Грешки в апокрифите

Апокрифите (от гр. απόκρυφος – таен, скрит) са набор от книги, написани приблизително между 400 г. пр. Хр. и времето на Христос, които са отхвърлени от протестантите и официално приети от Римокатолическата църква през 1546 г. като боговдъхновени. Тези книги са Товит, Юдит, 1 и 2 Макавей, Премъдрост на Соломон, Сирах и Варух.

Но ако апокрифите са Писание, тогава в тях не би трябвало да има грешки. И тъй като има грешки, както ще бъде показано по-долу, това поставя под въпрос дали Римокатолическата църква правилно е използвала своята самопровъзгласена позиция на доктринален авторитет за християнската църква. Ако тя може да сгреши по такъв важен въпрос като това кое е Писание, може ли да ѝ се вярва, че правилно учи християнската църква? Следните препратки (от Синодалната Библия, бел. прев.) могат да бъдат проверени на тази страница (бел. прев).

Проблеми в апокрифите

Когато погледнем в самите апокрифи, откриваме множество проблеми. Например виждаме, че те защитават магията, като димът от изгорено на огън рибено сърце прогонва демоните.

Оправдават използването на магия

Товит 6:5-8 

„И рече му Ангелът: разпори рибата, вземи сърцето, черния дроб и жлъчката и ги запази! Момъкът тъй и направи, както му каза Ангелът; а рибата опекоха и изядоха; и отидоха по-нататък и дойдоха до Екбатана. И момъкът попита Ангела: брате Азарие, за какво е тоя черен дроб, сърцето и жлъчката от рибата? Той отговори: ако някого мъчи демон или зъл дух, то със сърцето и с черния дроб да се кади пред такъв мъж или жена, и вече не ще се мъчи.“

Вярно ли е, че димът от изгорено рибено сърце прогонва зли духове? Разбира се, че не. Такова суеверно учение няма място в Божието слово.

Учат, че прощението на греховете е чрез човешки усилия.

Спасение чрез дела:

Товит 4:10 „Защото милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата.“

Товит 12:9 „Защото милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях. Ония, които вършат милостиня и праведни дела, ще бъдат дълголетни.“

От Писанието знаем, че милостинята (пари или храна, дадени на бедните или нуждаещите се като акт на милосърдие) не очиства нашите грехове. Кръвта на Христос е това, което ни очиства – не пари или храна, дадени на бедните хора.

„Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.“ (1 Йоан 1:7).

Парите като принос за греховете на мъртвите

2 Макавей 12:43, 45  „А като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Йерусалим, за да принесат жертва за грях (на мъртвите – б. пр.), и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение. […] Но той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.“

Може ли някой наистина да приеме, че се принасят пари в жертва за греховете на мъртвите? Такава суеверна и небиблейска концепция няма място в Писанието.

Исторически грешки

Грешни исторически факти:

Юдит 1:1 „В дванадесетата година от царуването на Навуходоносора, който царува над асирийците във великия град Ниневия, – в дните на Арфаксада, който царуваше над мидяните в Екбатана.“

Варух 6:2 „И когато дойдете във Вавилон, ще бъдете там много години и дълго време, дори до седем поколения; и след това ще ви изведа оттам с мир.“

В книгата на Юдит неправилно се казва, че Навуходоносор е бил цар на асирийците, когато всъщност е бил цар на вавилонците.¹

Варух 6:2 казва, че евреите били служили във Вавилон в продължение на седем поколения, докато Еремия 25:11 – че е било 70 години. „И цялата тази земя ще бъде пуста и за учудване; и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.“

Заключение

Очевидно в апокрифите има сериозни проблеми. От магия, спасение чрез дела до пари като принос за греховете на мъртвите и крещящи неправилни исторически факти – те са пълни с лъжливи и небиблейски учения. Те не са вдъхновени от Бог, така както не е и Римокатолическата църква, когато заявява, че апокрифите са боговдъхновени. Това показва, че Римокатолическата църква не е средството, чрез което Бог съобщава истината Си на своя народ, че Магистериумът се е заблудил много и че изобилства с човешки фалшиви традиции повече, отколкото с абсолютната истина на Бога.

Бележка:

¹   „Навуходоносор II е бил най-могъщият и най-дълго управлявал цар от нововавилонския период (625-539 г. пр.н.е.).“  Ахтемайер, Пол Дж. Библейски речник на Харпър, Сан Франциско: Харпър и Роу, 1985.

Автор: Мат Слик

Превод: Георги Титков

Източник: Errors in the Apocrypha