Уместно ли е да се извади единичен стих от Писанието от неговия контекст?

Използването на пасаж от Писанието извън контекста може да доведе до грешка и неправилно разбиране, но невинаги е така. Цитирането на единичен стих, разбира се, го изважда от контекста, но това не означава непременно, че стихът се прилага неправилно. Някои стихове „извън контекста“ разкриват самостоятелна истина; други изискват разглеждане на техния контекст, за да бъдат правилно интерпретирани и приложени.

Голяма част от това дали правилно, или неправилно се цитира единичен стих зависи от намерението на говорителя или писателя. Ако даден единичен стих извън контекста се използва за означаване на нещо различно от предвиденото от библейския автор  значение или за пренебрегване на намерението на цялостния пасаж, то това е неточно използване на този стих. Но ако цитирането на даден единичен стих оставя непокътнато първоначалното значение и зачита намерението на пасажа, тогава е добре и правилно да се цитира стихът. Разбира се, стиховете могат да бъдат погрешно употребявани дори без лоши намерения, така че трябва да сме внимателни.

Пример за злоупотреба със стих извън контекста е цитирането на думите на Исус в Лука 12:19: „успокой се, яж, пий и се весели“, ако се опитаме да ги представим като философията на Исус за живота. Контекстът, в който Исус казва тази притча, показва точно обратното на това, което тези думи предполагат. Като разказвач на притчи Исус предава мислите на един безумен богат човек, който е осъден от Бога затова, че живее според тази хедонистична философия.

Друг пример за злоупотреба със стих извън контекста е цитирането на първата част на Авакум 2:15, за да се осъди актът на даване алкохол на някого: „Горко на онзи, който упоява ближния си.“ Използвайки този стих, за да докаже, че е грешно да се дава на ближния алкохолна напитка, човекът, цитиращ стиха, изопачава Писанието. Останалата част от стиха съдържа определения: „Горко на онзи, който упоява ближния си – на тебе, който изливаш яростта си, още и ги опиваш, за да гледаш голотата им!“. Греховете тук са пиянство, воайорство, похот и сексуална експлоатация. Освен това по-задълбочено изследване на контекста на Авакум 2:15 разкрива, че даването на алкохол е метафора за греховете на народа на Вавилон.

В двата предходни примера е очевидно, че определени стихове (или части от стихове) не могат да бъдат използвани самостоятелно в поучение. Изучаващият Библията, който „излага право словото на истината“, ще внимава да избегне подобни интерпретационни капани (2 Тимотей 2:15).

Но не всички стихове биват изопачени, когато бъдат извадени от техния контекст. Има случаи, в които можем да използваме единичен стих или дори част от стих и все пак да предадем точно божественото намерение. Например, ако се опитваме да кажем на някого, че спасението е дар от БОГА, можем да използваме Йоан 3:16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Това определено е самостоятелен стих. Той ясно казва това, което казва, и дори едно бегло разбиране на стиха само по себе си води човек да вярва в съответствие с контекста на Йоан 3.

В обобщение, цитирането на единично Писание „извън контекста“ може да бъде правилно в определени моменти, но в други е проблематично. Ако използването на стих извън контекста предполага различно значение от това, което се изисква в по-широкия пасаж, тогава е погрешно. Всеки път, когато четем или чуем някой да използва единичен стих изолирано, е добре да го включим обратно в оригиналния пасаж, за да разберем дали той все още се вписва в определената му интерпретация.

Превод: Георги Титков

Източник: Is it ever appropriate to take a single verse of Scripture out of its context?