Осми и Девети кръстоносен поход
През 1270 г. Луи организира друга експедиция (ОСМИ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД), но тя е пренасочена към Тунис, където се надява да стане свидетел на обръщането на емира, за когото погрешно е информиран, че симпатизира на християнството. В действителност това не се случва, така че те обсаждат Тунис. Докато обсаждат Тунис, кръстоносците са поразени от епидемии от дизентерия и тиф и Луи умира.
ДЕВЕТИ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД (1271–1272 г.), който понякога се групира с Осмия кръстоносен поход, обикновено се смята за последния голям средновековен кръстоносен поход към Светите земи.
Неуспехът на Луи IX от Франция да превземе Тунис в Осмия кръстоносен поход кара принц Едуард от Англия да отплава до Акра в известния като Деветия кръстоносен поход. По време на Деветия кръстоносен поход Едуард удържа няколко впечатляващи победи над Байбарс, но накрая Едуард се изтегля, тъй като има належащи проблеми у дома и се чувства неспособен да разреши вътрешните конфликти в остатъчните територии на кръстоносните държави. Може да се каже, че духът на кръстоносните походи вече е почти „изчезнал“ през този период. Това също така предвещава неминуемия колапс на последните останали крепости на кръстоносците по средиземноморския бряг.
След 1250 г. мамелюкските султани в Египет постепенно унищожават владенията на кръстоносците в Палестина, докато последният кръстоносен пост (Акра) пада през 1291 г. Кръстоносците бягат в Кипър, който става център на техните операции. Фамагуста поема ролята на Акра.
Рицарите хоспиталиери бягат на Родос, където установяват своя щаб и дори се укрепяват на турския бряг в Бодрум. След падането на Родос (1522 г.), те се установяват в Малта (1533 г.). Тамплиерите също напускат Палестина, но малко след това (1307 г.) са насилствено разпуснати от Филип Красивия във Франция, който иска да сложи ръка върху техните пари. Както хоспиталиерите, така и тевтонските рицари се прегрупират и продължават кръстоносните походи: рицарите хоспиталиери тормозят мюсюлманското корабоплаване в Средиземно море, а тевтонските рицари се бият с езичниците литовци от базата си в Мариенбург (Малборк) в днешна Полша, където установяват своя полунезависима държава с папското одобрение.
Два допълнителни кръстоносни похода са проведени на Балканите в опит да се спре мюсюлманското настъпление, но и двата се провалят: при Никополис (1396 г.) и при Варна (1444 г.).
Превод: Георги Титков