Августин
В четвъртото и петото столетие езическите религии били в упадък, а християнството във възход из цялата Империя, особено след указа на Константин от 313 г. Християнските апологети – както римски, така и гръцки – писали с гордост за напредъка и животопроменящите ефекти на християнството. Те също станали по-систематични в тяхното представяне на християнството като мироглед, който контрастира на конкурентните философии, по-специално на неоплатонизма.
Най-великият апологет и богослов от този период и всъщност на цялото първо хилядолетие, по признанието на почти всички, бил Аврелий Августин (354–430), епископ на Хипо, чиито апологетични и богословски творби обхващат широк спектър от човешката култура, философия и история. Августин бил спечелен за християнската вяра след като опитал манихейството – дуалистична философия, която разглеждала както доброто, така и злото като основни реалности – и платонизма, който го убедил, че манихейството е фалшиво и така, според неговото собствено свидетелство, му помогнал по пътя към християнството. Не е изненадващо, че неговите ранни апологетични творби са в голямата си част посветени на опровергаването на манихейската философия (За католическия и манихейския начин на живот, За истинската религия, За ползата от вярата).
Заедно с по-активното въвличане на Августин в църковния живот, неговите апологетични творби стават по разнообразни. През живота си той е написал многобройни трудове, борещи се за победата на християнството над езичеството, оборващи ересите, които тормозели църквата, и разясняващи християнската истина по един положителен начин в учителски наръчници и проповеди за наставление на християните. Като надарен с многообразни дарби творец и писател, мислител и учен, Августин успял да разработи апологетика, която била построена върху една по-здрава метафизична или мирогледна основа. Въпреки че неговият мироглед в началото бил изразено платонически, с неговото узряване богословието и философията му стават значително по-малко платонически и все по-библейски. По-специално Августин станал първият християнски богослов и апологет, който възприел един възглед за вярата и за Божия суверенитет в спасението и в човешката история, който напълно съвпадал с възгледите на Павел. Това Павлово богословие на свой ред му позволило да развие първия философски сложен, библейски верен и всеобхватен възглед за света и историята. Такава християнска философия била необходима, за да се преборят езическите философии, включително платонизма – философията, която Августин смятал за най-близка до християнството. Всички подобни философии били покварени и неспособни да доведат хората до Бога. Християнската философия на Августин е разяснена най-пълно в една от неговите последни творби – Божият град, широко призната за една от петте или десетте най-важни книги в историята на западната мисъл.
Учението на Августин по апологетичните въпроси е вдъхновявало апологети и богослови от неговото съвремие до настоящето. В неговия подход вярата и разумът си взаимодействат в идването до познанието на истинния Бог в Исус Христос. Разумът предхожда вярата, понеже, за да се повярва каквото и да било нещо, рационалният ум и способността да се разпознае истинността на това, което трябва да се вярва, трябва вече да съществуват. Но вярата предхожда разума в това, че истините на християнската вяра са в голямата си част невидими – не само че Бог е невидим, а и изкупителните дела на Бог в Исус Христос са се случили в миналото и не могат да бъдат директно наблюдавани. Понеже тези истини не могат да бъдат видени, те трябва да бъдат приети заради авторитета на божественото откровение, както е дадено в Писанието и засвидетелствано от църквата. Тези истини могат да бъдат разбрани тогава, когато вярващият започва да оценява тяхното значение отвътре. „Понеже разбирането е наградата на вярата. Следователно не търсете да разберете, за да повярвате, но повярвайте, за да можете да разберете.“ Така Августин е първият апологет, който формулира принципа на вярването, за да разбереш, или на вярата, която търси разбиране (fides quaerens intellectum), но за него това е само едната страна на монетата. Той често изразява този възглед за взаимодействието или взаимозависимостта на вярата и разума в изявления като: „Понеже вярата е стъпката на разбирането; а разбирането е постижение на вярата.“ Още повече той подчертава (в своите късни творби), че както вярата, така и разумът са възможни заради Божията благодат. Той заявява, че „никой не е достатъчен, за да започне или усъвършенства собствената си вяра; но нашата достатъчност е от Бога.“
Това не означава, че нехристияните не знаят нищо за Бога. Августин цитира Римляни 1:20, за да покаже, че някои философи, особено платониците, са били способни, тръгвайки от творението, да разпознаят съществуването на Бог Творец. Линията на разсъждения, чрез която дори езичниците могат да бъдат накарани да признаят Твореца, е по същество онова, което философите по-късно ще нарекат космологичен аргумент, вземайки за отправна точка на разсъжденията изменчивостта на всички неща в света (стгр. κόσμος) и стигайки до съществуването на несътворен Създател на всички неща. Това бил един от многото аргументи, чрез които Августин доказвал, че познанието на Бога е било достъпно за езичниците. Но това знание не може да им попречи да изпаднат в идолопоклонство и политеизъм. Истинското поклонение на Бога може да бъде намерено само чрез вяра в Исус Христос.
Такава вяра не е неоснователна: „Много се лъжат онези, които мислят, че вярват в Христос без никакви доказателства за Христос.“ Августин втъкал доказателствата, които намерил за убедителни, в една апологетика, състояща се от голям брой нишки. Тези доказателства включвали изпълнените пророчества, последователната и логична монотеистична вяра и църковното поклонение, чудесата в Библията, особено „чудото“ на масовото обръщане на голяма част от римското общество към вяра в един разпънат Бог, дори когато тази вяра водела до мъченичество.
Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж.
Превод: Георги Титков
Източник: A Brief History of Apologetics