Затвореният канон – какво е следствието?
Канонът на Писанието се отнася до всички книги в християнската Библия и еврейските Писания, които заедно съставляват пълното и боговдъхновено слово на Бога. Само книгите на канона се считат за авторитетни по въпросите на вярата и практиката. Канонът е затворен, защото Библията е завършена; към него не се добавят повече книги. Бог не допълва Своето слово.
Канонът на Писанието е определен от Бог, а не от хора. Важно е да се направи това разграничение. Одобрените книги не са счетени за боговдъхновени, понеже хора са решили, че би трябвало да бъдат част от канона; те са включени в канона, защото Бог ги е вдъхновил по времето, когато са написани. Божиите хора са имали единствено отговорността за откриването или разпознаването на канона. Процесът на откриване започва с еврейски книжници и равини и е завършен окончателно от Ранната християнска църква до края на четвърти век.
Развитието на завършения или затворен канон на Писанието се формира когато Ранната църква изпитва и разпознава кое е наистина боговдъхновеното слово на Бога. По човешки казано, процесът се развивал несъвършено, но накрая Божията суверенна цел надделява.
Днес протестантите включват 66 книги от Стария и Новия завет в канона. Римокатолиците и някои източноправославни църкви приемат допълнителни писания, известни като апокрифи – набор от книги, които не са считани за авторитетни или боговдъхновени от юдаизма и протестантското християнство.
Най-значимото следствие от факта на затворения канон е, че към Библията не могат да бъдат добавяни допълнителни книги и никоя от включените в момента книги не може да бъде премахната. Бог вече се е изказал.
Затвореният канон означава, че други религиозни книги, които предявяват претенции да са вдъхновени от Бога, следва да бъдат отхвърлени като лъжливи. „Книгата на Мормон“, „Коран“, „Веди“, „Големият спор“ и „Науката и здравето с ключ към Писанията“ – всички тези книги са дело на мъже и жени, а не продукт на Божия Святи Дух.
Но какво ще стане, ако истинска пророческа книга бъде открита днес? Ами ако бъде намерено изгубено писмо, написано от апостол Павел? Дори да бъде намерено друго послание и то да бъде потвърдено като Павлово, ние няма да го добавим към канона на Писанието. Предполагаме, че Павел е писал много писма до различни групи по време на служението си, но повечето от тях не са запазени, което показва, че не е Божията воля те да бъдат включени в канона (вж. 2 Коринтяни 7:8 за възможно позоваване на неканонично писмо).
Посланието на Юда, една от последните книги, която бива включена в канона, преди да бъде затворен, казва:
„Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 1:3).
Думите за вярата в този пасаж се отнасят до съвкупността на това, в което християните вярват, всички учения на апостолите или цялата същественост на християнските вярвания. С други думи, всичко, което вярваме в християнството, вече е предадено или разкрито на светиите чрез апостолите и пророците. Чрез Писанията Бог ни е дал окончателен и пълен набор знания за живот в християнската вяра.
Отворен канон би позволил да се добавят книги или пасажи от различни писания към Библията чрез постоянно продължаващо откровение. Ако добавяме книги към канона, всъщност казваме, че настоящата Библия е непълна или нещо ѝ липсва.
Притчи 30:5-6 ни предупреждава да не добавяме към Божиите думи: „Всяко слово Божие е опитано: Той е щит на тези, които уповават на Него. Не прибавяй към Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.“
Второзаконие 4:2 ни предупреждава да не добавяме към или отнемаме от Божиите заповеди:
„Да не прибавите нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам.“ (вж. също Второзаконие 12:32).
В края на книгата Откровение, последната книга от Библията, четем подобно предупреждение:
„Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.“ (Откровение 22:18-19).
Признаването на затворен канон означава приемане на идеята, че Бог вече е разкрил всичко, което децата Му трябва да знаят. Това също значи, че всичко, което Той е разкрил в Писанията, е боговдъхновено. Нищо не трябва да се добавя и нищо не трябва да се отнема или игнорира.
Затворен канон не означава, че Бог е престанал да разкрива Себе си пред хората днес, а че няма да има ново откровение на истината извън това, което Той вече е разкрил в Библията към Църквата. Бог е поставил в затворения канон на Писанието всичко, което трябва да знаем за Него самия и за това кои сме ние, как трябва да живеем и какво предстои в бъдеще (вж. 2 Петър 1:3).
Превод: Георги Титков