Какъв е проблемът с метода на алегоричното тълкуване?

Алегоричният (или одухотворяващ) метод на тълкуване е бил водещ в Църквата за около 1000 години, докато не е изместен по време на Реформацията. Реформаторите търсели „обикновеното значение“ на Писанието.

Алегоричното тълкуване търси по-дълбок духовен смисъл в текста. Въпреки че не е задължително да отричат, че текстът има буквално значение или че историческите събития са верни, „алегоричните“ преводачи търсят по-дълбок символичен смисъл. Ето някои полезни примери:

Песен на песните често се тълкува алегорично като отнасяща се до любовта, която Христос има към Църквата.

В Библията с пояснения на Скофийлд се тълкува алегорично Битие 1:16. Макар да не отрича обикновения смисъл на стиха по отношение на творението, той намира по-дълбок духовен (нарича го типологичен) смисъл. По-голямото светило – слънцето – е Христос, по-малкото светило – луната – Църквата, отразяваща Христовата светлина, а звездите са отделните вярващи.

В своята книга Портрети на Христос в Битие, М. Р. ДеХаан казва, че Адам е прототип на Христос, защото Адам е бил приспан, неговото тяло било отворено – той бил наранен и кръвта му пролята – и от тази рана е взета жена му. По същия начин Христос умря, Неговото тяло бе прободено и от това болезнено преживяване се ражда Неговата невяста, Църквата. Точно както Адам каза, че Ева е кост от костта му и плът от плътта му (Битие 2:23), така и Църквата е тялото, плътта и костта на Христос (вж. Ефесяни 5:30).

Може би най-известният случай на алегорична интерпретация е обяснението на Ориген на притчата за добрия самарянин в Лука 10. Според алегоричното виждане човекът, който е ограбен, е Адам, Йерусалим е раят, а Йерихон е светът. Свещеникът е законът, а левитите са пророците. Самарянинът е Христос. Магарето е физическото тяло на Христос, което носи тежестта на ранения човек (раните са неговите грехове), а ханът е Църквата. Обещанието на самарянина да се върне е обещание за второто пришествие на Христос.

Трябва да признаем, че алегорията е красив и отговарящ на определени правила литературен похват. Книгата на Джон Бънян Пътешественикът е написана като алегория на християнския живот. В тази история почти всяко действие и герой са прицелени към по-дълбок духовен смисъл. Да интерпретираш историята на Бънян буквално, би означавало да пропуснеш напълно смисъла.

Наистина има малка разлика между алегорична, типологична и символична интерпретация. Всички те търсят по-дълбок смисъл отвъд това, което изглежда, че е буквалното значение на текста на Библията. Тези методи обаче не трябва да се противопоставят на „буквалното тълкуване“, защото всеки преводач признава, че някои пасажи от Библията са предназначени да бъдат разбирани символично, типологично или алегорично. Например Еклисиаст 12:1-7 говори за порутена сграда, но това е алегория за опустошенията на възрастта и времето върху човешкото тяло. Всички християни биха се съгласили, че старозаветните жертви са символи на по-голямата жертва на Христос. Когато Исус казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“ (Йоан 15:5), никой не очаква да намери листа и гроздове, покарали от ръцете си. Дори онези, които настояват за буквално тълкуване на книгата Откровение, все пак очакват „звярът“ да бъде човек, а не животно (вж. Откровение 13:4).

Да настояваш за буквално интерпретиране на пасаж от Писанието, който е трябвало да бъде интерпретиран по символичен начин, означава да пропуснеш значението на текста. Като илюстрация, на Тайната вечеря Исус казва за хляба и виното: „Това е Моето тяло… Това е Моята кръв“ (Лука 22:19-20). Тези, които чуха Исус в стаята, участваха в пасхалната вечеря, в която всеки елемент от менюто беше интерпретиран символично. За тях да започнат изведнъж да мислят, че Исус говори буквално по отношение на тези два елемента, е напълно чуждо на контекста. Метафората е признато литературно средство, което се използва и днес, и по времето на Христос. Също толкова лесно би било Исус да каже: „Това символично представлява Моето тяло и кръвта Ми“, но в контекста на Пасхата то не е необходимо.

Проблемът с алегоричния метод на тълкуване е, че той се стреми да намери алегорично тълкуване за всеки пасаж от Писанието, независимо дали е предназначен да бъде разбран по този начин, или не. Преводачите, които алегоризират, могат да бъдат много креативни, без контрол, базиран на самия текст. Лесно може някой да вмъкне личните си убеждения в алегорията и след това да реши, че те имат библейска подкрепа.

Винаги ще има някакво несъгласие дали определени текстове трябва да се приемат буквално, или образно, както и до каква степен, пример за което са разногласията по отношение на книгата Откровение, дори сред онези, които имат голямо уважение към Писанието. За да се тълкува даден текст алегорично или образно, трябва да има основание за това в самия текст или нещо в културната среда на първоначалните читатели, което би ги накарало да интерпретират текста символично. Целта на всеки тълкувател, който цени високо Писанието, е да открие предвиденото значение на текста. Ако предвиденото значение е просто буквалната връзка с исторически факт или прякото обяснение на теологична истина, тогава това е вдъхновеното значение. Ако предвиденото значение е алегорично / типологично / символично / образно, тогава тълкувателят трябва да намери някакво оправдание за това в текста и в културата на първоначалните слушатели / читатели.

Превод: Георги Титков

Източник: What is wrong with the allegorical interpretation method?