Четири подхода към апологетиката

Как проницателните защитници на тези четири подхода биха отговорили на апологетичните предизвикателства, поставени от Сара и Мурали, нашите двама хипотетични нехристияни? Припомнете си, че Сара е скептик, който се е отклонил от християнската вяра поради моралните си изисквания и е обезпокоен от проблема със злото, докато Мурали е номинален хиндуист, живеещ в Америка, който вярва, че всички религии са по същество еднакви. (Вж. предговора за по-подробни профили на тези два персонажа.) Нашите четирима проницателни апологети, всеки от които представя един от четирите подхода, сме кръстили Том, Джо, Кал и Мартина (вж. горната таблица за съответните им подходи). Въпреки че представяме специфики за това как тези подходи ще бъдат приложени в разговори между тези въображаеми апологети и различни нехристияни в останалата част от тази книга, предлагаме един бърз поглед още тук.

Подходът на Том както към Сара, така и към Мурали ще следва метод в две стъпки, често срещан в класическата апологетика. Първо, той би изложил логическата несъгласуваност на техните позиции. Той може да обясни на Сара, че понятието за зло, на което тя основава отхвърлянето на Божието съществуване, логично предполага абсолютен морален стандарт, който може да дойде само от трансцендентен Създател. Том вероятно би казал на Мурали, че логично е невъзможно религиите, които утвърждават толкова различни светогледи като пантеизъм (индуизъм) и монотеизъм (юдаизъм, ислям и християнство), да са всичките верни. Второ, Том би предложил внимателно конструирани отговори на възраженията на нехристияните, които показват, че тези възражения не са успели да докажат логическа несъгласуваност в християнската позиция. Вероятно би отговорил на Сара за проблема със злото, като обясни, че Бог има по-висша цел, заради която допуска злото и в крайна сметка ще победи злото с добро. Вероятно също би настоял, че макар че Бог допуска злото, Той не е неговият причинител; човешките същества причиняват злото чрез упражняване на свободната си воля. В отговор на аргумента на Мурали, че Бог със сигурност одобрява различните религии, щом позволява на толкова много да процъфтяват, Том по същия начин би обяснил различните религии със свободата на хората да вървят по своя път. След това той би предложил да се прегледа светогледът на всяка религия, за да се определи коя от тях евентуално предлага кохерентен поглед върху света.

Основният подход на Джо като евиденциалист би бил да представи факти, които според него подкрепят християнската позиция и подкопават възраженията на нехристияните. Вероятно би посочил на Сара изобилните доказателства за добър и могъщ Създател и би твърдял, че те надвишават тежестта на аргументите на злото срещу вярата в Бог. Фактите, които Джо изтъква, може да покриват голям диапазон, но е вероятно да включват научни доказателства за началото и интелигентния дизайн на Вселената, както и исторически доказателства за чудотворните Божии действия в Библията. Джо би представил същите факти на Мурали като доказателство срещу нетеистичните религии и в подкрепа на твърдението, че Богът на Библията всъщност е истинският Бог.

Реформираният подход на Кал изключва отправянето на директни призиви към дедуктивни разсъждения или емпирични факти по маниера на Том или Джо. Според преценка на Кал, Сара и Мурали са обвързани с един духовно апатичен начин да използват разума и да оценяват фактите. Следователно той би възприел това, което нарича косвен подход, който, подобно на Том, включва две основни стъпки. Първо, Кал би засегнал, че и Сара, и Мурали приемат за даденост собствената си самодостатъчност или „автономия“, за да преценят сами кое е вярно и правилно. Преценката на Сара, че щом Бог позволява злото, значи Той няма как да е добър, предполага, че тя е в състояние да определи за себе си и от самата себе си стандарта за доброта, с който дори Бог трябва да се съобрази. Оплакването на Мурали, че Бог не би трябвало да допуска толкова много различни религии, ако искаше да вярваме само в една, също предполага неговата компетентност да преценява какво трябва или не трябва да прави Бог. Тогава Кал би им напомнил за това, което те вече знаят в сърцата си: че те не са Бог и че арогантните им претенции към автономия са симптоматични за тяхното падение в греха, заедно с цялото човечество. Второ, Кал ще твърди, че само при презумпцията, че Богът на Писанието е реален, можем изобщо да дадем свързано обяснение на концепциите за доброта и справедливост, на които Сара и Мурали се позовават в своите аргументи срещу християнството. Аргументът на Сара за проблема със злото предполага, че има стандарт за добро, спрямо който се отсъжда кое е зло; обаче, отричайки съществуването на Бог, тя остава без никаква рационална основа да осъди нещо като зло. Твърдението на Мурали, че Бог трябва да приема многото различни религии, тъй като той им е позволил да процъфтяват, предполага, че Бог е справедлив, но тази идея не може да бъде оправдана, освен въз основа на това, че Бог е личност, Създателят и Съдията, за когото се говори в Писанието.

Четвъртият ни апологет, Мартина, би възприела съвсем различен подход от останалите. Според нея преките аргументи на Том и Джо и косвеният аргумент на Кал са проблематични, защото те се отнасят към Бога като към обект на рационален спор, а не като към Личност, с която Сара и Мурали трябва да имат лична връзка. Мартина би се съсредоточила върху това да се свърже с тях като индивиди, а не да опровергава аргументите им. Тя ще ги опознае и ще се опита да им помогне да видят личностните проблеми, залегнали в техните въпроси и възражения. Например може да се опита да накара Сара да осъзнае, че тя вече е поставяла Бог под съмнение преди нейният професор по философия да ѝ даде интелектуални боеприпаси срещу християнството. Дали Бог е Този, Който изглежда несъстрадателен, или някои християни, с които тя се е сблъсквала? Мартина вероятно ще подчертае, че Божието състрадание и любов са много по-големи, отколкото всеки сантиментализъм, който хората могат да изразят. Бог наистина иска нашето добро, дори когато това добро може да бъде постигнато само чрез страдание. Мартина може да попита Мурали защо, ако смята, че всички религии са добри пътища към една и съща цел, той не изглежда да следва сериозно никоя от тях. Единственото нещо, за което почти всяка религия настоява, е дълбок личен ангажимент, а Мурали няма това. Мартина може да го предизвика да изследва различните религии с въпроса на коя той би могъл да се посвети изцяло? За себе си Мартина вероятно би казала, че отказва да направи абсолютно посвещение към която и да е философия или религия. Бог – не само идеята за Бог, но Бог като личност, Който ни говори, действа и обича в лицето на Исус – е единствено достоен за нашето абсолютно посвещение и доверие.

Проблеми в апологетиката →

← Четири вида апологетични системи

Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж. 

Превод: Георги Титков

Източник: 3. Issues and Methods In Apologetics