Как да НЕ се молим – Критика на книгата „Опериране в небесните съдилища“
Гностицизъм. Религиозно движение, популярно през второто и третото столетие от историята на християнската църква. Влиянието на гностицизма може да се види в различни християнски ереси и в християнската полемика срещу тенденциите на движението. Гностиците вярват във възможността за по-високо ниво на духовно познание или гносис и препоръчват различни средства за постигане на това висше духовно състояние. Гностиците са склонни да омаловажават материалния свят за сметка на висшия духовен свят. Терминът често се използва по-свободно за обозначаване на религиозни движения от всяка епоха, които наблягат на езотеричното духовно знание (Джобен речник по апологетика[1]).
От това определение можем да различим два вида съвременен гностицизъм:
1. Движения, фокусирани върху концепцията и богословското съдържание на гностицизма. Последователите им се придържат към същите вярвания, каквито са изложени в много гностически текстове.
2. Движения, учения и практики, които следват подобни ценности и траектории като гностицизма. Въпреки че не приемат едно и също съдържание, те все пак издигат духовното над естественото в една нездравословна степен, както и ценят високо иновативното творчество и новите странности дотам, че отхвърлят всичко традиционно и изпитано във времето. Те имат тенденцията да използват Писанието по свободен, ако не творчески начин, да се занимават със спекулативна теология, да популяризират стратифицирани и сложни духовни светогледи, да се позовават на тайни знания, често дадени чрез пряко откровение (видения и сънища), без да те да бъдат изпитани чрез Писанието. И накрая, те често популяризират елитна класова или кастова система сред християните, базирана на духовни знания, възприятие за духовни дарби и/или владеене на практики.
Резюме на книгата
„Опериране в небесните съдилища“ от Робърт Хендерсън[2] попада в тази втора категория на подобие, или ако предпочитате, олекотена версия на гностицизма. Но преди да навлезем по-дълбоко, бих искал да дам кратко резюме на богословския аргумент, изложен в книгата.
Богословието на Хендерсън се основава на идеята, че Бог е дал на Адам, първия човек, законна власт над земята. Когато Адам съгрешава, тази законна власт бива прехвърлена на Сатана. Сега Бог би бил правно възпрепятстван да предприема действия на земята, освен ако Христос не беше дошъл и не беше спечелил обратно властта, но без да лиши напълно Сатана от неговото управление. Тогава Христос дава Своята власт на Църквата, упълномощавайки я чрез Святия Си Дух. Сега зависи от Божиите хора да вземат тази власт от Сатана и да я предадат на Бога. Изглежда, че това се осъществява в истинска небесна съдебна зала с юридически средства.
В книгата молитвата, особено отговорената молитва, се разглежда като правен въпрос. Бог иска да отговори на вашите молитви, но е ограничен от законните права, които дяволът има поради вашия грях, греха на вашите предци и наследствените проклятия.
Учението приема за даденост няколко широки концепции:
1. В небето заседават съдилища.
2. Сатана има достъп до тези небесни съдилища, за да ни обвинява.
3. Вашият грях, наследствени проблеми и т.н. му дават законно право да го направи.
Книгата твърди, че за да помогнете на Бог да отговори на вашите молитви, трябва да влезете в небесните съдебни зали, за да се занимаете с греховете чрез юридическия процес на небесните съдилища. Можем да получим съдебно решение в наша полза и това ще позволи нашите „земни“ молитви да бъдат по-ефективни. Да, всичко се върти около ефективната молитва, но това не бива да ни изненадва в този вид богословие; Бог иска да ни благослови, но Той може да бъде възпрепятстван по технически правни причини. От вярващите зависи да предоставят на Бог законното право да изпълни страстното Си желание, а именно вярващите да бъдат плодотворни, да процъфтяват и да доведат Царството в сила и слава.
[1] Pocket Dictionary of apologetics and Philosophy of religion. C. Stephen Evans. Downers Grove, ILL: InterVarsity Press, 2002.
[2] Robert Henderson. Operating in the Courts of Heaven.
Гностически аспекти на „Опериране в небесните съдилища“ →
Превод: Георги Титков