ЗА БЛУДСТВОТО И ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕТО

Лексикални и други размисли върху употребата на πορνεία и μοιχεία в гръцкия превод на Стария Завет, неканоничните старозаветни книги и Новия Завет

Венцислав Стойков

Неотдавна прочетох книга, която изгражда цялата си теза около това как е правилно да се разбира и превежда съществителното име πορνεία (порнеѝа) в Мат. 19:9 – с „прелюбодеяние“ или с „блудство“. Авторът анализира и защо според него в САЩ библейските преводи и коментатори спират да го превеждат с „блудството“, както е в KJV, ERV и други преводи, и се насочват към „прелюбодеяние“. Според него това довежда до увеличаване на разводите сред вярващите и въобще до множество други компромиси, които касаят вярата и морала.

В своята книга „Освен поради блудство“1 Даниел Дженингс разказва за процеса, през който преминава, за да преосмисли възгледа, че според Библията е приемливо вярващ да се разведе, ако се установи, че брачният партньор е изневерил сексуално, т.е. извършвайки прелюбодеяние. Пътуването на автора започва с осъзнаването, че в Мат. 19:9а е използвана думата πορνεία, която на другите места в библейския текст се превежда с „блудство“. След това установява, че едва от малко над сто години това място се разбира и превежда като „прелюбодеяние“, което на други места е превод на μοιχεία (моихеѝа). Следва процес на събиране на доказателства и осмисляне на доводи, които затвърждават у автора заключението, че макар в Матей 19:9 да става дума за семейни хора, πορνεία трябва да се превежда не с „прелюбодеяние“, а с „блудство“. Става още ясно, че констатациите по библейския текст довеждат автора до промяна и на разбирането му за развода и повторния брак. Има обаче нещо, което остава непроменено, въпреки изследванията, които явно авторът прави. Той не променя или развива своето разбиране, че двете гръцки думи предават точно това, което на английски се разбира под fornication (блудство) и adultery (прелюбодеяние). Според Дженингс „блудство“ означава секс преди брака, а „прелюбодейство“ – секс извън брака.

Всъщност ето как може да обобщим доводите и заключенията, които Дженингс прави: 1) В гръцкия текст на Мат. 19:9а е използвана думата πορνεία и тя трябва да бъде превеждана като „блудство“, а не като „прелюбодеяние“, както погрешно правят някои английски преводи2; 2) Думите πορνεία (блудство) и μοιχεία (прелюбодеяние), както глаголите, прилагателните и другите съществителни имена със същите корени, имат различен смисъл, който е бил ясен от древността до по-ново време, и не се застъпват по смисъл; 3) „Блудство“ е секс преди брака, а „прелюбодеяние“ – секс извън брака; 4) Единственото условие за развод, което Исус дава в Матей 19:9а, е не изневяра на един от съпрузите, а само когато след сватбата, по време на първата брачна нощ мъжът разбере, че жена му не е девствена и не му е казала, че е имала сексуална връзка с друг преди брака; 5) По силата на това, че двете думи предават две различни и незастъпващи се идеи, разводът при изневяра (прелюбодеяние) не е допустим според Библията; 6) Ако някой се разведе при друго условие, различно от посоченото по-горе като 4, той или тя трябва да останат несемейни, иначе и те стават прелюбодейци, дори да не са извършили изневяра; 7) Единствената възможност за такива хора е да се върнат при първия си (евентуално изневерил им) съпруг или съпруга или да изчакат докато той или тя почине и тогава може да се оженят или омъжат отново; 8) Във всички останали случаи повторният брак е постоянно и повтарящо се прелюбодеяние, което ще заведе човека в ада; 9) Всеки, който приема другото традиционно в наши дни схващане, че изневярата дава основание за развод, прави компромис и е въпрос на време да приеме и допринесе за това църквата да приеме хомосексуалните бракове и ръкополагането на хомосексуалисти.

За съжаление, в своите размисли и доказателства Дженингс пропуска да даде и отговори на въпроси като: Ако блудство означава само секс преди брака и така трябва да се разбира Мат. 19:9а, то как жената може след първата брачна нощ да разбере, че мъжът ѝ е скрил от нея, че е имал сексуална връзка с друга жена преди брака? Защо някои от църковните отци, цитирани в доказателство, че πορνεία и μοιχεία не се застъпват по смисъл, всъщност казват обратното, напр. Григорий Нисийски? Към тези въпроси бих добавил още: Ако едно правило ни е представено като библейско и задължително, но може да се приложи само от мъжете, а не и от жените, трябва ли да го приемаме за вярно? Наистина ли думата πορνεία, на която авторът гради своята теза, означава само секс преди брака и смисълът ѝ е толкова ясно различим от този на μοιχεία? С какво книга като тази на практика помага за грижата хората да не стигат до развод или да оцелеят след такъв?

Неудовлетворен от тезата на книгата и особено от боравенето с езиковите и други доводи, реших да проверя някои твърдения на автора, а след това и да напиша настоящата статия. Започнах, като прегледах Мат. 19:9 в българските библейски преводи. Установих, че текстът, издаден в Цариград през 1871 г. и следващите го ревизии от 1924 и 1940 г., съдържа „прелюбодеяние“. Това е положението и при Синодалния превод на Библията, както и в Новия превод и ревизираното издание на Българско библейско дружество. С тях е в съгласие и ревизираното издание на фондация „Библейска лига – България“. Сред установените библейски версии на български език изключение единствено прави версията на издателство „Верен“. Там πορνεία е преведена с „блудство“. След това накратко изучих въпросните две думи в гръцкия превод на СЗ и в каноничните старозаветни книги, а после и в НЗ. Прегледах и текста на св. Григорий Нисийски, откъдето авторът привежда негов цитат като потвърждение на тезата, че двете гръцки думи винаги са били разбирани като предаващи различни и незастъпващи се идеи.

Целта на настоящата статия е да дам някаква обратна връзка за въпросната книга, като обърна внимание на непълнотата и неточността на изследванията, направени от Дженингс. За целта ще предложа обобщение на идеите, които πορνεία и μοιχεία предават на различни места в гръцкия превод на СЗ и неканоническите книги общопознати като Септуагинта (LXX) и в гръцкия НЗ. След това искам да направя някои по-общи наблюдения от богословски характер. Макар да прегледах няколко речника, ще трябва да отбележа, че изследването е изцяло базирано на анализ на текста. Като основният метод, който следвам, е прост – анализирайки казаното на различните места, където тези думи са използвани, извеждам основните идеи, които различните автори предават чрез тях. За да бъде изследването ми обозримо, разгледах само тези две съществителни, като оставих настрана другите думи със същите корени или производните на тях.Изведените от мен идеи съм оформил в нещо като речникови статии. На базата на тях и правя моите обобщаващи размисли от богословски характер. Надявам се това да е от помощ на всички, които имат интерес към темата.

Но преди да продължа и след като изложих как виждам идеите на въпросната книга, е време да заявя ясно, че аз съм против развода, но не защото има само едно или две много специфични основания за него, а защото смятам, че той е против първоначалния план на Бога за човека. За мен разводът показва провала на двама вярващи съпрузи да израснат заедно духовно и човешки, като заприличат на Христос. Не одобрявам развода, защото обикновено хората се развеждат, когато не се справят с много повече грехове, като похот, ревност, непростителност, егоизъм, агресия. Всички тези не се лекуват с основания за развод, нито с правила какво да се прави, ако се стигне до развод.

И така, общо в Септуагинта и Новия Завет срещаме πορνεία 73 пъти, докато μοιχεία срещаме едва 7 пъти. Идеите, които изучаваните думи представят на различни места в текста, може да се групират според реда на книгите в три групи: СЗ (Стар Завет), МЗП (Междузаветен период, когато се приема, че са написани неканонични старозаветни книги) и НЗ (Нов Завет):

πορνεία,  (порнеѝа) – [СЗ] блудство, сексуален акт (на вдовица) с някого, за когото не е женена (Бит. 38:24); мн.ч. множество дела на невярност към Бога (Числа 14:33), дела на идолопоклонство (4Царе 9:224); ед.ч. развратност (Ис. lxx47:105); мн.ч. блудства, правене на секс без влизане във взаимоотношение, по подобие на проститутка (lxxИс. 57:9); ед.ч. (обобщава) порочен живот, множество блудства (Ерем. 2:20; 3:2, 96; 13:27; Езек. 16:15, 22, 25, 33, 36); порочен, разгулен живот (Езек. 16:41; 43:7), в който има сексуално отдаване и духовно възприемане (Езек. 23:7); сексуална игра без отнемане на девственост (Езек. 23:8); брачна интимност с блудница, жена която е проституирала (Осия 1:2; 2:4, 6); πνεῦμα πορνείας – блуден дух, дух, който тласка към сексуално разюздан живот (Осия 4:12; 5:4); проституиране, предлагане на секс срещу заплащане (Михей 1:7); актове на проституиране (Наум 3:4); [МЗП] сластолюбие, похотливост (Товит 8:7); идолопоклонство (Премъдрост 14:12); сексуален акт, чрез който се извършва семейна изневяра (Ис., син Сир. 23:23); похотливост (Ис., син Сир. 26:9); секс преди брака (Ис., син Сир. 41:17); [НЗ] всякаква форма на сексуална неморалност, изневяра (Мат. 19:9), λόγος πορνείας – доказателство за всякаква форма на сексуална неморалност, изневяра (Мат. 5:32); всякаква форма на сексуални взаимоотношения преди или извън брака (Йоан 8:41; Д.А. 15:20, 29; 21:25; Еф. 5:3); всякаква форма на сексуална неморалност (1Кор. 6:13, 18; 7:2; 2Кор. 12:21; Гал. 5:19; Кол. 3:5; 1Сол. 4:3; Откр. {2:21}; 9:21); брак или съжителство, което е против закона и моралните норми (1Кор. 5:1); (вероятно) идолопоклонство {Откр. 2:21}; цялостна и пълна поквареност на личност, ценности и поведение (Откр. 14:8; 17:4; 19:2), οἶνος τῆς πορνείας αὐτῆς – виното на нейното блудстване = опияняващото, покоряващо въздействие на нейното блудстване (Откр. 17:2) = οἶνος τοῦ θυμοῦ τῆς πορνείας αὐτῆς – виното на нейното агресивно блудстване (Откр. 18:3).

μοιχεία, ἡ (моихеѝа) – [СЗ и МЗП] прелюбодеяние, прелюбодейство, изневяра (Ерем. 13:27; Осия lxx2:4/ MT2:27; 4:2; Премъдрост 14:26); [НЗ] (Мат. 15:19; Марк 7:22); актът на прелюбодейство (Йоан 8:3).

И така, от импровизираните речникови статии по-горе виждаме, че съществителното πορνεία (порнеѝа) е използвано в мн.ч., за да предаде идеята за множество безразборни сексуални актове. В ед.ч. се предава конкретен сексуален акт или се обобщава вътрешната поквара или начина на живот. Всъщност в повечето случаи думата предава идеята за порочен, разгулен живот без значение дали става дума за несемеен, или семеен човек. В пророческата литература на СЗ и в Откровение акцентът изглежда пада върху самото взаимоотношение на греховно приемане и отдаването на някого другиго, с когото не се търси някакво трайно взаимоотношение. В този смисъл най-естествената връзка на идеята, разкривана с πορνεία, е поведението или животът на проститутката. Но тази връзка не е в това, че чрез секс се търси заплащане или изгода, а в липсата на граници къде, с кого и по какъв повод има сексуално отдаване. Тази особеност на идеята, изразявана с πορνεία, се вижда най-ясно в пророческото олицетворение на Израил и Юда в образите на блудни сестри(Езек. 16:15-34, 36) или на обединените езически царства в образа на блудницата Вавилон (Откр. 14:8; 17:2,4; 18:3; 19:2). Самото блудство се разглежда като неморалност, която надхвърля ограниченията на закона или културните представи за етично (1Кор. 5:1). По тази причина деянието, предавано с πορνεία, не се свежда просто до сексуалния аспект и дали той нарушава брачни, социални или други норми, а се разглежда като израз на вътрешна поквара, на порочност, която се изразява в нещо повече от секс преди или извън брака. В този смисъл πορνεία предава дълбока вътрешна порочност, както и нейните безразборни прояви, а свеждането на идеята ѝ до секс преди брака е прекалено опростено предаване на смисъла. Прекалено опростяване би било и πορνεία да се сведе до поведение на проститутка, макар в старозаветната пророческа литература тази идея да изпъква ясно. А още повече трябва да се пазим от идеята, че блудството е проблем предимно на жените, щом обикновено в пророческата литература то се свързва с женския образ на еврейския народ или с Вавилон. Самите пророци явно ясно виждат, че блудството е както сексуално отдаване, така и допускане на човек в живота и приемане на неговите ценности и начин на живот. Именно затова те оприличават готовността на еврейския народ да възприема ценности и поведение от съседните народи с блудодеяние. Но явно най-крайната проява на това блудодействане е възприемането на идолопоклонничеството. Именно така πορνεία започва да предава и идеята за идолопоклонство, за което си има друга дума (εἰδωλολατρεία). Към това ще трябва да прибавим и още един нюанс, който пророческата литература прибавя към „блудството”. В Откровението на Йоан блудницата Вавилон представя не толкова сексуална неморалност, колкото тоталния контрол над всички народи и опорочаването им от една политическа система, която едни разбират като Римската империя, а други като очакваната система на световно господство на Антихрист (Откр. 14:8; 17:2,4; 18:3; 19:2).

Когато обаче погледнем осезаемо по-малкия брой употреби на μοιχεία, не можем да не видим, че тази дума предава по-тесен смисъл, една по-специфична проява на πορνεία – единичен (Йоан 8:3) или многократен акт на изневяра (Осия lxx2:4/ MT2:2) – или разглежда изневярата в общ смисъл. Във всеки случай, при превод с „прелюбодеяние“, акцентът сякаш пада главно върху нарушаването на брачната вярност, без непременно да се презумира някаква трайна поквара на извършилия изневярата. В тази връзка μοιχεία предава в по-тесен смисъл идеята за изневяра, без да се занимава с причините за нея или връзката ѝ със сърцето и морала на изневерилия. С това се занимава πορνεία.

В процеса на нашето изучаване особен интерес представляват и местата, където πορνεία и μοιχεία са използвани заедно. В някои случаи двете думи предават действия, които са обвързани в едно цяло: „с невъздържаното си блудство… прелюбодейства с…“ (εἰς οὐθὲν ἡ πορνεία αὐτῆς, καὶ ἐμοίχευσεν, Ерем. 3:9); „чрез блудство е извършила прелюбодеяние“ (καὶ τὸ τρίτον ἐν πορνείᾳ ἐμοιχεύθη, Ис., син Сир. 23:239). В друг случай те са изброени заедно, без да е ясно от контекста в какво е разликата между тях: „Видях твоите прелюбодеяния и… твоето срамно блудство“10 (ἡ μοιχεία σου… καὶ ἡ ἀπαλλοτρίωσις τῆς πορνείας σου, Ерем. 13:27). В трети случай думите са използвани в синонимен паралелизъм и затова оставаме с усещането, че те са равностойни, макар и различни: „Нека премахне блудствата си от лицето си и прелюбодействата си – от гърдите си“11 – (καὶ ἐξαρῶ τὴν πορνείαν αὐτῆς ἐκ προσώπου μου καὶ τὴν μοιχείαν αὐτῆς ἐκ μέσου μαστῶν αὐτῆς, Осия lxx2:4 / МТ2:2). Разбира се, изучаваните думи са използвани заедно в списъци с греховни действия в Осия 4:2; Мат. 15:19 и Марк 7:21.

Така, осмисляйки съвместната употреба на изучаваните думи в библейския текст, можем да заключим, че и двете думи изразяват едно или множество сексуални преживявания преди и извън брака. Разликата изглежда е, че „блудство“ е сексуален грях в по-широк смисъл и изразява вътрешна порочност или порочен живот, докато „прелюбодеянието“ се фокусира върху семейната изневяра, без да ни подсказва дали тя е извършена веднъж, или повече пъти, или какво е моралното поражение в извършилия го. Като блудство се разглежда и сексуална игра с девица, която не води до обезчестяването ѝ (Езек. 23:8), или интимност с жена, която вече не е девица и има интимни отношения с чужд мъж (Бит. 38:24). Именно това второто са характеристики на блудницата, като библейската идея за блудница не е в пълен смисъл това, което днес разбираме под проститутка. Блудството явно е смесица от доброволно отдаване и секс с търсене на изгода.

В синонимни връзки πορνεία стои и с други думи. Чрез ἀσεβεία (асебеѝа) се предава идеята на безбожие, което се явява причина за извършването на всякакви безбожни и скверни действия – светотатство, безчинство, а оттук и предава идеята за разврат като порочно поведение, вследствие на липсата на страха от Бога, срв. „Така ще направя да престане твоят разврат и блудството ти“ (καὶ ἀποστρέψω τὰς ἀσεβείας σου ἐκ σοῦ καὶ τὴν πορνείαν σου, Езек. 23:27) и „затова понеси и ти възмездието на разврата и блудствата си“ (καὶ σὺ λαβὲ τὴν ἀσέβειάν σου καὶ τὴν πορνείαν σου, Езек. 23:35, срв. още 2Кор. 12:21). Друга дума, с която πορνεία е в синонимна връзка, е ἀκαθαρσία (акатарсѝа), с която се

Gregorius Nyssenus Theol., Epistula canonica ad Letoium. MPG 45, p. 228 Превод: В. Стойков
[45.228.16] Τῶν δὲ δι’ ἐπιθυμίαν τε καὶ ἡδονὴν γινομένων ἁμαρτημάτων τοιαύτη ἐστὶν ἡ διαίρεσις· τὸ μὲν γὰρ καλεῖται μοιχεία, τὸ δὲ πορνεία. Τισὶ μὲν οὖν τῶν ἀκριβεστέρων ἤρεσε καὶ τὸ κατὰ πορνείαν πλημμέλημα, [45.228.20] μοιχείαν εἶναι νομίζειν, διότι μία ἐστὶν ἡ νόμιμος συζυγία, καὶ γυναικὶ πρὸς ἄνδρα, καὶ ἀνδρὶ πρὸς γυναῖκα. Πᾶν οὖν τὸ μὴ νόμιμον παράνομον πάντως, καὶ ὁ μὴ τὸ ἴδιον ἔχων, δηλαδὴ τὸ ἀλλότριον ἔχει· τῷ γὰρ ἀνθρώπῳ μία δέδοται παρὰ τοῦ [45.228.25] Θεοῦ βοηθὸς, καὶ τῇ γυναικὶ μία ἐφήρμοσται κεφαλή. Οὐκοῦν εἰ μέν τις τὸ ἴδιον αὐτοῦ σκεῦος, καθὼς ὀνομάζει ὁ θεῖος Ἀπόστολος, ἑαυτῷ κτήσαιτο, συγχωρεῖ ὁ νόμος τῆς φύσεως τὴν δικαίαν χρῆσιν. Εἰ δέ τις ἔξω τοῦ ἰδίου τραπείη, ἐν ἀλλοτρίῳ πάντως [45.228.30] γενήσεται· ἀλλότριον δὲ ἑκάστῳ πᾶν τὸ μὴ ἴδιον, κἂν μὴ ὁμολογούμενον ἔχει τὸν κυριεύοντα. А разликата между греховете, до които се стига поради похот или търсене на удоволствие, е следната: едните са наричани прелюбодеяние, а другите – блудство. Но тези, които намират удовлетворение в по-голямата прецизност, ще кажат, че прегрешението поради блудство е и прелюбодейство, защото една е законната връзка между двама – на съпруга със съпруг и на съпруг със съпруга. Така че всичко, което не е законно, е противозаконно във всичко. И който не се задоволява със своето, явно търси това, което е на друг. Защото на мъжа е даден един „помощник“ от Бога [Бит. 2:20-22] и на жената е определена една „глава“ [1Кор. 11:3]. И така, ако някой „държи своя си съд“, както го нарича божественият апостол, „за себе си“ [1Сол. 4:4], законът е съгласен с природата за това каква е правата употреба на интимността. Но ако някой е намерил наслада извън това, което е негово, по всякакъв начин го е направил с това, което е на някой друг. А за всеки всичко, което не е лично негово, е на някой друг, независимо дали признава какво (кой) го управлява.
Οὔκουν πόῤῥω τοῦ κατὰ τὴν μοιχείαν πλημμελήματος, καὶ ἡ πορνεία τοῖς τὸν ἀκριβέστερον ἐξετάζουσι λόγον ἐδείχθη, λεγούσης καὶ τῆς θείας Γραφῆς· ὅτι Μὴ [45.228.35] πολὺς ἴσθι πρὸς ἀλλοτρίαν· πλὴν ἀλλ’ ἐπειδὴ τοῖς ἀσθενεστέροις ἐγένετό τις παρὰ τῶν Πατέρων συμπεριφορὰ, διεκρίθη τὸ πλημμέλημα τῇ γενικῇ διαιρέσει ταύτῃ, ὡς πορνείαν μὲν εἶναι καὶ λέγεσθαι, τὴν χωρὶς ἀδικίας ἑτέρου γινομένην τισὶ τῆς ἐπιθυμίας [45.228.40] ἐκπλήρωσιν· μοιχείαν δὲ, τὴν ἐπιβουλήν τε καὶ τὴν ἀδικίαν τοῦ ἀλλοτρίου. И така за тези, които анализират по-внимателно същината, блудството не се оказа далеч от прегрешението при прелюбодеяние, понеже божественото Писание е казало: „Не гледай към чуждото“ [Пр. 5:20]. Но при условие че има някаква снизходителност от Отец към най-слабите, следователно за прегрешението се отсъжда според разликата във вида му. Така блудство е и се нарича всяко прегрешение от похот, което някои извършват без да бъде онеправдавано (ощетено) трето лице. А прелюбодеяние е съзаклятието срещу и онеправдаването (ощетяването) на трето лице.
Ἐν ταύτῃ δὲ καὶ τὴν ζωοφθορίαν καὶ τὴν παιδεραστίαν εἶναι λογίζονται· διότι καὶ ταῦτα φύσεώς ἐστι μοιχεία. Εἰς γὰρ τὸ ἀλλότριόν τε καὶ παρὰ φύσιν γίνεται ἡ ἀδικία. Ταύτης [45.228.45] τοίνυν τῆς διαιρέσεως καὶ ἐν τούτῳ τῷ εἴδει τῆς ἁμαρτίας γεγενημένης, καθολικὴ μέν ἐστι θεραπεία, τὸ τῆς ἐμπαθοῦς λύσσης, τῆς περὶ τὰς τοιαύτας ἡδονὰς, καθαρὸν ἐκ μεταμελείας γενέσθαι τὸν ἄνθρωπον· Като част от последното трябва да се считат и съвкупяването с животни и хомосексуализма. Понеже и тези са прелюбодеяние противно на естеството. Понеже онеправдаването (ощетяване) се случва относно нещо, което принадлежи на друг, и е противно на природата1. Понеже тази разлика (характеристика на прелюбодеянието) се отнася и към този вид греховно деяние (блудството). Общо за тях е и лечението им, за да бъде чрез покаяние човекът очистен от страстта на емоцията и от насладата от такива работи.
ἐπὶ δὲ τῶν ἐν πορνείᾳ μολυνθέντων ἀδικία τις τῇ [45.228.50] ἁμαρτίᾳ ταύτῃ οὐ καταμέμικται· διὰ τοῦτο διπλάσιον ὡρίσθη τῆς ἐπιστροφῆς ὁ χρόνος τοῖς ἐν μοιχείᾳ μιανθεῖσι, καὶ ἐν τοῖς ἄλλοις τοῖς ἀπηγορευμένοις κακοῖς, ζωοφθορίᾳ τε καὶ τῇ κατὰ τοὺς ἄῤῥενας λύσσῃ· διπλασιάζεται γὰρ, ὡς εἶπον, ἐπὶ τῶν τοιούτων ἡ [45.228.55] ἁμαρτία. Μία μὲν ἡ κατὰ τὴν τοῦ ἀλλοτρίου ἀδικίαν συνισταμένη. А при тези, които се омърсяват с блудство, в този техен грях не се е промъкнало едно определено онеправдаване (ощетяване). Поради това е определено двойно по-дълго времето за промяна за тези, които са се омърсили чрез прелюбодеяние2 и чрез други забранени злини, чрез съвкуплението с животни и поради страстта по мъже. Защото грехът на такива, както казах, става двоен, понеже онеправдаването (ощетяването) на друг се брои като още един грях3.
Διαφορὰ δέ τίς ἐστιν ἐν τῷ λόγῳ τῆς μετανοίας, καὶ ἐπὶ τῶν κατὰ ἡδονὴν πλημμελούντων [45.229.1] τοιαύτη. Ὁ μὲν γὰρ ἀφ’ ἑαυτοῦ πρὸς τὴν ἐξαγόρευσιν τῆς ἁμαρτίας ὁρμήσας, αὐτῷ τῷ καταδέξασθαι δι’ οἰκείας ὁρμῆς γενέσθαι τῶν κρυφίων κατήγορος· ὡς ἤδη τῆς θεραπείας τοῦ πάθους ἀρξάμενος, [45.229.5] καὶ σημεῖον τῆς πρὸς τὸ κρεῖττον μεταβολῆς ἐπιδειξάμενος, ἐν φιλανθρωποτέροις γίνεται τοῖς ἐπιτιμίοις. Ὁ δὲ φωραθεὶς ἐπὶ τῷ κακῷ, ἢ διά τινος ὑποψίας ἢ κατηγορίας ἀκουσίως ἀπελεγχθεὶς, ἐν ἐπιτεταμένῃ γίνεται τῇ ἐπιστροφῇ· ὥστε καθαρισθέντα [45.229.10] δι’ ἀκριβείας αὐτὸν, οὕτως ἐπὶ τὴν τῶν ἁγιασμάτων κοινωνίαν παραδεχθῆναι. Но такава някаква разлика има и в големината на покаянието, което се изисква при тези, които съгрешават поради търсене на удоволствие. Защото, който сам пожелае да разкрие греха си, той доброволно приема да стане свой обвинител за своите си скрити деяния. Така той вече е започнал лечението на страстта и дава знак, че вече се променя за по-добро и че с по-голяма готовност приема наложените му наказания. А който е заловен в злото си дело или чрез някакво подозрение, или противно на волята му е бил разобличен чрез свидетелство, той подлежи на по-дълго поправление. И едва след като се очисти по-обстойно, тогава ще бъде допуснат до участие в тайнствата.

изразява идеята за физическа и морална „нечистота“. В този смисъл акцентът пада върху резултата от деянието, което омърсява морално човека: „блудство и всякаква нечистота“ (πορνεία δὲ καὶ ἀκαθαρσία πᾶσα, Еф. 5:3). На две места в НЗ πορνεία и ἀκαθαρσία са в синонимна връзка с ἀσέλγεια (асèлгеиа), с която се предава идеята за необузданост, разпуснатост в търсенето на удоволствие – „сладострастие“ (Марк 7:22), „разврат“ (1Петр. 4:3), „похотливост“ (Юда 4): „прелюбодейство и разпуснатост“12 (μοιχεία καὶ ἀσέλγεια, Премъдрост 14:26); „за нечистотата, блудството и сладострастието“ (ἐπὶ τῇ ἀκαθαρσίᾳ καὶ πορνείᾳ καὶ ἀσελγείᾳ, 2Кор. 12:21), „блудство, нечистота, сладострастие“ (πορνεία, ἀκαθαρσία, ἀσέλγεια, Гал. 5:19). Като синоним по-скоро на μοιχεία трябва да споменем и κοίτη (коѝте) – „легло” (Лука 11:7), „лежане” (Евр. 13:4), а оттук като евфемизъм за сексуален акт, обикновено в контекста на брака – неутрално (Рим. 9:10) или като изневяра (Рим. 13:13). Всички тези думи предават една по-сложна етична система, която се занимава не само с естеството на деянията, но и със задвижващите ги сили, цели и мотиви. А деянията се осмислят през това как те определят човешките моралност и поведение или как се отнасят към Божия закон, човешките закони и културни порядки.

В библейския текст не намираме никакъв опит да се дефинира какви са в морален смисъл приликите и разликите между идеите, които изучаваните думи предават. Тук от полза може да ни бъде (цитирания некоректно от Дженингс) св. Григорий Нисийски. Ето откъс от неговото писмо (№ 31) до Летоий, епископ на Мелитине (Επιστολή κανονική, πρὸς τὸν ἐν ἁγίοις Λητόιον ἐπίσκοπον Μελιτινής (MPG 45, p. 221–237):

Цитираният текст по-горе е напълно недостатъчен, за да се проследи как с времето църквата гледа на блудството и прелюбодеянието. Но поне можем да кажем, че този важен църковен автор от IV век вижда едновременно връзка и разлика между тези два гряха. За него единствената разлика е, че при прелюбодеянието има трета страна, която е онеправдана, и в този смисъл е двойно по-тежък грях. И понеже приема съвкупяването с животни и хомосексуализма за онеправдаване на естеството на собственото тяло, той причислява тези грехове към групата на прелюбодеянието. Всъщност при прелюбодеянието според църковния отец се съчетават два гряха – единият е самото порочно действие, еднакво с блудството, а вторият е нарушаването на брачния закон. Важно е също да отбележим, че за св. Григорий Богослов тежестта на греха и времето за наказание за прелюбодеяние са по-големи. И без да преекспонирам важността на разглеждания текст, в неговата светлина ще трябва да заключим, че блудството е по-малкият грях. А ако вземем под внимание, че библейският текст по-скоро представя блудството като безразборно сексуално отдаване, което дори може и да не стигне до акт, ще трябва да сметнем, че πορνεία в Мат. 10:9 дори отваря вратата за развод още по-широко – действително включвайки и действия, които българският закон счита за блудни, не непременно стигащи до секс13. Отново искам да подчертая, че последните изводи са на базата на текста на Григорий Нисийски, без той да изчерпва неговите разбирания или да ни задължава да осмисляме Матей 19:9 през него.

Но ако все пак трябва да формулирам моите изводи от изучаването в светлината на Христовите думи в Матей 19:9, ще кажа, че на това място πορνεία трябва да се разбира в по-широкия смисъл на каквато и да е форма на сексуален грях или (похотлива) неморалност. И ако съм прав в преценката си, то излиза, че условието за развод, дадено от Христос, е сексуална поквареност на единия съпруг, при която изневярата не е морално подхлъзване, а поквареност с обмислена невярност.

И така, Христос не дава оправдание някой да бъде зарязан, ако по някаква причина се подхлъзне веднъж и изневери. По-скоро Той дава възможност човек да се освободи от брачно задължение към човек, който е покварен и похотлив и който целенасочено изневерява. И двете са изневяра (прелюбодеяние), но в единия случай имаме еднократен акт на слабост, а в другия поквареност и невярност, която се изявява с времето в множество обстоятелства (блудство). Именно това второто е истинското основание за развод, което Христос приема.

Бележки

1 Тук авторът има предвид, че при актовете с животни или хомосексуалните актове вършителят изневерява на естественото за неговото собствено тяло.

2 Тоест прелюбодеянието се разглежда като по-тежко деяние от блудството.

3 Тоест веднъж се брои извършването на сексуалния грях, а втория път – нанасянето на вреда на другиго (τὴν τοῦ ἀλλοτρίου ἀδικίαν), на когото се изневерява.

1 https://www.christian.bg/2021/03/28/osven-poradi-bludstvo-daniel-jennings/

2 Много жалко, че авторът пропуска да коментира защо според него множество авторитетни английски преводи избират да преведат това място със „сексуална неморалност“ (sexual immorality, срв. ESV, NIV, NKJ, NASV и др.), като така избягват „блудство“ и „прелюбодейство“, между които той разсъждава.

3 В настоящия списък представям местата, където са използвани думите със същата основа, без да включвам съставните на тези основи глаголи и имена:

πορνεύω – блудствам (Втор. 23:18; Съдии 2:15; 1Лет. 5:25; Пс. 72:27; 105:39; Ерем. 3:6, 7, 8; Езек. 6:9; 16:15, 4; 23:19; Осия 3:3; 4:10,14,18; 9:1; Амос 7:17; 1Кор. 6:18; 10:8; Откр. 2:14, 20; 17:2; 18:3, 9); πορνείον (Езек. 16:25, 31, 39); πόρνη (Бит. 34:31; 38:15,21,22; Лев. 21:7,14; Втор. 23:3,18,19; Ис.Нав. 2:1; 6:17,23,25; Съдии 11:1; 16:1; 3Царе 3:16; 12:24б; 20:19; 22:38; Прит. 5:3; 6:26; 29:3; Исая 1:21; 23:15,16; 57:3; Ерем. 3:3; 5:7; Езек. 16:30, 31, 35; 23:43, 44; Осия 4:14; Йоил 4:3; Неемия 3:4; Ис., син Сир. 9:6; 19:2; Писмо на Еремия 1:9; Пс. Сол. 2:11; Мат. 21:31, 32 ; Лука 15:30; Яков 2:25; 1Кор. 6:15, 16; Евр. 11:31; Откр. 17:1, 5, 15, 16; 19:2); πορνεύω (Втор. 23:18; Съдии 2:15; 1Лет. 5:25; Пс. 72:27; 105:39; Ерем. 3:6,7,8; Езек. 6:9; 16:15,34; 23:19; Осия 3:3; 4:10,14,18; 9:1; Амос 7:17; 1Кор. 6:18; 10:8; Откр. 2:14, 20; 17:2; 18:3, 9); πορνικός (Прит. 7:10; Езек. 16:24).

μοιχάω (-αομι) прелюбодействам, тласкам към прелюбодейство (Ерем. 3:8; 5:7; 7:9; 9:1; 23:14; 36:23; Езек. 16:32; 23:37; Пс. Сол. 8:10; Мат. 5:32; 19:9; Марк 10:11,12); μοιχεύω – прелюбодействам (Изх. 20:13; Лев. 20:10; Втор. 5:17; Ерем. 3:9; 23:43; Осия 4:13,14; 7:4; Ис., син Сир. 23:23; Мат. 5:27, 28 , 32; 19:18; Марк 10:19; Лука 16:18; 18:20; Йоан 8:4; Рим. 2:22; 13:9; Яков 2:11; Откр. 2:22); μοιχαλίς, ιδος – прелюбодеен, ἡ μ. – прелюбодейка (Пр. 18:22; 30:20; Езек. 16:38; 23:45; Осия 3:1; Малах. 3:5; Мат. 12:39; 16:4; Марк 8:38; Яков 4:4; 2Петр. 2:14 Рим. 7:3); μοιχός, – прелюбодеец (Йов 24:15; Пс. 49:18; Пр. 6:32; Исая 57:3; Премъдрост 3:16; Ис., син Сир. 25:2; Лука 18:11; 1Кор. 6:9; Евр. 13:4).

4 Тук под „блудствувания“ се визират делата на царица Езавел, които са по-скоро манипулация и контрол, целенасочено прелъстяване, но не непременно към секс, а към идолопоклонство.

5 Там, където изучаваните думи са използвани в гръцкия превод на СЗ без да превеждат нещо от еврейския, поставям знака lxx.

6 Тук „върша блудство“ (ἐγένετο… ἡ πορνεία) и „прелюбодействам“ (ἐμοίχευσεν) са в синонимен паралелизъм. Подобен е случаят и в Еремия 13:27.

7 Така бележа разликата в номерирането на стиховете в гръцкия и еврейския текст.

8 Двете разделени царства на Израил и Юда са представени като две сестри, съпруги на Бог. Израил е по-голямата, а Юда – по-малката. Образът на блудството е изцяло в контекста на моралната поквара и идолопоклонство, които народът приема и практикува, следвайки примера на другите народи.

9 Премъдрост на Исус, син Сирахов 23:22-24: „Така ще стане и с жената, напуснала мъжа си и придобила наследник от друг мъж. Първо, защото не се е подчинила на закона на Всевишния, второ, съгрешила е против своя мъж, и трето, извършила е прелюбодеяние (букв. „в/чрез блудство е извършила прелюбодеяние“) и е придобила деца от друг мъж. Тя ще бъде изведена на съд пред народа, а децата ѝ ще бъдат подложени на наблюдение“, Нов съвременен превод, ББД.

10 Нов съвременен превод, ББД.

11 Ревизирано издание, ББД. По това издание са и останалите цитати.

12 Нов съвременен превод, ББД.

13 Блудството се дефинира като: „действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление” по отношение на малолетни и непълнолетни, срв. Наказателен кодекс на РБ, чл. 149-150. За наказателната отговорност към хора, които склоняват и свождат друго лице към проституция, сексуални или блудствени действия или съвкупления, вж. чл. 155. Обърнете внимание, че наказуемо е дори предоставянето на помещения за такива действия или скланянето на деца да наблюдават виртуални или симулирани такива действия.


Източник: За блудството и прелюбодеянието – Bulgarian Bible Blog: За миналото и бъдещето на Библията на български език