Еразъм
Еразъм (1466–1536) е важна фигура като учен, но също така и заради осмиването на духовенството и помпозните измислици на схоластиците. Това действа като подготвителен процес за реформаторите, тъй като неговата най-яростна критика е насочена срещу Църквата.
Еразъм израства и се обучава в манастира на Братята на общия живот, основан през 1380 г., който практикува полупелагианското devotio moderna: акцентът е върху живот на тихо посвещение и тясна връзка с Бога, но въпреки това спасение чрез добри дела, за разлика от по-старото devotio, което е августинско и набляга на божествения избор. Това е нещо като квакерски пиетизъм. Разглежда академичната теология и философия като имащи ограничена стойност. Братята ценят „духовните преживявания“ и предприемат методическо съзерцание. Но те също така изучават класиката и мистичната литература. Най-влиятелната книга на движението е „Имитацията на Христос“ от Тома Кемпийски. Макар че е пиетистична, тя не съдържа доктрина за оправдание чрез вяра.
Еразъм също така е възпитан като хуманист. Това обяснява защо винаги се застъпва за хуманистична умереност, близка до стоическите и платоновите ценности. Той иска хората да „разсъждават разумно“. Ето защо напада Църквата за нейното лицемерие.
Донякъде за качеството на сатирата, написана от Еразъм, може да се съди по следния откъс, който разкрива какво се е случило с папата, когато стигнал до портите на Рая:
Папа Юлий II: Какво, по дяволите, става тук? Вратите не се отварят. Изглежда, че ключалката е сменена или повредена. Някой веднага да отвори тази врата!
Св. Петър: Безсмъртни Боже! Каква е тази отходна миризма тук? Кой си ти и какво искаш?
Юлий II: Вярвам, че този ключ ти е познат. И виждаш ли тройната корона, както и одеждата, цялата блестяща в скъпоценни камъни и злато?
Св. Петър: Защо носиш броня?
Юлий II: Да не очакваш да водя война гол?
Св. Петър: Отрупан си с оръжие. Да не говорим, че само се оригваш и миришеш на публичен дом, алкохол и барут. Всъщност изглежда, че току-що си повръщал.
Юлий II: Благодарение на мен християнската църква, някога гладна и бедна, процъфтява с всякакви украшения. Кралски палати, красиви къщи, много слуги, добре обучени войски.
Свети Петър: В бедност, пот, пост, жажда и глад Христос прекара живота си: и накрая умря от най-унизителна смърт.
Юлий II: Е, може би ще се намери някой да го похвали за това, но няма кой да му подражава. Във всеки случай не и в наше време.
Към 1517 г. неговата критика е станала част от общоприетия ред, освен може би в Италия. По това време номиналистичната философия, основана от Уилям от Окам (подобна на екзистенциализма), навлиза масово в университетите. Номиналистите атакуват всяка идея, че църковните доктрини могат да бъдат доказани с рационални аргументи. По-специално те атакуват всяко усилие да се съгласува християнската доктрина с естествената философия на Аристотел. За тях библейската истина може да бъде позната само чрез откровение – или въз основа на авторитета на Библията, или на Църквата. По този начин теолозите номиналисти вкарват клин между истината, познаваема по откровение, и рационалните съмнения. Смята се, че двете стоят на напълно различни плоскости. Философията обаче още не е мъртва. Францисканците все още са скотисти, доминиканците все още са томисти и изучаването на старите начини на мислене продължава в университетите, но вече не е основното усилие на философите, които сега се отвръщат от теологията, за да изучават логика.
Има и сблъсък между учените и хуманистите, но това е главно понеже новите учени са арогантни, надменни и агресивни, а не защото са затворили умовете си за новия хуманизъм.
Изправен пред заплахата от хуманистично унищожаване на теологията, Еразъм разработва програма за възстановяване на истинската теология. Той работи върху гръцки текст и след това написва латинска парафраза на всички книги с изключение на Откровението. Еразъм и неговите другари не могат да търпят и са ядосани на суеверията на хората. „Механичното изпълнение на религиозните ритуали не прави човека християнин.“ – твърди той. Средновековното чувство за контраст между идеала и реалността започва да се слива в информирано усещане за контраст между Библията и религията – такава, каквато обикновено е практикувана от Църквата.
Подобно на Еразъм, много образовани хора биха предпочели чрез осмиване Църквата да бъде върната към здравия разум, ефективността и чистотата на живота. Но на карта са заложени твърде много интереси.
По-късно Еразъм се различава от Лутер по въпроса за свободната воля. Той също така се отказва от Августин в полза на Ориген: отхвърля песимизма на Августин по въпроса за човешката природа и предпочита интерпретацията на Ориген, че при грехопадението само тялото на човека е било покварено, а не душата или духът му.
Накрая той се озова между два огъня: „Някои (особено католиците) твърдят, че тъй като не нападам Лутер, съм съгласен с него, докато лутераните заявяват, че съм страхливец, който е изоставил Евангелието.“
Превод: Георги Титков