Томас Мюнцер (1490–1525)
Мюнцер е типичен пример за анабаптист. Той получава университетско образование в Лайпциг и през 1520 г. пристига в Цвикау заради влиянието на Лутер. Тук той влиза в контакт с традициите на таборитите и валденсите, които радикално критикуват Църквата и искат да приложат евангелието, за да трансформират обществото. По-късно Цинцендорф ще приложи тези принципи към религиозното общество: Мюнцер иска да ги приложи към номинално християнското общество под формата на християнски комунизъм. Властите в Цвикау не приемат с добро око революционните му предложения и го изгонват. Той отива в Бохемия, домът на таборитите през 1521 г. През 1523 г. участва в атака срещу католическа църква, по време на която са разбити статуи. Лутер го напада заради това и довежда случая до вниманието на херцога на Саксония. По молба на сина на херцога Мюнцер е поканен да изнесе проповед в параклиса на замъка през 1524 г. Той се опитва да убеди херцога да реформира социалната структура на своето царство, но напразно. Мюнцер заключава, че това е просто още един пример за епископи и принцове, които са в таен съюз срещу Божиите избрани и срещу реформа на обществото чрез сключване на „завет с народа“. През 1524 г. той идва в Мюлхаузен, където се занимава със социална агитация и сключва „вечен Божи завет“, състоящ се от 11 члена за трансформация на обществото. През 1525 г. той ръководи селското въстание в Тюрингия срещу останките на феодалното общество. Но бунтът е потушен, когато армията на селяните е победена в битката при Франкенхаузен на 15 май. Селяните не могат да се мерят с професионалната армия от Хесен и Брауншвайг. Мюнцер е отведен във военния лагер и екзекутиран чрез обесване
Превод: Георги Титков