Какво е контекстуализация?

Като цяло контекстуализирането на идея, твърдение или събитие означава те да се поставят в по-широк контекст, в който да придобият своето истинско и пълно значение. Контекстуализацията подпомага разбирането. Например аритметичната задача може да не изглежда много практична, докато не бъде видяно приложението ѝ в някаква ситуация или история; ситуацията в реалния живот контекстуализира математическата задача и я прави по-разбираема. В християнския евангелизъм контекстуализирането е да се приспособи представянето на евангелието към по-широкия социологически контекст, за да се постигне по-голямо разбиране и следователно по-голямо приемане на посланието.

Различни църкви и мисионерски организации през годините са използвали различни нива на контекстуализация. В единия край на спектъра изобщо няма контекстуализация. При работа в условията на дадена чужда култура това означава, че евангелието е представено с понятия, разбираеми на Запад, които може да не бъдат разбрани от местното население. Истината е представена без оглед на предисторията, опита или мисленето на слушателите. В Америка понякога виждаме църкви, които отказват да адаптират музиката или програмите си към заобикалящата култура. Евангелската истина остава, но тя е поставена в твърда рамка, която оставя малко място за творчески подход.

В другия край на контекстуализационния спектър е твърде многото адаптация. Посланието е представено по лесноразбираеми от публиката начини, но истината е компрометирана. Това виждаме на места, където християнските обичаи са добавени към езически системи от вярвания, което води до смесица от учения и до църкви, които се опитват да включат съвременната философия в своето богословие, независимо дали е библейска, или не. Резултатът е разводняване на истината.

Необходимият баланс попада някъде между тези две крайности. Евангелието трябва да бъде представено по начин, който лесно се разбира, но истината също така трябва да остане отделена от неистината. Това се среща в църкви, които разбират културата, в която функционират и адаптират методите си към предпочитанията на тази култура. Евангелската истина остава представена по културно значим начин и не се прави опит за „дезинфекция“ на кръста, за да не би някой да се обиди или съблазни (1 Коринтяни 1:23).

Контекстуализацията най-често се обсъжда по отношение на мисионерската работа. Някои от ранните мисионери не правят опит за контекстуализация, а по-скоро изискват техните новоповярвали да се преобразят според западната култура или поне изискват драстично прекъсване на връзката с  родната им култура. Това по-скоро изгражда стени, отколкото взаимоотношения. По-късно мисионери от 19. и началото на 20. век като Уилям Кери, Хъдсън Тейлър, Ейми Кармайкъл и други клонят повече в посока потапяне в културата и партньорство с местните жители за достигане на изгубените души. Те контекстуализират посланието към културата, без да разреждат истината. Това довежда до модерното мисионерско движение.

В книгата си „Дете на мира“ Дон Ричардсън разказва за усилията си да занесе евангелието на сави, племе ловци на глави в Папуа Нова Гвинея. Той се сблъсква с огромни препятствия в култура, която почита измамата и предателството – когато за първи път чуват евангелието, туземците виждат Юда Искариотски като герой в историята. За да преодолее пропастта между мирогледа на сави и Божието послание за любов, Ричардсън трябва да контекстуализира посланието. Чрез много молитва, упорит труд и постоянство Ричардсън успява да намери „ключа“, за да отключи културата на сави и да представи евангелието на Исус по начин, който сави наистина могат да разберат. Резултатът е, че е създадена църква в джунглата и някои от сави започват да евангелизират съседни племена.

В Библията Даниил и тримата му приятели са изцяло потопени във вавилонската култура, без да се поддават на влияния, които биха могли да ги отклонят от техния Бог (Даниил 1:1-21; 2:1-49). Готовността им да се приспособят им печели аудиенция при вавилонския цар и отказът им да направят компромис с истината в крайна сметка довежда до това вавилонският цар да признае Бога (Даниил 4). Когато Павел говори на атиняните, той не само подражава на атинския стил за аргументация и ораторско майсторство, но използва и техните собствени писатели в подкрепа на своите твърдения (Деян. 17:22-34). С други думи, Павел разбира гръцката култура и контекстуализира евангелието, за да бъде чут.

В Новия завет има ясни библейски примери за контекстуализация. Исус проповядва на самаряни и езичници, без да изисква от тях да се съобразяват с еврейските практики. Драматичното видение на Петър в Деяния 10 му показва, че трябва да промени подхода си към езическата култура; вследствие на това, което той прави, римският центурион приема вярата в Христос. Изявлението на Павел, че той „за всички стана всичко“ (1 Коринтяни 9:22), показва готовността му да контекстуализира истината за своите слушатели, които и да са те. И накрая, в Откровение виждаме, че Господ Исус е изкупил хора от всеки род и език, народ и племе (Откровение 5:9; 14:6). Евангелието е наистина междукултурно и трябва да бъде представяно по начин, който всяка култура да може да схване.

Рождествената песен „Някои деца Го виждат“ описва бебето Исус от гледна точка на различни деца по света: за различни деца Исус е „бял като лилия“, „бронзиран и кафяв“, „с бадемови очи“ или „тъмен като тях.“ Децата разбират Исус в контекста на собствения си произход и култура. Това е контекстуализация.


Източник: What is contextualization?

Превод: Георги Титков