Какво казва Библията относно молитвата за мъртви хора?
Молитвата за мъртви хора не е библейска концепция. Нашите молитви нямат отношение към някого, който е умрял. Истината е, че в момента на смъртта вечната съдба на човека е потвърдена. Или е спасен чрез вяра в Христос и е на небето, където чувства почивка и радост в Божието присъствие, или е в мъки в ада. Историята за богаташа и просяка Лазар ни представя ярка илюстрация на тази истина. Исус недвусмислено използва тази история, за да ни научи, че след смъртта неправедните са вечно отделени от Бога, че помнят как са отхвърлили благовестието, че са в мъки и че тяхното състояние не може да бъде подобрено (Лука 16:19-31).
Често хората, загубили любим човек, са насърчавани да се молят за починалите и за семействата им. Разбира се, трябва да се молим за скърбящите, но за мъртвите – не. Никой никога не трябва да вярва, че след като умре, някой може да бъде способен да се моли за него и по този начин да издейства някакъв благоприятен изход. Библията учи, че вечното състояние на човек се определя от нашите действия по време на живота ни на земята. „Душата, която греши, тя ще умре… Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.“ (Езекил 18:20).
Авторът на книгата Евреи ни казва: „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд“ (Евреи 9:27). Тук разбираме, че не може да се направи промяна в духовното състояние на човек след смъртта му без значение дали от самия него, или от усилията на другите. Ако е безполезно да се молим за живите, които извършват „смъртен грях“ (1 Йоан 5:16), т.е. непрекъснат грях, без да се търси Божията прошка, то как молитвата за тези, които вече са мъртви, може да им бъде от полза, след като няма план за спасение след смъртта?
Въпросът е, че всеки от нас има само един живот и ние сме отговорни как живеем този живот. Други могат да повлияят нашия избор, но в крайна сметка ние трябва да дадем отчет за изборите, които сме правили. Щом животът приключи, не могат да се правят повече избори; нямаме друг избор, освен да се изправим пред Божия съд. Молитвите на другите могат да изразят техните желания, но те няма да променят резултата. Времето да се молим за човек е, докато той или тя живее и все още има възможност сърцето, нагласите и поведението му да бъдат променени (Римляни 2:3-9).
Естествено е да имаме желание да се молим във времена на болка, страдание и загуба на близки и приятели, но ние знаем границите на валидната молитва, които са разкрити в Библията. Библията е единственият официален наръчник за молитвата и тя ни учи, че молитвите за мъртви са безполезни. И все пак намираме, че практикуването на молитва за мъртвите се наблюдава в част от християнския свят. Римокатолическото богословие например допуска молитва както към мъртвите, така молитва за тях. Но дори Католическата църква признава, че няма изрично разрешение за молитви от името на мъртвите в шестдесет и шестте книги на каноничното Писание. Вместо това те се позовават на апокрифите (2 Макавеи 12:45), църковната традиция, решението на Трентския събор и т.н., за да защитят тази практика.
Библията учи, че онези, които са се предали на волята на Спасителя (Евреи 5:8-9), влизат директно и веднага в присъствието на Господа след смъртта си (Лука 23:43; Филипяни 1:23; 2 Коринтяни 5:6, 8). Каква нужда имат те след това от молитвите на хората на земята? Когато съчувстваме на тези, които са загубили скъпи за тях хора, трябва да имаме предвид, че „Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден“ (2 Коринтяни 6:2). Въпреки че контекстът се отнася до епохата на благовестието като цяло, стихът е подходящ за всеки човек, който е неподготвен да се изправи пред неизбежното – смъртта и последващия съд (Римляни 5:12; 1 Коринтяни 15:26; Евреи 9:27). Смъртта е окончателна и след това никакво количество молитви няма да даде на човек спасението, което той е отхвърлил приживе.
Източник: What does the Bible say about praying for the dead?
Превод: Георги Титков