Питър Крифт
Питър Крифт е римокатолически професор по философия в Бостънския колеж. Написал е множество книги и се е превърнал в християнски апологет, чиито произведения са популярни както сред протестанти, така и сред католици.
Повече от Гайслeр дори Крифт моделира подхода си по работата на Тома Аквински. Крифт редактира и анотира едно от най-добрите резюмета на главната творба на Тома Аквински Сума на теологията, а в своя Наръчник по християнска апологетика, в съавторство с Роналд К. Тасели, той самосъзнателно моделира метода си по този на Тома Аквински. Всъщност те „дори мислили да го озаглавят Сума на апологетиката“. Книгата е разделена на глави, занимаващи се с широко дефинирани теми (напр. Бог, злото, Христовото възкресение, Библията), а всяка тема е разделена на по-конкретни въпроси или проблеми. От своя страна, всеки въпрос може да бъде разбит, казват те, на седем части, въпреки че в името на четивността те не обхващат всичките седем за всеки въпрос. Седемте части са както следва:
1. Определение на термините и смисъла на въпроса.
2. Важността на въпроса и значението му.
3. Възражения срещу християнския отговор на въпроса.
4. Отговори на всяко от тези възражения.
5. Аргументи за християнския отговор от положения, приети от невярващия, както и от вярващия.
6. Възражения срещу тези аргументи.
7. Отговори на всяко от тези възражения.
Същността на този метод се намира в петата част, в която апологетът представя аргументи за християнската позиция „от положения, приети от невярващия, както и от вярващия“. По този начин аргументите функционират като доказателства, които трябва да бъдат приемливи за невярващите, ако са конструирани правилно и ако невярващите се аргументират както трябва. „Аргументите в тази книга показват, че основните християнски доктрини са верни, освен ако не са лоши аргументи; тоест двусмислени, неверни или грешни“. Не всички аргументи обаче имат категорична демонстративна сила; някои са „вероятни“ и функционират повече като „улики“, които придобиват убедителна сила, когато „се вземат предвид съвкупно“.
Въпреки че за Крифт апологетиката в основата си предлага положителни аргументи като доказателства (както доказуеми, така и вероятни) за християнската позиция, по-голямата част от апологетичната аргументация се занимава с отговорите на възражения срещу тези доказателства или други възражения срещу християнската вяра (точки 3–4, 6–7 по-горе). Следвайки Тома Аквински, Крифт е уверен, че „всеки възможен аргумент срещу всяка християнска доктрина има някъде рационална грешка в него и затова може да му се отговори само по рационален път“.
Подходът на Крифт е добре илюстриран от неговото боравене с аргументи за съществуването на Бог. Той признава, че някои хора не се нуждаят лично от доказателства за съществуването на Бог, за да повярват в Него, но изтъква, че аргументите могат да помогнат на другите да приемат вярата в Бога сериозно. Освен това Крифт и Тасели признават още в началото, че техните аргументи за съществуването на Бог са с различна демонстративна сила. Например аргументи, основаващи се на чудеса или религиозни преживявания, „претендират само за силна вероятност, а не за доказуема сигурност“ и са включени, „защото те представляват част от едно силно кумулативно доказателство“. Те вярват, че аргументите с най-демонстративна сигурност са космологичните аргументи, основани на „петте пътя“ на Аквински, но тези доказателства „не са измежду най-простите аргументи и следователно не са най-убедителните за повечето хора“. Накрая те предлагат двадесет различни аргумента за съществуването на Бог; макар да не зависят твърде много от никой конкретен аргумент, авторите изразяват увереност, че „всички двадесет заедно, като усукано въже, съставляват много силно доказателство“. Тези препратки към „кумулативното доказателство“, в което множество аргументи работят заедно „като усукано въже“, всъщност са по-характерни за евиденциалисткия подход към апологетиката. Това не трябва да е изненадващо, тъй като днес много апологети свободно използват различни видове аргументи. И все пак цялостният подход, който Крифт и Тасели възприемат в своята книга, следва класическия модел: първо представете аргументи за теистичния мироглед, а след това по-конкретно за истината на християнското откровение.
Макар че рационалната структура на неговата апологетика е особено вкоренена в томистичната философия, Крифт е силно задължен на К. С. Луис за практическия израз на голяма част от неговия подход. Крифт и Тасели завършват своя Наръчник, като препечатват есето „Човек или заек?“, което „според нас е най-ефективното есе, написано от най-ефективния християнски апологет на нашия век, К. С. Луис“. Крифт е може би най-известен с книгите си, в които различни герои, някои измислени, а някои исторически, водят диалог по етични, философски и религиозни въпроси. В едно от тях, Между рая и ада, той си представя дискусия между К. С. Луис, който представлява християнската позиция на Крифт, и двама мъже, които случайно умират в същия ден като Луис (22 ноември 1963 г.) – Джон Ф. Кенеди, представляващ модернистичната или хуманистичната традиция, и Олдъс Хъксли, представящ мистичната или пантеистичната традиция. В началото на диалога Луис и Кенеди обсъждат основите на вярата на Луис в Христос.
Кенеди: Ако искате да бъдете толкова логичен, аз Ви предизвиквам: докажете ми логично, че Исус е Бог, а не само човек.
Луис: Добре.
Кенеди: Какво?
Луис: Току-що казах: „Добре“. Защо сте изненадан?
Кенеди: Мислех, че ще кажете нещо за мистерии и вяра, и авторитет, и църквата. Искате да кажете, че ще се опитате да достигнете до старата вяра с помощта на логически аргументи?
Луис: Не аз; аз вече съм там. Но може би, Вие.
Кенеди: Вие така ли направихте? Стигнахте ли до вярата си единствено с помощта на разума?
Луис: Единствено с помощта на разума? Разбира се, че не. Но погледнах преди да скоча. Разсъждавах преди да повярвам. И след като повярвах също – искам да кажа, че след като повярвах, бях убеден от начина, по който разумът подкрепи вярата. Той не можеше да докаже всичко, но можеше да даде силни аргументи за много неща и можеше да отговори на всички възражения.
Кенеди: Всички възражения?
Луис: Със сигурност.
Кенеди: Това ми звучи доста арогантно. Кой сте Вие, за да отговорите на всички възражения?
Луис: Не, не, не твърдя, че аз мога да отговоря на всички възражения, а че разумът може – че на всички възражения може да се отговори.
Кенеди: Защо вярвате в това?
Луис: Ако истината е една, ако Бог е авторът на цялата истина, както истината на разума, така и истината на вярата (имам предвид божественото откровение), тогава никога не може да има рационален аргумент срещу вярата, който твърди, че не може да му бъде отговорено. Вярата може да отиде отвъд разума, но никога не може просто да противоречи на разума.
Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж.
Превод: Георги Титков