Преглед на вселенските църковни събори
Състояли са се 8 Вселенски събора (представителни за цялата Църква).
ПЪРВИ НИКЕЙСКИ СЪБОР (325 г.) Съборът осъжда Арий и създава антиариански символ на вярата: Символът на вярата от Никея (прототип на Никейския символ на вярата).
ПЪРВИ ЦАРИГРАДСКИ СЪБОР (381 г.). Създаден е Никейският символ на вярата и са осъдени три ереси: арианство, македонианизъм (отказ да се признае божествеността на Духа – 36 епископи на събора поддържат този възглед) и аполинарианство (Аполинарий отрича, че Исус има човешки дух). Съборът потвърждава, че Исус Христос е едновременно напълно Бог (срещу Арий) и напълно човек (срещу Аполинарий). Но как може той да бъде едновременно напълно Бог и напълно човек? На този въпрос са дадени два грешни отговора: от Антиохийската школа произлиза Несторий, който почти намеква, че Христос има двойна личност. Противопоставя му се Кирил и Несторий е осъден от събора в Ефес през 431 г. Вторият грешен отговор е даден от Евтих от Александрийската школа, който се стреми да поддържа единството на Исус Христос, като смесва Неговата човешка и божествена природа (монофизитство). Противопоставя му се папа Лъв и Евтих е осъден на Халкидонския събор през 451 г.
Съборът също така постановява, че Константинопол трябва да бъде втори по статут след Рим. Римската църква не харесва това, защото то означава, че Рим е първи само по политически причини. Александрия също не го харесва, тъй като преди това се смята за втора след Рим и впоследствие води озлобена война срещу Константинопол, което се вижда в противоречията около Йоан Златоуст, Кирил срещу Несторий и борбата, предшестваща Халкидонския събор през 451 г.
СЪБОР В ЕФЕС (431 г.) Този събор осъжда учението на Несторий и приема учението, че Дева Мария е Богородица (Theotokos). Той също така осъжда пелагианството.
ХАЛКИДОНСКИЯТ СЪБОР (451 г.) бележи осъждането на монофизитството на Евтихий и триумфа на Антиохийската школа. На него се приема, че Христос има две естества, човешко и божествено (учение на Антиохийската школа). Писмата на Кирил са използвани за опровергаване на несторианството, а Томът на Лъв – за оборване на монофизитството на Евтих. Определението за Халкидонския събор е изработено като предпазна мярка срещу четирите стари ереси. В Исус се намира истинското божество (срещу Арий) и пълната човешка природа (срещу Аполинарий), които са неделимо обединени в една личност (срещу Несторий), без да се смесват (срещу Евтих).
Александрийските представители обаче отказват да приемат Халкидонските решения, защото са латентни монофизити. На Втория Константинополски събор се правят опити за помирение.
ВТОРИ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ СЪБОР (553 г.) осъжда три елемента на несторианството, но също и учението на Ориген. Дава александрийска интерпретация на Халкидонските решения, но дори това не удовлетворява негодуващите.
Направен е допълнителен опит за помирение чрез въвеждането на учението за Исус Христос, който има само една воля (монотелетизъм), но то е отхвърлено на следващия събор.
Съборът прокламира и учението за вечното девство на Мария.
ТРЕТИ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ СЪБОР (680–681) осъжда учението на монотелитите, според което Исус има само една воля и така постановява, че Исус има две воли в своето въплътено състояние.
Монотелитството произхожда от друго противоречиво твърдение: че Исус е имал две енергии – едната произтичаща от Неговата божествена природа, а другата – от човешката Му природа. Енергията тук се определя като отличителни действия, дейности, работи и операции, които конкретна природа извършва, разкривайки своята идентичност. Това наистина е много мистична интерпретация на това, което бихме нарекли плод на духа. Да бъдеш променен от „слава в слава“ в действителност означава да отразяваш все повече Божия характер (слава). Ортодоксалното използване на изразите обожествяване или прославяне наистина издава неправилно разбиране на еврейския израз „слава“. Това е друг пример за гръцка интерпретация на еврейска концепция. Римският папа отказва да спекулира по този въпрос и казва, че е по-библейско да се каже, че Исус има две воли: човешка и божествена.
Малко след това обаче проблемът се решава, когато монофизитските райони са погълнати от мюсюлманските нашествия.
ВТОРИ НИКЕЙСКИ СЪБОР (787 г.) е свикан, за да разреши спора за иконите. Съборът застава на страната на онези, които са благосклонни към иконите, подкрепени от платоническата теология на Йоан Дамаскин.
ЧЕТВЪРТИ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ СЪБОР (869 г.) Патриарх Игнатий осъжда патриарх Фотий за противопоставянето му на клаузата Филиокве (Filioque – от лат. „и от Сина“ – бел. ред.) в Никейския символ на вярата. Този събор бележи началото на схизмата между Източната и Западната църкви.
Източната църква обаче не признава този събор за валиден. Вместо това тя признава алтернативен Четвърти Константинополски събор (879–890), който самият Фотий свиква и който отменя предишния събор и реабилитира Фотий. Клаузата Филиокве е отхвърлена.
Превод: Георги Титков