Да „изгориш“ Писанието със „страст“ – експозе на „Passion Translation“ 

3. Самият превод

За разглеждането на всички въпроси, възникнали във връзка с превода, ще трябва да се напише книга в пъти по-дълга от самия него. Така че, вместо да търсите проблемни места из цялата книга, изглежда по-справедливо да разгледате внимателно един цял пасаж, за да избегнете целенасоченото фокусиране само върху проблемите с превода. Ето защо ще разгледам откъс от Псалм 18. Същевременно ще разгледам и други псалми.

3.1. Добавки, пропуски и промени в Псалм 18:1-6 и отвъд него

На всички изброени по-долу преводи: NIV, ESV, CSB и дори The Message, им трябват между 108 и 110 думи, за да преведат Псалм 18:1-6; а на Симънс са му нужни 164. На други места той е още по-многословен (напр. за Пс. 18:24-34 използва 290 думи, докато в NIV са 169). Откъде идват всички тези допълнителни думи?

3.1.1. Допълнения

Най-често срещаният източник на допълнителни думи е двойният и дори троен превод.

– Двойни преводи на единични думи и фрази: „обичам те“ става „страстно те обичам“ (ст. 1); „скала“ става „твърдата земя под краката ми“ (ст. 2); „порои“ стават „ужасяващи порои“ (ст. 4); „примките на смъртта“ стават „до вратата на смъртта, до царството на гибелта“ (ст. 5); „гласа ми“ става „тревожния ми вик“ (ст. 6); „безукорен“ става „лоялен и истинен“.

– Двойни преводи на цели редове: „Страстно те обичам, / искам да те прегърна“ (ст. 1), което Симънс оправдава в бележка под линия, като неточно твърди, че думата, използвана за любов тук, „носи мисълта за прегръдка и докосване“. В останалите 44 стиха има още около 23 подобни случая, напр. ст. 31: „Може ли да има друг бог като теб? / Ти си единственият Бог, който трябва да бъде почитан“.

– Често удвоената фраза или ред създават място за идеи, които (подчертано) не са представени в оригиналния библейски текст: „Така че всичко, което трябва да направя, е да призова теб, / пеейки на теб, достохвалния Бог“ (ст. 3); „Риданията ми влязоха право в сърцето ти / и ти обърна лицето си, за да ме спасиш“ (ст. 6). Тези случаи на екзегетично разширение се считат за промени, а не само за допълнения.

Двойният превод е основната техника за превод на Симънс, но постоянното добавяне на образи и идеи в текста не е ограничено до двойните му преводи. Понякога той творчески променя еврейския текст (подчертан по-долу); другаде създава самостоятелни допълнения или ги прикрепя чрез тире към дума в текста. Те в повечето случаи попадат в две категории:

1. „Духовни“ образи, особено на светлина, височина и тайнственост, предназначени да вдъхнат чувства на страхопочитание и поклонение; за никои думи, освен думите в [скоби], няма съответствие в еврейския текст:

Яркият лъч… сияещ (ст. 2), пеене (ст. 3), дух (ст. 4), изгаряне (ст. 7), дух – [вятър] (ст. 10), тайнственост–[тъмнина] (ст. 11), благословение… съкровище (ст. 24), всички наведнъж… поток от светлина (ст. 28), откровение… сияние (ст. 28), поклонение (ст. 31), изкачи се… [върховете на] твоята слава (ст. 33), [воюва]що поклонение (v. 34), вътрешна мощ (ст. 35), завладява всичко… издигнат високо… извисяващи се над всичко (ст. 46), с висока хвала… най-висок [Бог] (ст. 49), величествени чудеса (ст. 50).

Не е изненада, че допълненията, целящи създаване на екстаз, имат важно място в хвалебните псалми на TPT. В Пс. 148:2-3 Симънс играе ролята на диджей на псалмиста, разширявайки многократно повтарящия се императив „хвалете Го“ (NIV) с „давайте“, „продължавайте“, „не спирайте сега“, „още по-високо“. Той завършва  Псалм 150, като вмъква „кресчендо от екстатично хваление“.

2. „Осезателни“ образи на докосване, плам и физическа интимност, предназначени да засилят чувствата на любов:

Страстно (ст. 1), прегърна (ст. 1), около мен (ст. 2), в теб (ст. 3), уви ме (ст. 4), ридания (ст. 6), сърце (ст. 6), протегна се надолу в тъмнината ми (ст. 16), бях безпомощен (ст. 17), хвана се за мен (ст. 18), любовта му отвори пътя (ст. 19), сърце (ст. 24), да му се предам (ст. 24),  да вкусят (ст. 25), ти обичаш (ст. 25), обгръщащият ме Бог (ст. 30),⁵ обгърна (ст. 32), твоето обгръщащо присъствие… прояви снизхождение (ст. 35), твоят възлюбен слуга (ст. 50).

Отново добавената лексика за физическа и емоционална интимност се среща навсякъде в книгата, както е видно от честото описание на Божия народ като негови „любими“. Това е редовното „полиране“ от страна на Симънс на еврейската дума חסידים, която означава „верни“ или „набожни“, но определено не „любими“. И той го използва дори при превод на думи, толкова неутрални,  колкото „народ“, напр. Пс. 95:7, където „ние сме народ на пасбището му“ става „ние сме любимите, за които Той е загрижен“.

3.1.2. Пропуски

Пропускането е рядкост и засяга най-вече повтарящите се думи и фрази, които характеризират еврейския паралелизъм. Ясно е, че предпочитаният стил на Симънс не е този на еврейските поети, които изграждат аргументите си чрез съпоставянето на паралелни идеи:

„Връзките на гроба се увиха около мен “ в ст. 5 е пропуснато след много подобно звучащ ред в ст. 4; „Извиках“ в ст. 6б е пропуснато след „призовах“ в ст. 6а. Следват още осем пропуска в останалата част от псалма, предимно на глаголи или фрази с функция на съществително, повтаряни в паралелни линии.

3.1.3. Промени

Някои видове промени са много чести, като например превръщането на [а] реч за Бога или други в реч към Бога (девет пъти в псалма); [б] метафора в сравнение (веднъж); [в] конкретни образи в по-абстрактни такива (около десет пъти, включително елиминиране на крака, елен, път, лък, скала, щит) и [г] премахването на исторически препратки (включително премахването на около половината препратки към различни врагове и народи). Примерите показват сравнение на ESV с TPT:

Много английски версии понякога заменят конкретни образи с по-абстрактни обяснения [в], според своите преводачески цели. Останалите видове промени обаче са по-трудно защитими. Например в ст. 28 изразът „дръж светилника ми запален“ се отнася до запазване живота на псалмиста (вж. Пр. 13:9; 20:20, 27) и по-специално за запазване живота на царя и следователно живота на народа (сравн. 2 Царе 21:17 с 22:29). Но Симънс изважда образа на светилника от неговия историческия контекст и го интерпретира в смисъл на озаряване: „Ти включи за мен мощен поток от светлина“. Преминаването от външни събития към вътрешни състояния се среща често в неговия превод.

Дори историческите псалми в TPT, като напр. Псалм 106, следват тенденцията да правят исторически народи и места по-малко видими, въпреки че повечето от тях са запазени. Така в TPT 106:25 няма „шатри“, няма го „Ханаан“ в 106:38 и т.н. От друга страна, препратките към езическите богове се засилват: „дела на тъмнината“, „служат на техните богове“, „демонични духове“, „тъмни практики“, „убийство и кръвопролитие“ са всички допълнения към оригиналния текст на Пс. 106:34-39.

Други случаи на деисторизация и одухотворяване са по-теологично наситени. „Наследяват земята“ (Пс. 37:9,11) става „живеят в безопасност и невредими, преливащи с благословения“ в ст. 9 и „наследяват всяко обещание“ в ст. 11. А в Псалм 22 „васански бикове“ в ст. 12 стават „сили на злото“, а „кучетата“ в ст. 20 стават „демони“. За всеки от посочените стихове в този псалм Симънс обяснява в бележка под линия, че описаните образи представляват „множеството демонични духове“, които „били решени да унищожат Исус на кръста“.

Най-радикалните случаи на промяна включват пълното пренаписване на ред или строфа, което често води до различно значение (напр. пренаписването на първия елемент от двойния превод на Пс. 18:25 като „Господи, ясно ми е, че начинът, по който живеем, / ще определи как ти  ще се отнасяш с нас“). Двадесет пъти в първите двадесет псалма оправданието „загатнато е в текста/контекста“ е добавено в бележка под линия, но по-голямата част от промените и допълненията не са отбелязани. В Псалм 13 например, първите четири стиха на оплакване са доста скромно обработени, но последните два стиха на хваление са нараснали по обем повече от два пъти, като по този начин променят значението на целия псалм. Тази промяна се случва първо, като се представя радването на Давид за нещо, което той ще прави при условие, че бъде спасен; второ, чрез отъждествяване на Божията доброта към Давид с изцелителните ползи от неговото страдание; и трето, чрез измислянето на цели две изречения в края, които превръщат в тема на псалма триумфа на Давидовата увереност пред лицето на скептицизма на враговете му. Това е преводът на TPT за ст. 5-6, с подчертани допълнения и промени в курсив:

⁵ Господи, винаги съм се доверявал на твоята доброта,

затова ми отговори. [Забележка: загатнато е в текста]

Аз още ще празнувам със страст и радост,

когато твоето спасение ме издигне.

⁶ Ще пея моята песен на радост на теб, Всевишния,

защото във всичко това ти си укрепил душата ми.

Враговете ми казват, че нямам Спасител,

но знам, че имам такъв в теб!

И накрая, макар че повечето промени имат богословски последствия, понякога теологията изглежда е движещият фактор, който служи или за прокарване на любимите теми на автора, или за пренасяне на потенциално проблемни твърдения в неговата богословска зона на комфорт. Ще спомена три основни типа богословски промени, които се просмукват в превода.

1. Промени, насочени към обяснение на Христологията, напр. Пс. 22:31b в превода на TPT звучи така: „И всички ще прогласят: „Свърши се!“; Пс. 110:1, в TPT е: „Бог Йехова каза на моя Господ, Месията“. Тези промени могат да станат опасни. Омекотяването в TPT на Пс. 22:1 – „Защо си ме изоставил?“ – се обяснява с допълнение към библейския текст в ст. 24: „Той беше там през цялото време.“

2. Промени, които се стремят да смекчат крайни изказвания, които съвременните читатели намират за неудобни, като например твърденията на псалмиста, че е праведен. Ето няколко примера от Псалм 18, NIV (или ESV) → TPT:

– Опазих пътищата на Господа → Ще следвам неговите заповеди (ст. 21)

– Не съм виновен → Няма да съгрешавам (ст. 21)

– Бил съм непорочен → Направил съм всичко по силите си да бъда непорочен (ст. 23)

– [Аз] съм се опазил от греха → пазейки сърцето си чисто (ст. 23)

– Бог… направи моя път непорочен → Ти сподели с мен своето съвършенство (ст. 32)

Описанията на насилие или осъдителен език също са смекчени или чрез пълната промяна на значението (напр. Пс. 23:5 в превод на TPT: „Ти ставаш моето възхитително угощение, / дори когато враговете ми се осмеляват да се бият“), или чрез одухотворяване и притъпяване на силата на оригинала (напр. Пс. 137:9 става: „Голяма чест ще дойде върху онези, / които унищожат теб и твоето бъдеще, / като смаже младенците ти / в развалините на собственото ти унищожение“).

3. Най-тревожни са промените, които се месят в твърденията относно Бога, независимо дали това е отношението Му към греха (напр. Пс. 51:4 в TPT става: „Всичко, което направих, направих го пред теб“); осъждението (напр. Пс. 18:27 в TPT: „Високомерния ти пренебрегваш“); или смъртта (напр. Пс. 88:5 в TPT: „Убедени са, че ти си ме изоставил, / сигурни са, че ти си ме забравил напълно – / изоставен, прободен, без нищо / да очаквам с нетърпение само смъртта“). Понякога дори характерът на самия Бог е оспорван, напр. за Пс. 106:23, 26 текстът в TPT гласи: „Така че ти дойде до гуша и реши да ги унищожиш…, затова ти се отказа от тях и им се закле“.

В началото на IV век великият църковен отец Атанасий написва писмо, в което препоръчва една страстна, съсредоточена върху Христос, изпълнена с Духа интерпретация на Псалмите. Но той завършва със следното предупреждение:

„Необходимо е обаче едно слово на предупреждение. Никой не трябва да си позволява да бъде убеден от каквито и да било аргументи да украси Псалмите със странични неща или да направи промени в техния ред, или да промени самите думи. Те трябва да се пеят и напяват с пълна простота, точно така, както са, така че… Духът, Който говорѝ чрез светиите, разпознавайки същите Свои думи, които Той вдъхнови, може също така да присъедини и нас към тях.“⁶

Накратко, променените Псалми престават да бъдат вдъхновено от Духа Писание.

Бележки:

[5] Има известно оправдание за „увиха“ в ст. 32, тъй като думата означава „слагам“ или „опасвам“, но образът е военен, което предполага повече меч, отколкото наметало. Въпреки това, думата „обгръщам“ (ст. 30, 35) е неоправдана и твърдението в бележката под линия, че „щит“ означава „да се увие в защита“ е неправилно. Думата се отнася до щит, който често се използва като оръжие, както и за отбрана. Само веднъж има смисъл на обгръщане (Пс. 3:3), което се предава на еврейски чрез добавяне на предлога „около“ към съществителното.

[6] „Писмото на Св. Атанасий до Марцелин относно тълкуването на псалмите“. В: Св. Атанасий  за въплъщението. ‘The Letter of St. Athanasius to Marcellinus on the Interpretation of the Psalms,’ in St. Athanasius on the Incarnation: The Treatise de incarnatione verbi Dei, ed. and trans. Religious of CSMV, 2nd ed. (London: Mowbray, 1953), 116.

4. Стил и преводаческа техника на Псалмите →

← 2. Текстова и езикова компетентност на превода

Автор: Андрю Г. Шийд

Превод: Георги Титков

Източник: Burning Scripture with Passion: A Review of The Psalms (The Passion Translation)