ПEЛAГИAНСТВO

Пелагий е британски монах. През 412 г. той реагира на един вид проповядване, което слушал в Рим и което му намирисвало на евтина благодат. Той не вярва в първородния грях или че човекът не е способен да постигне своето собствено спасение. Според него някои са живели напълно безгрешен живот (например Авел, Йоан Кръстител, Сократ), но не отива толкова далеч да претендира, че това може да се постигне в пълна независимост от Бога. Пелагий твърди, че Адамовият грях засяга само него самия, въпреки че той дава лош пример, ставайки причина за физическата смърт на цялата човешка раса. Понеже всяка човешка душа се създава непосредствено от Бога, тя е невинна и толкова свободна да избере добро или зло, колкото е бил Адам. Ние всички се нуждаем от Божията благодат, признава Пелагий, но с това той визира външното учение и пример на Христос, а не Божията любов, изляна в сърцата ни чрез Святия Дух. Всички се нуждаем от прощение на греховете и кръщението, но е чудовищно да кажем, че некръстените деца отиват в пъкъла (според католическата доктрина, те отиват в специално преддверие на ада, предназначено за бебета, наречено limbus infantum). Когато Пелагий идва в Северна Африка, Августин му опонира със своето учение за благодатта, като заявява, че:

а) Както грехът, така и физическата смърт преминават в Адамовите наследници.

б) Човек не може да обича Бога или да Му отвърне, докато Бог не поеме инициативата.

в) Кръщението измива петното на първоначалния грях и ни прави способни, с помощта на Христос, да направим каквото е необходимо за спасение.

г) Първият импулс във всяко добро действие идва от Бога.

Тези идеи стават официална доктрина на Събора в Оранж през 529 г. Пелагианството е официално осъдено на Събора в Ефес през 431 г. Обаче това не е краят на въпроса. Спорът е продължен от Юлиян Екланийски, който счита учението на Августин за манихейско, защото то внушава, че понеже сексът служи за продължение на рода, първородният грях е предаден на потомството по този начин и затова сексът е зло. Той също се противопоставя на идеите на Августин за предопределението. Ап. Павел заявява, че Божията воля е всички човеци да бъдат спасени. В Южна Франция манастири, основани от Касиян, възразяват на Августин, че човекът прави първата стъпка, а Бог излива Своята благодат. Те отхвърлят всякаква идея за предопределение.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History