Гласът на разума
Самата концепция за Небесен съд, който се занимава с Божията постановена воля без божествения суверенитет, поставя Божията власт и справедливост пред следните дилеми:
Дилема едно:
Въведение: Както концепцията за небесните съдилища, така и нейната структура на властта са самоопровергаващи се концепции.
Аргумент: Небесните съдилища имат власт, защото Бог го е заповядал или Бог има власт само доколкото съдът го позволява?
Ако съдилищата имат власт, защото Бог го е заповядал, тогава казвате, че Бог е по-могъщ от съдилищата. Ако Бог е по-могъщ от съдилищата, следва, че небесните съдилища са ненужни. Божията централизирана власт обезсилва и прави идолопоклоннически практиките и процедурите, свързани с налагането на правна власт чрез властта на съдилищата. Не бихме се молили на ангел, защото ангелът няма последната дума по даден въпрос, а освен това би било идолопоклонство да го направим. Същото се отнася за съдилищата, aко те нямат последната „авторитетна“ дума по даден въпрос.
Ако кажете, че съдилищата са по-могъщи от Бога, тогава правите Бог онтологично подчинен на нещо, тъй като властта е въпрос на онтология, когато човек обсъжда божествеността. Бог, за да бъде Бог, трябва да бъде възможно най-великото същество. От това следва непременно, че ако Бог е възможно най-великото същество, такъв Бог трябва да притежава най-висшата власт над цялата реалност – небесна или друга. Така че, за да бъде Бог, Той трябва да бъде последната инстанция.
Контрааргумент: Бог е окончателният авторитет като съдия над небесните съдилища. Такъв аргумент е нелогичен. Погрешно е да се твърди, че Бог е окончателният авторитет като съдия, защото съдиите са служители на съда и са подчинени на стандартите на съда. Така Бог като съдия непременно трябва да се подчинява на стандартите на съдилищата и не може да бъде окончателен авторитет. Концепцията за небесния съд представлява властова структура, над която трябва да бъде Бог, за да бъде той Бог, но същевременно подчинен на нея, за да може да бъде съдия. Това е нелогично.
Като се имат предвид тези факти и горните разсъждения, могат да се направят два ясни извода.
1) Концепцията за небесните съдилища е безсмислена в светлината на Божията суверенна власт.
2) Да бъде Бог подчинен на външни властови структури е нелогично по отношение на природата на самия Бог.
В обобщение, на основание на логиката и на богословската система, концепцията за небесните съдилища и концепцията за Бог, Който е под властта на такива съдилища са нелогични самоопровергаващи се концепции.
Дилема две:
Въведение: В тази система справедливостта е релативистична или фиктивна.
Аргумент: Общоприето е, че каквото и да е, постановлението на съдилищата е справедливо. Но остава въпросът дали е справедливо само защото небесните съдилища го постановяват или съдилищата го постановяват, защото е справедливо. Ако е справедливо само защото небесните съдилища го постановяват, тогава божествената справедливост зависи от човешкото участие, което релативизира справедливостта. Ако съдилищата го постановяват, защото е справедливо, тогава справедливостта е необходима и вечна самостоятелна истина, стояща над природата на Бога. И все пак твърдението на автора на книгата е, чрез откровение от същия този Бог, че справедливостта се основава на Божията съвършена индивидуална воля, записана в книгите на живота, който е направен от дъги и леприкони. (Добавих последната част, за да подчертая фалшивата основа на такова откровение, когато източникът няма последната дума по въпроса.) В крайна сметка подобно правосъдие е на фалшива основа.
Опита, съвестта и здравия разум →
← Свидетелствата на Писанието, църковната история и херменевтиката
Превод: Георги Титков