Каква е разликата между екзегеза и ейзегеза?
Екзегеза и ейзегеза са два противоположни подхода в изучаването на Библията. Екзегезата е тълкуване или обяснение на текст, основан на внимателен обективен анализ. Думата екзегеза буквално означава „да се изведе от“. Това означава, че тълкувателят стига до заключенията си, като следва текста.
Противоположният подход към Писанието е ейзегеза, който е тълкуване на пасаж, основан на субективен, неаналитичен прочит. Думата ейзегеза буквално означава „да водиш в“, което значи, че тълкувателят вмъква собствените си идеи в текста, правейки го да означава това, което той иска.
Очевидно само екзегезата се отнася правилно към текста. Ейзегезата е злоупотреба с текста и често води до неправилно тълкуване. Екзегезата се занимава с откриването на истинското значение на текста, като зачита неговата граматика, синтаксис и контекст. Ейзегезата има интерес само да докаже дадена позиция, дори за сметка на значението на думите.
2 Тимотей 2:15 ни заповядва да използваме екзегетични методи: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.“ Истински ученик на Библията е екзегетът, който позволи на текста да говори сам за себе си. Ейзегезата лесно води до заблуда, тъй като тълкуващият се опитва да постави текста в съответствие със собствените си предубеждения. Екзегезата ни позволява да се съгласим с Библията; ейзегезата се стреми да принуди Библията да се съгласи с нас.
Процесът на екзегеза включва:
1) наблюдение: какво казва пасажът;
2) тълкуване: какво означава пасажът;
3) корелация: как пасажът се отнася към останалата част от Библията;
4) приложение: как този пасаж трябва да повлияе на живота ми.
Ейзегезата, от друга страна, включва:
1) въображение: каква идея искам да представя;
2) изследване: какъв пасаж от Писанието изглежда, че пасва на моята идея;
3) приложение: какво означава моята идея.
Забележете, че в ейзегезата няма изследване на думите на текста или тяхната взаимовръзка, няма препратка към свързани пасажи и няма реално желание да се разбере действителното значение. Писанието служи само като опора за идеята на тълкувателя.
За да илюстрираме казаното, нека използваме и двата подхода при разглеждането на един пасаж:
„Йотам беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ шестнадесет години в Йерусалим… Той вършѝ това, което е право пред Господа, съвсем както беше направил баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм.“
ЕЙЗЕГЕЗА
Първо, тълкувателят избира дадена тема. Днес тя е „Важността на посещаването на църква.“ Тълкувателят чете 2 Летописи 27:1-2 и вижда, че цар Йотам е бил добър цар, точно както е бил баща му Озия, с изключение на едно нещо: той не влязъл в храма! Този пасаж изглежда отговаря на идеята му, така че го използва. Получената в резултат проповед се занимава с необходимостта от предаване на благочестиви ценности от едно поколение на друго. Само защото цар Озия е ходил в храма всяка седмица, не означава автоматически, че синът му ще продължи практиката. По същия начин много млади хора днес трагично се отвръщат от обучението на родителите си и отхвърлят посещаването на църква. Проповедта завършва с въпроса: „Колко благословения не успя да получи Йотам само защото пренебрегна църквата?“
Със сигурност няма нищо лошо в проповедта за посещаване на църква или предаването на ценности. И повърхностното четене на 2 Летописи 27:1-2 изглежда подкрепя този пасаж като подходяща илюстрация. Горното тълкуване обаче е напълно погрешно. Да не ходи в храма за Йотам не беше погрешно; всъщност беше добре, както ще покаже правилният подход към пасажа.
ЕКЗЕГЕЗА
Първо, тълкувателят чете пасажа и, за да разбере напълно контекста, той чете историята както на Озия, така и на Йотам (2 Летописи 26:1-23; 27:1-9; 2 Царе 15:1-6, 32-38). В своето наблюдение той открива, че цар Озия е бил добър цар, който въпреки това не се подчинил на Господа, когато отишъл в храма и принесъл тамян на олтара – нещо, което само свещеник има право да направи (2 Летописи 26:16-20). Гордостта на Озия и оскверняването на храма довеждат до това той да остане „прокажен до деня на смъртта си“ (2 Летописи 26:21).
За да разбере защо Озия прекарва остатъка от живота си в изолация, тълкувателят изучава Левит 13:46 и прави някои изследвания на проказата. Тогава той сравнява случаите на болест като наказание в други пасажи, напр. 4 Царе 5:27; 2 Летописи 16:12; и 21:12-15.
На този етап екзегетът разбира нещо важно: когато пасажът казва, че Йотам „не влезе в Господния храм“, това означава, че не е повторил грешката на баща си. Озия гордо узурпира мястото на свещеника; докато Йотам е по-покорен.
Получената в резултат на тези изследвания проповед може да разглежда темата как Господ дисциплинирата деца Си, благословението, което дава пълното подчинение, или нуждата да се учим от грешките на миналото, а не да ги повтаряме.
Разбира се, екзегезата отнема повече време от ейзезата. Но ако искаме да бъдем онези одобрени работници, „които излагат право словото на истината“, тогава трябва да отделим време, за да разберем истински текста. Екзегезата е единственият начин.
Превод: Георги Титков
Източник: What is the difference between exegesis and eisegesis?