Конструктивно използване на философията
Мисленето на Норман Гайслер е силно повлияно от творчеството на Тома Аквински, а неговата апологетична система отразява една модифицирана версия на томистичната философия. По този начин той вярва, че християнската теология не е враждебна на философията, а може да бъде изразена в контекста на една метафизична система. В своя учебник по философия Гайслер със съавтора Пол Файнберг твърдят, че „философията служи за изграждането на християнската система и за опровергаването на противоположните възгледи“. Те цитират с позволение изявлението на К. С. Луис, че „добрата философия трябва да съществува, ако не по друга причина, то защото трябва да се отговори на лошата философия“. Философията е необходимата предпоставка за систематичното богословие и апологетиката, защото и двете изискват „философски инструменти с ясно, последователно и коректно мислене“. Апологетиката „включва конструирането на добри аргументи или предоставянето на добри доказателства в оправдание на основната истина на християнството… Тази задача пада пряко върху раменете на философията“. Философията също така е необходима и за задачата на полемиката, и за усилията за споделяне на християнския мироглед. Гайслер не вярва, че „очилата“ на нечий нехристиянския светоглед са циментирани на лицето на човека и могат да бъдат премахнати само чрез свръхестествено обръщане, но той признава, че хората гледат на нещата според моделите или парадигмите, които са приели. „Така че една от задачите на християнската философия е да работи на предевангелизаторско ниво, за да накара нехристиянина да се огледа извън рамките или през пукнатините на очилата си, или пък да ги свали и да изпробва един чифт „теистични очила“. Философията изпълнява процеса, посочен с тези метафори чрез философска аргументация“.
Стюарт Хакет, евангелски философ, между чиито студенти е Уилям Лейн Крейг, идентифицира философията с апологетика може би толкова енергично, колкото и всеки друг. Хакет отбелязва, че философията се занимава с такива въпроси като възможността за знание (епистемологията), върховната природа на реалността (метафизиката) и правилното ни поведение в светлината на реалността (етиката). Следователно той предполага, че апологетиката също се стреми да защити определен набор от отговори на тези въпроси. „В този широк смисъл апологетиката на практика е съизмерима с цялото философско начинание: това не е просто защита – по-скоро е защита на заключенията, които рационалният анализ на човешкия опит напълно оправдава“.
Значението на философията за класическата апологетика е категорично потвърдено в учебника на Дж. П. Морланд и Уилям Лейн Крейг Философски основания за християнски мироглед. „Една от грандиозните задачи на християнските философи е да помогнат за обръщането на съвременната интелектуална вълна в такава посока, че да отгледа една социокултурната среда, в която християнската вяра може да се разглежда като интелектуално достоверен вариант за мислещи мъже и жени“. От всички дисциплини в университетската учебна програма философията „е най-основна от дисциплините, тъй като тя изследва презумпциите и разклоненията на всяка дисциплина в университета – включително и себе си!“ Философията е важна за християните, на първо място, като „помощ в задачата на апологетиката“. „Когато възражението срещу християнството идва от някаква учебна дисциплина, това възражение почти винаги включва прибягване до философия“.
Християнството съвместимо с науката →
Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж.
Превод: Георги Титков