Църковни сгради
Средновековните църкви имат две цели: дидактическа и култова. Тяхната дидактическа цел отговаря на нуждите на епохата, когато книгите са оскъдни и няма много хора, които могат да ги четат. По този начин църковните сгради се превръщат в „книги“ за неграмотните и е направен опит в тях да се изложи цялата библейска история, животът на великите светци и мъченици, добродетелите и пороците, обещанията на рая и наказанието на ада.
Култовата цел на църковните сгради се съсредоточава върху средновековната доктрина за литургията, по време на която се казва, че се извършва транссубстанциация. Затова е направено всичко, за да стане сградата подходящо място за това велико и продължаващо чудо. Следователно църковната сграда не е място за поклонение или дори за покланяне, а място за най-ценното съкровище на общността (чудото на транссубстанциацията).
Най-ранните базилики се развиват в стил, наречен романски, т.е. подобен на римски. Основните разлики са три. Планът на най-ранните църкви е бил във формата на буква Т, но това еволюира във форма на †, което позволява пространството около олтара да бъде разширено, за да побере свещеници, монаси и хор, а също така го отделя от основното тяло на богомолците. Дървените покриви отстъпват място на каменни, които се поддържат от система от арки, опрени върху дебели стени и извити сводове. Това означава, че могат да се поставят само малки прозорци, които не пропускат много светлина. Също така става обичайно да се добавя камбанария като отделна сграда или като част от основната сграда.
Към средата на XII век готиката започва да измества романския стил. Арките стават заострени и се опират върху колони, а не върху целите стени. Това дава свобода да има по-големи прозорци и по-високи покриви, но те трябва да бъдат подсилени с висящи подпори. По-големите прозорци вече могат да се използват за илюстриране на това, което преди е било издълбано в камъка.
Превод: Георги Титков