Непогрешимост и боговдъхновеност на Библията

Християнската църква като цяло твърди, че Библията е боговдъхновена и непогрешима. Това означава, че Бог е Този, Който се е движил в писателите, за да ни съобщи думите, които е искал ние да чуем. Това вдъхновение обаче не е диктовка, а движение на Божия Дух в писателя, Който използва личността и стила му. „Непогрешимост“ означава, че всичко, което е написано в боговдъхновените източници, е без грешка. Тук си струва да уточним, че боговдъхновеност и непогрешимост се отнасят до оригиналните Писания, не до копията. С други думи, оригиналните Писания са без грешка. Копията, за съжаление, съдържат грешки, допуснати при преписването. 

Затова, когато критиците на Библията посочват видими противоречия, те или не успяват да разберат контекста на пасажите, които разглеждат, или са се натъкнали на грешка при преписването на текста. Факт е, че наистина в библейските ръкописи има грешки при преписването и на тях се дължат много от т. нар. противоречия. Помнете, че само авторските оригинални Писания са боговдъхновени и непогрешими, не копията. Копията, с които ние разполагаме, са преписи от боговдъхновените оригинали. Самите копия не са боговдъхновени, тоест те нямат гаранция да са 100% чисти в текстово отношение. Тогава това означава ли, че не можем да вярваме на Библията? Нищо подобно. Копията са толкова прецизни, че всички библейски източници са текстово чисти на 98,5%. Оставащите 1,5% са предимно правописни грешки и понякога пропуснати думи като „но“ или определителен член. Така сериозните текстови проблеми намаляват до една малка част от тези 1,5%. И въпреки тях доктриналните истини не са засегнати. Всъщност нищо в античната история дори не се доближава до прецизността на ръкописите на Новия завет. Ако Новият завет бъде отхвърлен на това основание, то всички други антични ръкописи (на творбите на Платон, Аристотел, Омир и т.н.) също трябва да бъдат отхвърлени, защото библейските ръкописи  с тяхната прецизност при преписването многократно превъзхождат всяка друга съществуваща антична литература. Погледнете таблицата по-долу за повече информация по този въпрос.

И така, следва списък на типовете грешки, които са се промъкнали в Библията:

> Дитография – двукратно повторение на нещо, което е трябвало да се напише само веднъж. Например излишно повторение на буква в дума. 

> Разделяне – неправилно разделяне на една дума на две. 

> Сливане – слято изписване на последната буква от една дума и първата буква от следващата дума.

> Хаплография – пропускане на необходимо повторение на сричка.

> Омофония – изписване на дума с различно значение, когато правилната дума се произнася по същия начин, но се пише различно.

> Метатеза – обръщане на правилния ред на два съседни звука.

Означава ли всичко това, че Библията, която държим в ръцете си не е боговдъхновена? Нищо подобно. Вдъхновението идва от Бога и когато Той е вдъхновил Библията, тя е била съвършена. Нашите преписи на оригиналните източници не са съвършени, но са много близо до съвършенството. Критиците често погрешно предпоставят, че дори копията се предполага да бъдат съвършени, а след това питат: „Как може изобщо да се вярва на Библията“?  Съвсем просто, информацията и фактите в Библията са достатъчно изобилни, за да гарантират прецизност.

В сравнение с други антични ръкописи Новият завет например има повече текстуални доказателства в своя полза от всеки друг античен текст. Моля, разгледайте таблицата по-долу:

 

Автор Написано Най-ранно копие Интервал Брой запазени копия
Омир (Илиада) 900г. пр. Хр. 400 г. пр. Хр. 500 г. 643
Цезар (Галскaтa войнa) 100–44г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1000 г. 10
Платон (Тетралогии) 427–347 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр.   1200 г. 7
Аристотел 384–322 г. пр. Хр.    1100 г. сл. Хр.   1400 г. 49
Херодот (История)   480–406 г. пр. Хр. 900 г.  сл. Хр.   1300 г. 8
Еврипид   480–406 г. пр. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1500 г. 9
Новия завет 50–90 г. сл. Хр. 130 г. сл. Хр. 30 г. 5600 старогръцки ръкописа

 

Тази таблица е адаптирана от таблиците в книгата „Доказателства, които изискват присъда“ от Джош Макдауъл, (издателство „Нов Човек“, 2004).

Ако Библията не заслужава доверие като надеждна заради малкия процент грешки при преписването, тогава никой от изброените документи, които имат далеч по-малка текстуална подкрепа, не може да се смята за надежден. 

Следователно виждаме, че Библията е един античен документ, който е устоял през хилядите години на преписване със забележителна точност и яснота. Ние можем да се доверим, че тя е това, което казва, че е: Божието слово.


Автор: Мат Слик

Превод: Георги Титков

Източник: Inerrancy and inspiration of the Bible