалмите (МТ) запазва стария и точен текст, но съдържа грешки в копирането и други проблеми, които често можем да коригираме с помощта на други древни ръкописи. Освен свитъците от Мъртво море, които Симънс не цитира, дори когато те са важно доказателство (напр. Пс. 22:16; 107:29; 144:2; 145:13), тези ръкописи са преводи от еврейски и затова трябва да се използват с двойно внимание. Първо, трябва да решим дали дадена фраза е била преведена съвсем буквално, за да можем да кажем какъв е бил еврейският текст, от който е направен преводът; след това трябва да решим дали този еврейски текст е по-точен от нашия текст. Целта винаги е да се възстанови оригиналният текст, който е породил разнородни варианти, присъстващи в наличните ръкописни копия на текста.
За съжаление, Преводът на страстта (The Passion Translation – TPT) показва малко разбиране както на процеса на текстовия критицизъм, така и на самите текстови източници. Когато се казва „арамейски“, това обикновено означава сирийски – объркване, за което някои сирийски версии сами допринасят – но от гледна точка на текстовия критицизъм, разликата е важна. Сирийската Пешита като цяло е консервативен превод на еврейски текст, почти идентичен с нашия, направен няколко века след Христос. Много рядко в него се среща свидетелство за по-ранен или по-близък до оригинала текст. Арамейските таргуми са базирани на същия еврейски текст, но често вмъкват интерпретации в текста, така че евреите не са ги смятали за Писание2. Най-старото копие на арамейските псалми, с което разполагаме, е от 800 г. сл. Хр. Гръцката Септуагинта е най-старото и най-важно нееврейско свидетелство за оригинала. Тя има сложна история и променлив характер и трябва да се използва внимателно.
Нито едно от тези съображения не изглежда да има тежест за Симънс, тъй като явно целта му не е реконструкцията на оригиналния текст. На много места, където сирийският текст всъщност е важно свидетелство за оригиналния еврейски текст, Симънс изобщо не се ползва от него (напр. Пс. 2:9; 24:6; 42:4; 49:11; 73:7; 145:13). Изглежда вместо това той търси в различни древни източници промени и допълнения, които може да използва, докато самият той прави промени и допълнения към текста.3 Като общо правило, когато древните версии не са съгласни помежду си относно оригиналния еврейски текст, Симънс или пренебрегва проблема, или използва всички тях. Известната фраза в Псалм 22:16 „прободоха ръцете ми и краката ми“ (Свитъци от Мъртво море, Сирийска Пешита, Септуагинта), в мазоретския текст гласи „… като лъв, ръцете и краката ми“; Симънс използва и „лъв“, и „прободоха“, като за всеки случай повтаря втората дума два пъти.
За да се даде още един пример, в Пс. 74:3 от Сирийската Пешита се казва „слуги“ („bd“) вместо еврейското „стъпки“ (פעם), вероятно защото сирийският преводач е прочел [близката по изписване – б. пр.] дума פעל в своя еврейски текстови източник (p‘l означава „трудя се“ на сирийски). Септуагинтата, игнорирана от Симънс, дава и трети вариант („ръце“), което издава затруднението на древните преводачи тук, вероятно поради текстова несигурност. Отговорът на Симънс е да преведе неправилно „арамейския“ (сирийския) в бележка под линия и да го използва като разрешително за създаване на двоен превод, който не прилича на Сирийската Пешита или на някоя друга древна версия!4
2.2. Езикова точност
В езиково отношение TPT е също толкова съмнителен. Една от най-често срещаните техники в този превод е да се намерят думи с повече от едно значение и да се създаде двоен превод, съдържащ и двете. Това понякога е допустимо, защото специално поезията може да играе с двойното значение на думите. Но контекстът трябва да определя във всеки отделен случай дали такава игра на думи е търсена, а Симънс очевидно не се чувства длъжен да се съобрази с това.
Например в Пс. 18:2 „Господ е… рогът на избавлението ми…“ думата קרן, означаваща животински рог, често се използва като метафора за сила (напр. Пс. 75:10; 89:17; 92:10 и т.н.). Но има един стих, в който „рог”, поради формата си, се използва за означаване на „лъч слънчева светлина“ (Авакум 3:4, където се прави паралел със „сияние“ и „светлина“), а Исая го използва веднъж със значението „бърдо“, за да се създаде рима [в оригиналния текст – б. пр.] (Исая 5:1). Свързаният глагол означава „изпращам лъчи“, но формата на рога е в основата на всички тези производни значения. Симънс пренебрегва основното значение на думата (сила) и създава двоен превод, съчетаващ всички производни значения: „Ти си яркият лъч на спасението, / сияещ на хълма“. Той също така прави невярно твърдение в бележка под линия, че коренът на думата означава „ярък лъч или хълм“. Тя обаче не означава нито едното от двете.
Въпреки всички тези очевидни проблеми, ако контекстът клонеше достатъчно убедително в тази посока, тогава това можеше да послужи като аргумент за използването на думата лъч или теоретично дори хълм. Обаче останалите описания на Бог в Пс. 18:2 са свързани със силата: „скала“, „крепост“, „избавител“, „канара“, „щит“, „висока кула“. Ако не знаехме какво означава קרן, все пак бихме могли да направим доста добро предположение от такъв ясен контекст. Симънс изважда от смисъл стиха с фриволната си злоупотреба с речника.
Това е сравнително малка грешка за Симънс, защото поне въпросните три думи се отнасят за една дума („рог“). Има обаче много места, като Пс. 117:1, „Хвалете Господа“, където нещата се влошават. Двойният превод на Симънс е „Блести с хваление към Яхве!“ Бележката под линия твърди, че „думата за хвала е взета от думата блясък“. Това е основна грешка, която неточно предполага, че еврейският הלל = „блясък“ трябва да бъде същата дума като הלל = „хвала“, само защото изписани изглеждат еднакво. Това е все едно да се преведе „Той се поклони пред кралицата“ с „Той се наведе пред кралицата като предната част на кораб“, защото две несвързани думи просто се изписват еднакво [в случая на английски – б. пр.].
И накрая преводите от сирийски и гръцки, посочени в бележки под линия, често са съвсем грешни. Два примера:
1. Симънс предава думата „слово“ в Пс. 119:11 като „пророчества“, твърдейки, че това е преведено от Септуагинтата. Въпросната гръцка дума (λόγιον) означава „слово“, „учение“ или „поговорка“; на три места в Библията се среща със значението „пророчество“. Но в Псалм 119 това е ключов термин, означаващ „слово“ или „обещание“. Вместо това Симънс превежда с „пророчество” всички 18 други места в този псалм, където Септуагинтата използва λόγιον. Изглежда, че той просто търси извинение, за да вмъкне думата пророчество, въпреки факта, че псалмът възхвалява Божието писано слово, а не изговорените пророчества, които Бог е дал на своите пророци.
2. Симънс отхвърля фразата „Страхът от Господа е чист“ (Пс. 19:9), заменяйки я с „Всяка една от Господните заповеди е правилна, / следването им носи добро настроение“. Твърдението му под линия „както е преведено от Септуагинта“ е невярно. Гръцкият текст гласи: „Страхът от Господа е чист“. У човек се създава впечатление, че Симънс се е почувствал по-комфортно с един отклик на добро настроение, отколкото на страх в този стих и просто си е измислил извинение да изкриви текста. Не казвам, че е направил това, но за съжаление това е впечатлението, което текстът създава.
Симънс изглежда е толкова незаинтересован от езиковата точност, колкото и от текстовата точност. Той претърсва речника, а понякога очевидно и въображението си, за да намери начини да вмъкне нови идеи, които да съвпадат с неговите цели, независимо от тяхната истинност. Полученото в резултат от този процес все още може технически да се счита за превод на Псалмите, защото има много начини за превод, включително импресионистични и търсещи определен читателски отклик. Но те не се считат за достоверно свидетелство на оригиналния текст. По никакъв начин не е възможно читателят на този превод някога да разбере дали дадена част от смисъла в TPT има еквивалент в оригинала. И това разкъсване на смисловата връзка с думите на боговдъхновения оригинал категорично изключва превода на Симънс от категорията „Писание”.
Бележки:
[2] Таргумите били писмени версии на устните арамейски обяснения, давани в Синагогата, след като текстът бил прочитан на еврейски.
[3] Нищо не илюстрира това по-добре от желанието му да използва преводите на Августин (напр. в Пс 9:1), когато е добре известно, че Августин творчески адаптира латински преводи на гръцките ръкописи на Псалмите с такова качество, че понякога смисълът им се губи напълно.
[4] Сирийското „онези, които са арогантни“ става „онези, които ги вземат в плен“ в бележката под линия на Симънс. Това не е единичен случай, при който той неправилно превежда Сирийската Пешита. В Пс. 19:4 например той вмъква думата „евангелие“ с мотива, че това е „буквален превод от арамейски“. Въпросната дума обаче, макар да означава „евангелие“ в Новия завет, има за основно значение „вести“ в Стария завет.
1. Някои размисли върху задачата за превод на Библията
Автор: Андрю Г. Шийд
Превод: Георги Титков
Източник: Burning Scripture with Passion: A Review of The Psalms (The Passion Translation)