Какво са антилегомените?
Антилегомените са сборник от библейски текстове, към които се подхожда твърде скептично по времето, когато канонът на Писанието се е установявал. Думата antilegomena буквално означава „говорим против“ и се отнася до онези писания, които са приети от по-голямата част от Ранната църква, но имат повече противници, отколкото други книги. Текстовете, които ясно се възприемат като невдъхновени или еретични, са определени като такива от Ранната църква. Друга група писания, известна като хомологумена, е призната за вдъхновена и се радва на всеобщо приемане в Ранната църква. Книгите, класифицирани като антилегомени, са поставяни под въпрос по различни начини и по различни причини, за разлика от тези, които са отхвърлени като неканонични.
С разрастването на Ранната църква става важно да се прави разлика между Божието слово и текстовете, които не са Божие слово. Накратко, книгите са признати за канонични, ако са написани от апостол или под апостолско ръководство, обясняват истинското християнско учение, твърдят или имат връзка с твърдение за боговдъхновеност, приети са от доктринално лоялните църкви (които не са изпаднали в ерес – б. пр.) и/или са подходящи за публично четене. На базата на тези критерии двадесет и седем книги от съвременния Нов завет са приети като канон на Писанието.
Седем от тези двадесет и седем книги обаче са били обект на повече дебати, отколкото останалите – Евреи, Яков, 2 Петър, 2 Йоан, 3 Йоан, Юда и Откровение. За разлика от произведенията, които са категорично отхвърлени, тези книги не съдържат очевидни причини за дисквалифициране. Те не представят ерес, не са ясно свързани с еретически общности и т.н. Въпреки това, според някои ранни християни, всяка от тях не успява да покрие всички гореизброени критерии.
Трябва да се подчертае, че други категории древни писания, като псевдоепиграфите и апокрифите, са разглеждани в съвсем различна светлина в сравнение с антилегомените. Дори по времето, когато се пише Новият завет, Църквата признава съществуването на лъжливи писания (2 Солунци 2:2). Това обяснява голямата предпазливост на Църквата за официално разпознатите произведения като боговдъхновени. Антилегомените са по-малко приети не защото са грешни, а защото Ранната църква е изключително внимателна за това, което одобрява като боговдъхновен текст.
Книгата Евреи е смятана за антилегомена, защото, технически погледнато, е анонимна. Други новозаветни книги или ясно заявяват своя автор, или могат да бъдат свързани директно с някой апостол. При книгата Евреи не може да се се открие такава връзка, въпреки че тя отговаря на всички останали критерии на библейския канон.
Книгата Яков винаги е била обект на спорове, най-вече заради сложната дискусия за връзката между спасяването чрез вяра и добрите дела. Поради тази причина някои в Ранната църква се колебаят да я приемат и тя е класифицирана като една от антилегомените.
2 Петър е вероятно най-оспорваната книга сред антилегомените. Най-вече разликите в стила между 1 Петър и 2 Петър довеждат до дебати дали това послание е легитимно, или не. С течение на времето натрупващите се доказателства надделяват над скептиците и 2 Петър е призната за канонична.
Посланията 2 Йоан и 3 Йоан не идентифицират авторите си толкова ясно, колкото другите новозаветни текстове. В частност те използват термина презвитер, а не апостол, което води до известно съмнение относно авторството. Тази формулировка обаче не е необичайна за апостолите, а кратките Йоанови писма никога не са били обект на съмнения в същата степен като 2 Петър.
Книгата Юда е интересен представител на антилегомените. Тя е поставяна под въпрос заради категорични препратки към небоговдъхновени произведения. Части от книгата на Юда намекват за истории, разказани в неканоничните „Успение на Мойсей“ и „Книгата на Енох“. Въпреки това, тъй като Юда не подкрепя тези текстове като Писание, а просто ги използва като примери в подкрепа на своето изложение, възраженията в крайна сметка отпадат.
Книгата Откровение се отличава с това, че най-настойчиво се поставя под съмнение измежду антилегомените. Въпреки че никога не е била атакувана в същата степен като 2 Петър, критиците продължават да изразяват съмнения за нея дълго след като други книги от антилегомените са широко приети. Най-големият препъникамък на книгата Откровение е, че нейната символика е отворена за твърде широко тълкуване. Няколко ранни секти се опитват да използват книгата, за да оправдаят странните си доктрини, което води до това книгата Откровение да бъде обвинявана поради асоциацията с тях от някои членове на Ранната църква.
Повечето книги от Новия завет са приети много скоро след тяхното написване – хомологумените. Другите – антилегомените – са по-трудно приети по различни причини. Изключителната предпазливост на Ранната църква води до по-старателно изследване на тези седем книги преди последващото им приемане за канонични.
Превод: Георги Титков
Източник: What is the antilegomena?